О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 404
София, 02.10.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми септември, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова
ч. гр. дело №387/2012 г.
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Е. В. К., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат Д. Р., срещу определение № 201 от 16.05.2012г. по ч.гр.дело № 243/2012 г. на Апелативен съд – Велико Т., с което е потвърдено определение от 26.03.2012г. по гр. дело №1327/2012г. на Окръжен съд – Велико Търново.С първоинстанционното определение е прекратено производството по делото пред този съд и последното е изпратено по подсъдност на Окръжен съд – Русе по направен отвод за местна подсъдност.
Жалбоподателят излага доводи за незаконосъобразност на определението. Счита, че следва да се допусне касационно обжалване на определението, тъй като е налице противоречиво произнасяне от съдилищата по въпроса на кого е подсъдно делото. Той бил завел други дела пред Окръжен съд – Велико Търново, които се разглеждат от съда. Изложени са и доводи за неправилност на определението.
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
За да остави в сила първоинстанционното определение, въззивният съд е приел, че искът с правно основание чл.2,т.2 ЗОДОВ е подсъден на Окръжен съд – Русе на основание на чл.7 ЗОДОВ, според който искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по местожителството на увредения.Безспорно мястото на увреждането и местожителството на ищеца са в [населено място]. Обстоятелството, че Окръжен съд – Русе е ответник по иска не е основание за това сам ищецът да избере друг съд за предявяване на иска.Изборът по реда на чл.23,ал.3 ГПК, при евентуален отвод на съдиите от цитирания окръжен съд, не е предоставен на ищеца.
Обжалваното определение подлежи на касационен контрол съгласно разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК, но не следва да се допуска неговото касационно обжалване, тъй като не е налице сочената хипотеза на чл.280, ал.1 ГПК. Соченото противоречие по посочения въпрос „на кого е подсъдно делото”, не е налице. Съгласно т.3 на ТР№1/2009г., ОСГТК за да е налице основание за допускане касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК, то релевантният правен въпрос следва да е решен в противоречие с друго влязло в сила съдебно решение. В случая касаторът не е представил доказателства в тази насока. Не са налице предпоставките и на чл.280,ал.1,т.3 ГПК, тъй като даденото разрешение в обжалваното определение съответства на установената съдебна практика по прилагане разпоредбата на чл.7 ЗОДОВ, съгласно която ищецът може да избере съда за предявяване на иска само по един от двата критерия, поради което при заобикалянето им възражението на ответника за местна подсъдност е основателно. Съображенията за това, че съдът на когото делото е подсъдно по правилата на местната подсъдност, е ответник по иска и съдиите в него биха си направили отвод, а оттук и че с предприетото от ищеца предявяване на иска пред друг съд в същия район се предотвратява процедура по чл.23,ал.3 ГПК, не могат да обусловят допускане касационно обжалване в сочената хипотеза по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.Процесуалните правила за определяне на местната подсъдност са ясно определени в ГПК и съобразени в обжалваното определение.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 201 от 16.05.2012г. по ч.гр.дело № 243/2012 г. на Апелативен съд – Велико Т..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: