О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 101
София, 04.03. 2015 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на трети декември, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА П.
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Първанова
гр. дело № 6856/2014 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. В. Л., В. В. С. и Н. М. И., чрез пълномощника им адвокат В. Г., срещу въззивно решение от 01.04.2014г. по гр.№ 16799/2013г. на Софийския градски съд.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочи, че решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС – ТР№1/1997г., ОСГК, т.2 ТР№6/2006г., ОСГК. Съдът не е съобразил, че собствеността върху земеделската земя никога не е излизала от патримониума на нейните притежатели, но е била лишена от съдържание като включена в блокове на ТКЗС. Касаторът сочи конкретни решения на ВАС.
Ответниците по касация считат, че не следва да се допуска касационно обжалване като се излагат съображения по реда на чл.287, ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.287 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е отменено решение от 17.06.2013г. по гр.д.№6332/2010г. на Софийския районен съд. Постановено е друго, с което е отхвърлен предявеният от В. В. С., Н. М. И. и С. В. Л. срещу К. В. В., Й. Б. А., П. Г. Н. и Д. Х. К. иск с правно основание чл.108 ЗС за предаване владението на имот, представляващ част с площ 873 кв.м., от която 71 кв.м. са включени в имот с проектопланоснимачен № 2716, 665 кв.м. са включени в имот с проектопланисномачен № 2717 и 137 кв.м. са включени в имот с проектопланоснимачен № 2718, всички имоти попадащи в парцел VІІ-775, кв.23, м.”Л.-2” по регулационния план на София от 1995г. Въззивният съд е приел, че ищците не се легитимират като собственици на имота на основание проведена реституция по ЗСПЗЗ. Решението на ОСЗГ е издадено в нарушение на материалния закон.Имотите не са принадлежали на наследодателя на ищците, а на трети лица и са отчуждени по реда на ЗТСУ със съответните обезщетения за бившите собственици.Те са извън обхвата на реституцията по реда на ЗСПЗЗ.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба липсват формулирани материалноправни и процесуалноправни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК. В касационната жалба е преразказано производството по делото и постановените от първоинстанционния и второинстанционния съд решения. Посочват са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. На касаторите са дадени подробни указания с разпореждане от 09.05.2014г. да изложат основания за допускане касационно обжалване на решението по чл.280 ,ал.1 ГПК. С допълнителната молба от 01.07.2014г. те не са изпълнили указанията. В нея има само доводи за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като се сочат и две тълкувателни решения на ВКС, на които се твърди, че обжалваното противоречи. Основанията за допускане на касационно обжалване обаче са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР №1/2010 по тълк.д.№1/2009г., ОСГТК, касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Касационната инстанция няма правомощие да изведе въпросите от касационната жалба, от изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК или от самото обжалвано решение. Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение.Той трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. При липса на формулиран правен въпрос,релевантен за конкретното дело, който да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на въззивния съд, без посочване на неговата значимост за изхода на делото, не може да се допусне касационно обжалване на решението.Непосочването на правния въпрос нито в касационната жалба, нито в приложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
По тези причини съдът намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.При този изход на производството по чл.288 ГПК на ответниците по касация следва да се присъдят направените разноски в размер на 2400 лева, съгласно приложения договор за правна защита от 17.07.2014г.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 01.04.2014г. по гр.№ 16799/2013г. на Софийския градски съд.
ОСЪЖДА С. В. Л., В. В. С. и Н. М. И. да заплатят на К. В. В., Й. Б. А., П. Г. Н. и Д. Х. К. разноски за производството по чл.288 ГПК в размер на 2400 лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: