О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 308
София, 30.07. 2014 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети юни, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 3383/2014 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена от пълномощника му адвокат Л. С., срещу въззивно решение №109 от 04.03.2014 г. по гр. дело № 532/2013г. на Смолянския окръжен съд.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК касаторът е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по правни въпроси, касаещи допустимостта на решението, както и приетото по съществото на спора. Основният правен въпрос е за това, когато предмет на ипотеката е право на собственост върху земята, ипотеката разпростира ли действието си върху бъдещите приращения върху имота във вид на новопостроени сгради по време на действието на ипотеката при липса на уговорки за действието на ипотеката спрямо отделни елементи на правото на собственост, включително и спрямо бъдещите приращения. Твърди се, че въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното приложение на закона, както и за развитието на правото – основания за допускане касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК. Касаторът се позовава на приложеното от него решение №39/24.03.2014 г. по гр. дело №5059/2013 г. на ВКС, I г.о. С последното по реда на чл.290 ГПК е прието, че когато предмет на ипотеката е право на собственост върху терена, ипотеката разпростира действието си и върху бъдещите приращения върху имота във вид на новопостроени по време на действието на ипотеката сгради, ако при сключване на договора е постигнато съгласие ипотеката да има действие и спрямо бъдещите приращения.
Ответниците по касационната жалба Л. Т. К. и Й. Г. К., двамата от [населено място], оспорват жалбата в становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма], представляван от Г. И. П., не е заявил становище.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, състав на ІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283ГПК и е процесуално допустима.
С обжалваното решение е потвърдено решение №523/14.11.2013г. по гр.дело №367/2013 г. на Смолянския районен съд. С първоинстанционното решение е признато за установено по отношение на касатора и [фирма], представляван от Г. И. П., по исковете, предявени от Л. Т. К. и Й. Г. К., че с договор за ипотека, сключен с нотариален акт №20, том I, рег. №617 по нот. дело №20/2007 г. по описа на нотариус А. С. – нотариус №366 по регистъра на нотариалната камара, с район на действие – Смолянски районен съд, не е учредена договорна ипотека върху недвижим имот, находящ се в [населено място], представляващ самостоятелен обект в сграда – апартамент №25 с идентификатор 67653.918.104.1.28, със застроена площ 35,13 кв.м., при съседни самостоятелни обекти: хоризонтално – на същия етаж – 67653.918.104.2.29, вертикално – под обекта – 67653.918.104.2.23, над обекта – няма, съгласно схема №4774/08.07.2008г. на Службата по геодезия, картография и кадастър [населено място], находящ се на 6-ти жилищен етаж в ЖИЛИЩНА КООПЕРАЦИЯ „КЦ-55“, блок А, с идентификатор 67653.918.104.1, ведно с избено помещение №22 с полезна площ 3,97 кв.м., и принадлежащите 0.90 % идеални части от общите части на сградата, съответстващи на 6,43 кв.м от общата РЗП, изградена в поземлен имот с идентификатор 67653.918.104 по кадастралната карта на [населено място].
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че с нотариален акт №45, том II, рег.№4034, дело №230/2006 г. от 07.06.2006 г. А. К. и А. К. са продали на [фирма] незастроен поземлен имот с идентификатор 67653.918.104 по кадастралната карта и регистри на [населено място] и площ от 1884 кв.м. С нотариален акт №20, том I, рег.№617, дело №20/2007г. от 22.01.2007 г. [фирма] и [фирма] са сключили договор за банков кредит в размер на 1 250 000 евро, като за обезпечаване на вземането на банката е учредена ипотека върху УПИ X.-918104 по ПУП на [населено място], с площ от 1463 кв.м. с идентификатор 67653.918.104, заедно с правото на строеж, включващо „правото да се построи и придобие в собственост жилищна сграда кооперация-„КЦ 55”, блок А и блок Б, която ще бъде изградена върху същия УПИ въз основата на одобрен инвестиционен проект и издадено строително разрешение №233/19.09.2006 г. на главния архитект на [община]”. С нотариален акт №138, том І, рег.№2050, дело №131/2010 г. [фирма] е продал на ищците процесния имот. От представените обявление за публична продан и протокол за опис на недвижим имот от 11.04.2012 г. по изп.дело №31/2012г. по описа на СИС при С. Районен съд се установява, че по отношение на закупения от ищците апартамент № 25 са започнали действия по принудително изпълнение за удовлетворяването на ипотекарния кредитор [фирма]. Въззивният съд е приел, че придобиването на сграда по чл.92 ЗС от собственика на земята по приращение не следва да се тълкува в смисъл, че след като земята е ипотекирана, следва да се счита за ипотекирана и сградата върху нея, тъй като с построяването на сградата възниква нов обект, който е различен от земята, върху който сградата е построена и не е принадлежност към главната вещ по смисъла на чл.97 ЗС.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият въпрос за това когато предмет на ипотеката е право на собственост върху земята, ипотеката разпростира ли действието си върху бъдещите приращения върху имота във вид на новопостроени сгради по време на действието на ипотеката при липса на уговорки за действието на ипотеката спрямо отделни елементи на правото на собственост, включително и спрямо бъдещите приращения, е обусловил крайното решение на съда. Обжалването следва да се допусне в хопатезата на чл.280,ал.1,т.1 ГПК, тъй като правният въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС,обективирана в представеното от касатора решение №39/24.03.2014 г. по гр. дело №5059/2013г., I г.о.
На касатора следва да се укаже в едноседмичен срок да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 84 лева. В противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №109 от 04.03.2014 г. по гр. дело № 532/2013г. на Смолянския окръжен съд.
УКАЗВА на [фирма], [населено място], в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 84 лева, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След изтичане на срока делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание или за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: