2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.34
София.01.02.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми януари, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова
ч. гр. дело №512/2010 г.
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. Р. Д.,[населено място], подадена от пълномощника му адвокат П. К., срещу определение №13393 от 04.10.2010 год. по ч. гр.дело №10627/2010г. на С. градски съд, с което е оставено в сила определение от 24.03.2010 г. по гр. дело №35790/2009 г. на С. районен съд. С първоинстанционното определение е прекратено производството по делото на основание чл.238, ал.2, пр.1 ГПК поради това, че ищецът не се е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
Жалбоподателят излага доводи за произнасяне в определението по процесуалноправни въпроси относно задължението на съда за установяване на истината при спазване на процесуалните норми с оглед принципите на европейското право. Счита, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответницата М. Е. Г.,[населено място], оспорва частната жалба.
По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІI г.о. намира следното:
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
Съобразно разпоредбите на чл.274, ал.3, т.1 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Формулираните по-горе въпроси са правнорелевантни, но въпреки това касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Не се налага такова тълкуване на закона, при което ще се стигне до отстраняване на противоречива съдебна практика или непълноти на правните разпоредби и усъвършенстване на правоприлагането. По повдигнатите въпроси има трайно установена практика,която е съобразена от съда и според която съдът изпълнява задължението си да установява истината като осигурява на страните равна възможност да упражняват предоставените им права и им съдейства за установяване на правнозначимите факти. Невъзможността на процесуалния представител на редовно призования ищец да се яви поради ангажираност в друг процес, за което не са били приложени доказателства, не е предпоставка за отлагане на делото в заседанието по чл.238,ал.1 ГПК.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №13393 от 04.10.2010 год. по ч. гр.дело №10627/2010 г. на С. градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: