О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 211
София 29.05.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори май, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова
ч. гр. дело №54/2012 г.
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частни жалби от Г. К. и И. К. и от С. К. и Д. К., [населено място], срещу решение №219 от 30.06.2011г. по гр.д.№183/2011г. на Благоевградски окръжен съд в частта, с което жалбоподателите са осъдени да заплащат срещу ползването на делбения имот на А. М. и М. М. по 1 055,33 лева месечно, считано от предявяване на исковата молба -12.02.2008г. до окончателното извършване на делбата.
Жалбоподателите считат, че атакуваното определение е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по непредявен иск – претенцията е по чл.286 ГПК /отм./, която не може да се предяви и разгледа в първата фаза на делбеното производство. Съдът обаче е разгледал искането като такова по чл.282,ал.2 ГПК /отм./ и е постановил жалбоподателите да заплатят обезщетение за ползването на имота, считано от датата на исковата молба. Освен това не е доказано, че те са ползвали процесния делбен имот.
Ответниците по частната жалба я оспорват като неоснователна в писмено становище.
Обжалва се решение №219 от 30.06.2011г. по гр.д.№183/2011г. на Благоевградски окръжен съд в частта, с което жалбоподателите са осъдени да заплащат срещу ползването на делбения имот на А. М. и М. М. по 1 055,33 лева месечно, считано от предявяване на исковата молба -12.02.2008г. до окончателното извършване на делбата. В тази си част въззивното решение има характер на определение, с което съдът за първи път се е произнесъл по искането по чл.344,ал.2 ГПК. Съобразно тази разпоредба в решението, с което допуска делбата или по-късно,ако всички наследници не използват наследствените имоти съобразно правата си, съдът по искане на някой от тях постановява кои от наследниците от кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат на другите срещу ползването. В разглеждания случай в исковата молба е формулирано искане с основание чл.282,ал.2 ГПК /отм./. Ищците са твърдели, че всички ответници ползват процесния имот от 01.08.2006г. и претендират да бъде постановено определение с което да се обособят самостоятелни дялове и да бъде определено кои имоти от кои съсобственици ще се ползват до окончателното извършване на делбата, или какви суми същите трябва да заплащат на ищците за ползването на съсобствените вещи. Въззивният съд е квалифицирал претенцията по чл.282,ал.2 ГПК /отм./, обаче с решението, с което е отменил първоинстанционното и е допуснал до делба процесния имот, за първи път се е произнесъл по това искане като го е уважил, считано от датата на предявяване на иска за делба. Правната квалификация на отправено до съда искане за присъждане на обезщетение се основава на изложените при предявяването му факти и обстоятелства.Ако искането касае обезщетение за ползване за минал период от време, то е налице самостоятелна претенция за заплащане на обезщетение за ползване на имота за този период. Ако обаче в делбеното производство се претендира от съсобственика заплащане на суми срещу ползването на имота от другите съсобственици занапред до окончателното извършване на делбата, следва да се приеме, че е налице искане за постановяване на привременни мерки по смисъла на чл.282,ал.2 ГПК. Като се е произнесъл по непредявена претенция и е присъдил обезщетение за ползване за минал период – считано от 12.02.2008г. до 30.06.2011г., въззивният съд е постановил недопустим съдебен акт, който в тази част следва да бъде обезсилен. В останалата обжалвана част, с която е определена месечната сума, която трябва да заплащат настоящите жалбоподатели срещу ползването на имота до окончателното извършване на делбата, определението не е недопустимо, тъй като с него е определена привременна мярка по реда на чл.344,ал.2 ГПК /респ.чл.282,ал.2 ГПК/отм./. Тя е основана на данните по делото, определените квоти в съсобствеността и заключението на техническата експертиза за определяне размера на обезщетението. По тези причини частната жалба в тази част следва да бъде оставена без уважение.
С оглед изхода на производството, направеното искане от частните жалбоподатели Г. К. и И. К. и приложения договор за правна защита, на последните следва да се присъдят разноски в размер на 100 лева.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЕЗСИЛВА решение №219 от 30.06.2011г. по гр.д.№183/2011г. на Благоевградски окръжен съд, имащо характер на определение в частта, с което Г. А. К., И. Т. К., С. А. К. и Д. Г. К., [населено място], са осъдени да заплащат срещу ползването на делбения имот на А. М. и М. М. по 1 055,33 лева месечно, считано от предявяване на исковата молба -12.02.2008г. до 30.06.2011г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба в останалата част.
ОСЪЖДА А. Л. М. и М. И. М. да заплатят на Г. А. К. и И. Т. К. разноски в размер на 100 лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: