О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 615
София.28.12.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав:
Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова
ч. гр. дело №519/2012 г.
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Т. Д. К., подадена от пълномощника им адвокат А. Г., срещу определение №558 от 21.09.2012г. по гр.дело №464/2012г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено определение от 09.08.2012г. по гр.д.№864/2011г. на Варненския окръжен съд за спиране производството по същото дело на основание чл.229,ал.1,т.4 ГПК. В обжалваното определение е прието, че спорът за валидността на споразумението, което е правопораждащ факт на вземането, предмет на установителния иск по чл.422 ГПК, е преюдициален, поради което правилно е спряно производството по гр.д.№864/2011г. до приключването му.
Жалбоподателят излага доводи за произнасяне в определението по два правни въпроса : когато в един и същ съд има две дела, между едни и същи страни, с едно и също искане, по – късно заведеното дело следва ли да се прекрати служебно; един недопустим процес може ли да бъде обуславящ спрямо друг процес; задължителни ли са за съда указанията, дадени от ВКС за продължаване процесуалните действия по делото.Сочи се, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС, решават се противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Прилагат се съдебни решения и определения.
Ответницата по частната жалба К. Ж. К., оспорва същата в писмено становище.
По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира следното:
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
Повдигнатите от жалбоподателя въпроси не са обусловили изхода на делото. В разглеждания случай решаващите изводи на въззивния съд са, че е налице преюдициален спор между същите страни, по предявен от ответника – длъжник в производството по чл.422 ГПК К. К. срещу ищеца в същото производство Т. К.- кредитор, иск с правно основание чл.26,ал.1, предл. първо и трето ЗЗД за обявяване нищожността на споразумение между същите страни от 23.07.2010г. Решението по него ще представлява пресъдено нещо между страните относно валидността на споразумението, от което черпи права ищецът по установителния иск с правно основание чл.422 ГПК.
Образуваното дело по иска с правно осонвание чл.422 ГПК и делото, образувано по иск с правно основание чл.26,ал.1 ЗЗД, имат субективен идентитет /между същите страни/, но нямат един и същи предмет – основание и искане, поради което е неприложима практиката, на която се позовава жалбоподателяат – определение №471/2012г. по гр.д.№1522/20110г., ВКС, ІV г.о., определение №274/2012г. по ч.т.д.№131/2012г., ВКС, ВКС, ІІт.о. Въпросът за преценката на допустимостта на иска по преюдициалния спор, поради това, че са налице две дела с един и същи предмет, също е ирелевантен. В случая не се касае за две идентични дела, а за предявен иск за нищожност на договор, сключен между страните по настоящото дело. Възраженията си за недопустимост на този иск жалбоподателят следва да направи в качеството си на ответник по този иск. Определение №486/2009г. по ч.гр.д.№491/2009г., ІІІ г.о. , постановено по реда на чл.274,ал.2 ГПК касае преценка за допустимост на иск за нищожност на договор, предявен от трети на договора лица. Не се касае и за прилагане разпоредбата на чл.278, ал.3 ГПК. Това е така, защото с определение №541/2012г. по ч.гр.д.№242/2012г., ВКС, ІІІ г.о. не е отменено определение за спиране по чл.229,ал.1,т.4 ГПК, постановено по настоящото дело. С него е отменено въззивно определение по ч.гр.д.№158/2012г. на Варненския апелативен съд, потвърждаващо определение по гр.д.№864/2011г. на Варненския окръжен съд за прекратяване производството по делото, поради липса на правен интерес от предявяване на иска по чл.422 ГПК, предявен от Т. К. срещу К. К..
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество. От ответника по частната жалба не се претендират разноски за настоящото производство, поради което този въпрос не следва да бъде обсъждан.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №558 от 21.09.2012г. по гр.дело №464/2012г. на Варненския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: