О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.352
София.30.07.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети юли, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова
ч. гр. дело №182/2011 г.
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. Р. Ч., със съдебен адрес [населено място], приподписана от пълномощника му адвокат Г. Х., срещу определение №410 от 17.11.2011г. по ч. гр.дело №814/2011г. на Софийския окръжен съд, с което е потвърдено определение от 08.08.2011 г. по гр. дело №101/2011г. на Ихтиманския районен съд. С първоинстанционното определение е прекратено производството по делото по отрицателния установителен иск за собственост на сграда, находяща се в [населено място] баня, поради липса на правен интерес. Въззивният съд е приел, че между страните по делото е установено със сила на пресъдено нещо, че ищецът не е собственик на процесния имот, поради което той няма правен интерес да установява, че ответникът не е собственик на имота.
Жалбоподателят излага доводи за произнасяне в определението по процесуалноправния въпрос за това има ли правен интерес ищецът, който владее процесния имот, да предяви отрицателен установителен иск за собственост, при условие че преди това с влязло в сила решение е отхвърлен положителен установителен иск срещу ответника за същия имот. Твърди, че този въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС и е решаван противоречиво от съдилищата. Представени са решение и определение на ВКС.
Ответникът по частната жалба Съюз на българските автомилисти, [населено място], не е заявил становище.
По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІI г.о. намира следното:
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима. Съобразно разпоредбите на чл.274, ал.3, т.1 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и е решаван противоречиво от съдилищата. Повдигнатият въпрос обуславя изхода на делото. Той обаче не е решен в противоречие с практиката на ВКС и не е решаван противоречиво от съдилищата. Даденото от съда решение на поставения въпрос не е в противоречие, а е съобразено с трайно установената съдебна практика, включително и с тази представена от касатора. Според нея владението е факт, а не право, поради което и след като между страните по делото е установено със сила на пресъдено нещо, че ищецът не е собственик на процесния имот, то той няма правен интерес да установява, че ответникът не е собственик на имота само поради това, че упражнява фактическа власт върху имота.
Ето защо трябва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №410 от 17.11.2011 г. по ч. гр.дело №814/2011 г. на Софийския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: