О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 88
София, 18.02.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети февруари, две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова
ч. гр. дело №46/2013 г.
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. И. Б., Г. К. Б., [фирма] и [фирма], чрез пълномощника им адвокат А. А.- Т., срещу определение от 26.11.2012г. по ч.гр.дело №4282/2012 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено определение от 16.10.2012г. по гр. дело №50/2010г. на Окръжен съд-Благоевград. С първоинстанционното определение е отхвърлена молбата на настоящите жалбоподатели за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса по подадената въззивна жалба срещу решение по гр.д.№50/2010г. на Окръжен съд – Благоевград.
Жалбоподателите излагат доводи за наличие основанията на чл.280,ал.1,т.2 и т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на определението. Сочат, че в определението, с което е отхвърлена молбата по чл.83,ал.2 ГПК съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, който се решава противоречиво от съдилищата, а освен това е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Твърдят се нарушения на материалния и процесуалния закон.
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
За да потвърди първоинстанционното определение, с което е отхвърлена като неоснователна молбата за освобождаване от заплащане на определената за въззивно обжалване на първоинстанционното решение държавна такса, апелативният съд е приел, че държавна такса по въззивната жалба се дължи само от [фирма], от което се отнема посоченото имущество по реда на ЗОПДИППД. За последното като юридическо лице, без да е в процедура по несъстоятелност, не е предвидена възможност да бъде освобождавано от заплащане на такси и разноски по реда на чл.83,ал.2 ГПК. За него съществува възможност по реда на чл.23 – 24 ЗОПДИППД да поиска извършване на плащане или разпореждане със запорираното имущество.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение. Обжалваното определение подлежи на касационен контрол на основание чл.274,ал.3 ГПК, при наличие основанията на чл.280,ал.1 ГПК. Макар и не изрично формулиран от касатора в мотивирано изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК, съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, въпросът дали юридическите лица могат да бъдат освобождавани от заплащане на държавна такса по реда и въз основа на основанията по чл.83,ал.2 ГПК, не може да обуслови допускане касационно обжалване на определението. Той не е решен в противоречие, а е съобразен с установената съдебна практика. Самите касатори не сочат противоречива такава, нито развиват доводи за приложение основанието по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Позоваването на решение №3/2008г. по к.д.№3/2008г. на КС на РБ не може да предпостави допустимост на касационното обжалване в хипотезите на чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК, тъй като тези решения не са част от съдебната практика по смисъла на ГПК и цитираното тълкувателно решение. Останалите доводи в жалбата съставляват оплаквания за нарушения на материалния и процесуалния закон и са основания за неправилност на въззивното решение /определение/ по чл.281,т.3 ГПК. Те не могат да послужат като основание за допускане касационно обжалване на определението.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 26.11.2012г. по ч.гр.дело №4282/2012 г. на Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: