О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 143
София, 01.03. 2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на девети ноември, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 877/2011 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. П. А., [населено място], чрез пълномощника му адвокат Ж. А., срещу въззивно решение № 37 от 21.04.2011г. по гр. дело № 177/2011г. на Бургаския окръжен съд.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно : налице ли е законно строителство след като не са спазени изискванията на чл.48,ал.3 и 4 ЗУТ, може ли да се приеме, че е налице законно строителство само въз основа на факта, че е издадено строително разрешение, независимо, че за изграждане на процесната ограда не са изпълнени специалните изисквания на закона, допълващо застрояване ли е това на постройка, която технически и функционално не е свързана с основната сграда, търпим строеж ли е постройка, за която е установено, че е извършено ново надстрояване и е променено предназначението на сградата – от паянтова постройка в масивна лятна кухня. Сочат се и се прилагат решения на ВС и ВКС. Касаторът се позовава и на основанието на чл.280,ал.1,т.3 ГПК тъй като правните въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът по касация М. М. М. оспорва касационната жалба в становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение от 16.12.2010г. по гр.д.№761/2009г. на Айтоския районен съд, с което са отхвърлени предявените от Г. П. А. против М. М. М. искове с правно основание чл.109 ЗС и чл.45 ЗЗД. – за установяване, че изграденото от ответника на границата на съседните имоти масивна ограда и външна тоалетна, както и надстрояването на съществуващия навес е незаконно, за осъждане на ответника да прекрати всички неоснователни действия, пречещи на ищеца да осъществява правото си на собственост и да възстанови предишното състояние на имота, както и да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лева за вреди от невъзможността ищеца да ползва собствения си имот по предназначение.
Въззивният съд е приел, че страните са собственици на съседни имоти : ищецът на УПИ-І 1840,кв.113, а ответникът – на УПИХVІ-1839, кв.113. Относно спорните ограда, тоалетна и надстрояване на навес, за които ищецът е твърдял, че пречат на упражняване правото му на собственост е прието следното : При изграждане на масивната ограда между имотите са спазени изискванията на ЗУТ, тя е осъществена в съответствие с чл.48,ал.2 ЗУТ, отговаря на строителното разрешение и конструктивното становище за изграждането и. Ищецът не е давал съгласие за изграждането и поради това са изпълнени изискванията на чл.48,ал.3 и ал.4 ЗУТ – оградата е разположена изцяло в имота на ответника, плътната и част в първите 2,30 м. откъм сградите на страните, е с височина 0.60м. като над тази височина до общата височина от 2.20м. оградата е „ажурна”. Жилището на ищеца е разположено над височината на оградата – на височина 2,18 м. над терена, а плътната част от оградата с височина 2,20м. започва на 2,30м. от сградата, респ. от жилището на ищеца, поради което съгласно чл.48,ал.3 вр.чл.48,ал.3,изр.2 ЗУТ не се изисква съгласието му за изграждането и. Жилището на ищеца е на нивото на оградата, поради което тя не може да го засенчва. Прозорецът на негово помещение на сутерена пък се засенчва от изградената от самия него плътна козирка. Процесната тоалетна е изградена в сутерена на сградата на ответника, под външно стълбище с топла връзка между нея и неговия сутеренен етаж.Тя е част от сградата, а не допълващо застрояване и е одобрена с екзекутив на главния архитект.Свързана е с вътрешната канализация, а оттам и с уличната.Тя не е довършена и не функционира.Не са доказани твърденията на ищеца, че помещението е незаконно изградено и че оттам се носят неприятни миризми, които му пречат да ползва своето дворно място. Относно навеса въззивният съд е приел, че той е бил отразен като второстепенна постройка в скицата към плана още към момента на придобиване на имота от ответника през 1996г. Разположен е на страничната регулационна линия между двата имота.Представлява сграда с височина 2,20м. и представлява елемент от масивната ограда между имотите.Самият ищец не претендира събаряне на цялата постройка, а на надстроеното, надвишаващо допустимата височина. Построеното обаче е търпим строеж, предвид отразяването в плановете на града и съществуването му още към 1996г.Според чл.46 ЗУТ второстепенните постройки на допълващо застрояване, каквато е процесната, могат да се изграждат с височина до 2.50 м. над прилежащия терен и до 3 м. до най-високата част на покрива. Височината на постройката е в допустимите параметри по чл.46,ал.2 ЗУТ. При това положение и при липса на доказателства, че така изградената постройка като продължение на масивната ограда смущава упражняването на правата на ищеца, то претенцията за премахването на надстроените 15 см./два реда тухли/ е неоснователна. При този изход на спора по исковете по чл.109 ЗС са приети за неоснователни и исковете по чл.45 ЗЗД.
По първата група въпроси от изложението по чл.274,ал.3,т.1 ГПК – налице ли е законно строителство след като не са спазени изискванията на чл.48,ал.3 и ал.4 ЗУТ, налице ли е законно строителство само въз основа на факта, че е издадено строително разрешение, независимо, че за изграждане на процесната ограда не са изпълнени специалните изисквания на закона, следва да се приеме, че не е налице основанието на чл.280,ал.1,т.1 или т.2 ГПК за допускане касационно обжалване на решението. Не е налице противоречие с приложените от касатора ТР№31/1984г., ОСГК, както и с решение №532/2009г. по гр.д.№ 66/2009г. ,ВКС и решение №1291/1992г. по гр.д.№1038/1992г.,ВС. Това е така, защото решаващите изводи на въззивния съд са, че не е налице незаконен строеж или отклонение от издаденото строително разрешение, което да е нетърпимо според закона. Решаващите изводи, основани на доказателствения материал, са че е налице спазване изискванията на чл.48,ал.3 и ал.4 ЗУТ при изграждане на оградата, поради което тя не съставлява незаконен строеж на регулационната линия. Ето защо не е налице противоречие с цитираното тълкувателно решение на ВС, а приложеното решение №523/2009г., което третира въпрос за ограда, изградена в нарушение на чл.48,ал.3 ЗУТ /плътна ограда с височина над 0.60м./, без съгласие на собственика на съседния имот, е неотносимо. Втората група правни въпроси, касаещи допълващото застрояване и законността на второстепенна сграда, също не може да обуслови допускане касационно обжалване на решението. Касаторът поддържа съображения за незаконност на цялата постройка, а предявената от него негаторна претенция касае само надстроената част от два реда тухли. Въззивният съд се е произнесъл по така предявения иск и съобразно твърденията в исковата молба като е приел, че извършеното надстрояване на съществувалата към момента на придобиване на имота от ответника стопанска постройка /навес/ и обособяването и в масивна постройка, отговаря с направеното надстрояване от два реда тухли и на изискванията на чл.46,ал.2 ЗУТ. Тя е продължение на масивната ограда между имотите, изградена съгласно визата и разрешението за строеж. Изводите, че тя е търпим строеж по смисъла на §16,ал.1 ПРЗУТ са основани на експертните заключения съобразно установената фактическа обстановка, поради допустимостта на същия строеж по действащите планове и нормативите към момента на извършването му. Освен това претенцията на ищеца не касае цялата постройка, а надстроената част от два реда тухли, за която е установено, че общо с построеното преди не надвишават допустимата височина от 2,50м. Ето защо не е налице противоречие със сочените решения № 493/2010г., ВКС, ІІг.о. и № 371/2009г., ВКС, ІІ г.о., които не третират идентични правни въпроси и са постановени при установена друга фактическа обстановка. Не е налице основанието на чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на решението, тъй като касаторът не е изложил доводи за приложимостта на това основание, а именно че разгледаните от въззивния съд правни въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото т.е. за разглеждането на тези въпроси да допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването и с оглед изменения в законодателството и обществените условия, както и когато е налице непълна или неясна правна норма, за да се създаде съдебна практика по прилагането и.
В останалата си част изложението по чл.274,ал.3,т.1 ГПК относно изградената в имота на ответника тоалетна се отнася до обосноваността на обжалвания акт, фактическите констатации на съда и преценката на доказателствата по делото. По своята същност това са касационни оплаквания по смисъла на чл.281,т.3 ГПК и не могат да послужат като самостоятелно основание за допускане касационно обжалване на решението в производството по чл.288 ГПК по предварителна селекция на жалбите.Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. Той трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане касационната жалба по същество. Няма искане от ответника по касация за присъждане на разноски за настоящото производство, както и доказателство за направени такива, поради което не следва да му се присъждат.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 37 от 21.04.2011г. по гр. дело № 177/2011г. на Бургаския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: