О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 67
София, 12.02.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети ноември, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 5568/2015 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Б. К., чрез пълномощника му адвокат Т. З., срещу въззивно решение №445/17.07.2015г. по гр. дело № 526/2015г. на Пазарджишкия окръжен съд в частта, с която с която е осъден да преустанови неоснователните действия, които пречат на Д. Б. С. да упражнява в пълен обем правото си на собственост върху недвижим имот, находящ се във В., представляващ дворно място с площ от 559 кв.м., ведно с построените в него жилищна сграда и стопански постройки, като премахне изградения надзид върху съществуващата каменна ограда между недвижим имот, находящ се във В., [улица], представляващ дворно място с площ от 559 кв.м., парцел VІІ, отреден за имот с пл. №248, кв. 319 по плана на В. и парцел ІІ, отреден за имот с пл. №226 в същия квартал, да премахне изградения до каменната ограда навес и премахне частта от балконите, която е издадена на повече от 0.90 метра пред вътрешната линия на застрояване от запад, както и цялата част от балконите, които заемат еднометровата ивица в краищата на западната и северната страна на сградата, изградена в парцел ІІ, отреден за имот с пл. №226.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че са налице основанията на чл.280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение. Сочи се, че при решаване на делото съдът не е обсъдил отразеното в акта за приемане на конструкцията, обр.14 и е допуснал съществено процесуално нарушение. Той е допуснал нарушение на материалния закон и необоснованост като е приел, че приетите като доказателства актове образец 3 и 14 не могат да бъдат достатъчно основание да се приеме, че балконите за законосъобразни. Не е обсъдено допълнителното заключение на вещото лице Б. и приложения към него проект на жилищна сграда. Не е съобразена некомпетентността на другите вещи лица. Неправилно и в противоречие на ТР№31/1984г. съдът се е позовал на неотносимо решение на ВКС – №493/2010г., Іг.о. без да изложи аргументация как се нарушават параметрите на застрояването, отклонява ли се строежът от одобрените книжа и др. Липсва доказано от ищеца увреждане и накърняване на правата му. Прилага се ТР№31/1984г., ОСГК.
Ответникът по касация Д. Б. С. не изразява становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С въззивното решение в обжалваната част е потвърдено решение №46/2015г. по гр.д.№38/2014г. на Районен съд – Велинград, с което е
Въззивният съд след като е обсъдил писмените и гласни доказателства, както и заключенията на единичната и тройна технически експертизи, е приел от фактическа и правна страна следното : Страните по делото са собственици на съседни дворни места. Между имотите съществува стара каменна ограда с дължина описана в 4.10м., съгласно Констативен протокол на комисия от [община] с дължина 4,10 м. и дебелина 0,50 м., а съгласно тройната експертиза с дължина 4.00м. и дебелина 0,45 м. и височина 1.20м. Зидът не попада изцяло в имота на ищеца, но същият е надграден без необходимите строителни книжа, в нарушение на нормите на ЗУТ. От заключението на тройната експертиза се установява, че е разположен по равно и в двата имота. След като зидът е с височина на плътната част над 0,60 м., то той следва да бъде изграден с изричното съгласие на ищеца, съгласно чл.48 от ЗУТ, или ако такова липсва, следва да е разположен изцяло в имота на ответника. Безспорно липсва съгласие на ищеца и зидът попада в имота на ищеца, от което следва, че същият е незаконно надстроен без нужното разрешение. С надграждането на зида неправомерно е надигнат покривът на стопанската постройка на ищеца, той е разместен. От ответника е осъществено неправомерно въздействие върху сграда, собственост на ищеца. Искът по чл.109 ЗС относно премахване на надзида следва да бъде уважен. Основателен е и искът за премахване на изградения навес на вътрешната регулационна линия. От заключението на тройната експертиза е установено, че е от дървена конструкция, долепена до масивната стопанска сграда в имота на ищеца. Съобразно чл.42, ал.2 от ЗУТ постройки на допълващото застрояване могат да се изграждат на вътрешната граница на урегулирания поземлен имот, ако калканните им стени покриват калканни стени на заварени или новопредвидени постройки в съседния урегулиран поземлен имот, или плътни огради. Касае се за вътрешна граница на урегулиран парцел, в който на границата има заварена сграда. От тройната техническа експертиза е установено, чепокривната конструкция на изградения от ответника навес е съединен в покривната плоскост с покрива на стопанската сграда в имота на ищеца, като част от стрехата на стопанската сграда в имота на ищеца е премахната за сметка на изградения навес от ответника. Налице е неправомерно действие на ответника, изразяващо се във въздействие върху покривната конструкция на сградата на ищеца. Недопустимо е такова въздействие върху чужд имот. За да се възстанови предишното положение на стопанската сграда на ищеца, ответникът трябва да премахне изградения навес.
Ответникът е изградил в имота си жилищна сграда в груб вид. Разстоянието между жилищната сграда на ответника и вътрешната регулационна линия е равно на изискуемото се- 3 м. На западната стена на тази жилищна сграда /откъм имота на ищеца/ има изградени балкони. Съобразно заключението на експертизите /и единичната и тройната, които по своята същност не си противоречат, а се допълват/, на югозападната фасада на жилищната сграда на ответника, от страната на границата на имота на втория етаж е изпълнена тераса с ширина от 1м. като тя отстои от вътрешната регулационна линия с имота на ищеца на 1.70м., тъй като на втория етаж освен терасата е изпълнен и еркер от 0,30м. Видно от заключението на тройната експертиза външните балкони на жилищната сграда заемат изцяло еднометровата ивица в краищата на западната и северната фасада на сградата. Балконите са изградени в нарушение на установени с благоустройствените закони строителни правила и норми, установяващи отстояния между сградите. Представеният във въззивната инстанция Акт за приемане на конструкция от 20.02.2015г. по съдържанието си, не може да бъде достатъчно основание да се приеме, че тези балкони са законосъобразно изградени. Изграждането им е в разрез със строителните правила и норми на ЗУТ и с разпоредбите на чл.88 от Наредба №7 от 22.12.2003г. за правилата и нормативите за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, съгласно които пред вътрешните линии на застрояване, когато разстоянието между сградите в съседните имоти и до регулационните линии е равно на изискуемото, се допускат балкони до 0.9м. и еркери до 0.30м. Терминът „вътрешна линия на застрояване”, показва, че максимално издатините пред тази линия не трябва да надвишават 0.90м. В нарушение на тези правила, вместо балконът заедно с еркера на жилищната сграда се издават на 1.28м. пред вътрешната линия на застрояване. Освен това балконите, видно от заключението на тройната експертиза, заемат еднометровите ивици в краищата на фасадата на сградата към вътрешната регулационна линия с имота на ищеца, което е в нарушение на чл.88, ал.5 от Наредба №7. Незаконният строеж безспорно създава пречки за собственика на съседен имот в случаите, когато при изграждането му са нарушение такива строителни правила и норми, които са установени единствено с оглед осигуряването на възможност за ползване на съседния имот по предназначение.
Разпоредбата на чл.109 ЗС предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което ограничава, смущава и пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта, според нейното предназначение от собственика й. Основание за защита чрез този иск се поражда само при състояния, от които възникват заплашване и опасност от вредно смущаващо въздействие, но които субективно пречат или ограничават тези на потърсилия правната защита. При упражняването на негаторния иск ищецът трябва да докаже правото си на собственост и редом с него обстоятелствата /основанията/, които са предизвикали потърсената съдебна защита и намеса. Основанието за защита чрез иска се поражда само от състояния, от които възникват заплашване и опасност от вредно и смущаващо въздействие, което пък пречи на упражняването на правомощията от страна на собственика – правото да владее, да ползва или да се разпорежда с вещта си. Ето защо ищецът следва да докаже, че е собственик на претендираната от него вещ, че ответниците са извършили твърдяното в исковата молба действие, което е противоправно и със същото му пречат да упражнява едно или няколко от правомощията си на собственик. В случая са доказани визираните предпоставки за ангажиране отговорността на ответника по негаторния иск.
Според ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г., ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да посочи конкретния правен въпрос от значение за изхода на делото, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Задължението на жалбоподателя по чл.284, ал.1, т.3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по ал. 3, т. 1 на същата правна норма. Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Непосочването на релевантен правен въпрос, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Те представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане до касационно обжалване – а именно разрешеният правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Касаторът не е посочил конкретни правни въпроси, по които да се е произнесъл въззивният съд в някоя от хипотезите на чл.280,ал.1 ГПК. Изложените от него касационни оплаквания за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон не могат да се използват пряко като основание за разглеждане по същество на касационната жалба. При въведеното с ГПК/2007г./ само факултативно касационно обжалване на въззивните решения е необходимо да бъдат изпълнени и допълнителни изисквания за подбора на жалбите, които ще бъдат допуснати до разглеждането им по същество. Необосноваността на въззивното решение също би могла единствено да послужи като основание за касиране поради неправилност, но не и като основание за допустимост на касационното обжалване, което пък е предварителен въпрос за селекция на жалбите. Това е така, защото тя се отнася до опорочаване истинността на изводите на въззивния съд по фактите, което не е във връзка с изискването за наличие на произнасяне по правен въпрос при липса на практика, в отклонение или при противоречива практика по приложението на закона съобразно изискването на разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК. С оглед изложеното касационно обжалване на въззивното решение не може да се допусне в някоя от хипотезите на чл.280,ал.1 ГПК, а приложените съдебни решения не могат да се преценят като относими.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.
Въпреки изхода на производството по чл.288 ГПК на ответниците по касация не следва да се присъждат разноски, поради липса на искане.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №445/17.07.2015г. по гр. дело № 526/2015г. на Пазарджишкия окръжен съд в обжалваната част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: