О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 46
София, 12.02.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ
гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Първанова
ч. гр. дело №7631/2013 г.
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Ц. Г. Г.,гр.К., чрез процесуалния и представител адвокат Д. З., срещу определение от 12.11.2013г. по ч. гр.дело №735/2013г. на Кюстендилския окръжен съд, с което е потвърдено определение от 12.11.2013г. по гр. дело №735/2013г. на Кюстендилския окръжен съд. С първоинстанционното определение е прекратено производството по делото по предявения от Г. иск, поради неотстраняване нередовностите на исковата молба. Въззивният съд е приел, че ищецът не е изпълнил ясните указания на съда за отстраняване нередовностите на исковата молба, която не отговаря на изискванията на ГПК относно съдържание и приложения. Не са конкретизирани обстоятелствената част и петитума на исковата молба, не е посочен ответник.
Жалбоподателят излага доводи за произнасяне в определението по правни въпроси относно възможността на ощетения от служители на работодателя си да потърси правата си по общия исков ред – чл.49 ЗЗД за признаване правото му на обезщетение за неправилно изплатени суми за клас прослужено време. Твърди се неправилност на изводите на въззивния съд, че исковата молба е нередовна, както и че ищецът следва да даде правна квалификация на предявения иск.
Ответникът по частната жалба не е заявил становище.
По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІI г.о. намира следното:
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Съобразно разпоредбите на чл.274, ал.3, т.1 ГПК във връзка с чл.280, ал.1 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и е решаван противоречиво от съдилищата. Повдигнатият въпрос относно правото на обезщетение е неотносим, тъй като касае съществото на спора. Относно процесуалните въпроси за задължението на съда да следи служебно за редовността на исковата молба следва да се приеме, че не е налице нито едно от основанията на чл.280,ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на определението. Това е така, защото съобразявайки установената съдебна практика, в т.ч. и задължителна такава, въззивният съд правилно е приел, че съдът съгласно чл.129 ГПК служебно следи за редовността на исковата молба и при констатиране на пропуски следва да даде на ищеца ясни и точни указания за отстраняването им. След като ищецът не е отстранил нередовностите в указания срок, то доводите, че не следва да се приложат последиците на чл.129,ал.3 ГПК, не съответстват на цитираните императивни процесуални разпоредби. В случая не се касае за указания до ищеца да посочи правната квалификация на исковете, а за отстраняване нередовностите на исковата молба, която не отговаря на изискванията на ГПК относно съдържание и приложения и която не съдържа ясна обстоятелствената част и петитум. Даденото от съда решение на поставените въпроси не е в противоречие, а е съобразено с трайно установената съдебна практика.
Ето защо трябва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 12.11.2013г. по ч. гр.дело №735/2013г. на Кюстендилския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: