О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 396
София, 10.11. 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети октомври, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 4095/2015г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. Г. Ш. – Н., [населено място], чрез пълномощника и адвокат Ф. Д., срещу въззивно решение №283/20.02.2015г. по гр. дело № 76/2015г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е извършена делбата като на жалбоподателката е поставен в дял на основание чл.349,ал.1 ГПК процесният апартамент и тя е осъдена да заплати на съделителя Н. парично уравнение на дела му, вместо на Н. да бъде поставен в дял процесният вилен имот и той да бъде осъден да заплати на жалбоподателката парично уравнение. Решението е обжалвано и в частта, с която жалбоподателката е осъдена да заплати на съделителя Н. обезщетение за ползването на допуснатите до делба имоти. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по следните въпроси : допустимо ли е въззивната инстанция да се произнася по искане за възлагане на делбен имот на основание чл.349,ал.1 ГПК, по което няма постановено решение на първоинстанционния съд и въззивният съд не е сезиран с въззивна жалба за отстраняване на този пропуск; кой е приложимият способ за извършване на делбата при допуснати до делба толкова на брой недвижими имоти, колкото е броят на съделителите, когато имотите са на различна стойност и дяловете на съделителите са различни; задължително ли е в хипотезата на чл.353 ГПК и в хипотезата на присъждане на имотно уравнение по чл.349,ал.1 ГПК допуснатите до делба имоти да са еднакви или еднородни; съставляват ли субективното отношение на съделителите и размерът на дължимото парично уравнение пречки за извършването на делбата чрез разпределение на имотите по чл.353ГПК или за поставянето на недвижим имот в дял на съделител за уравняване по чл.349,ал.1 ГПК. Твърди се, че по първият въпрос е налице противоречие с ТР№1/2013г., ОСГТК, ВКС, а по останалите противоречие с ППВС №7/1973г. и други решения на ВКС. Сочи се, че решението е недопустимо, необосновано и неправилно. Твърди се, че в противоречие с ТР №7/2012г., ОСГК, ВКС, въззивният съд не е обсъдил, че по делото не е установено лично ползване на общия вилен имот. Не е взето предвид процесуалното действие на жалбоподателката – с отговора по чл.131 ГПК тя е поканила ответника да ползва двете МПС и вилния имот.
Ответникът по касация С. Н. Н. не е изразил писмено становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е отменено решение №4729/2014г. по гр.д.№13897/2011г. на Варненския районен съд. Вместо него е постановено поставяне в дял на основание чл.349,ал.1 ГПК на Б. Ш. – Н. на апартамент от 57,40 кв.м., находящ се в [населено място], на стойност 61 100 лева, която ще го придобие в собственост при условие, че заплати на С. Н. Н. за уравнение на дела сумата 15 275 лева в 6-месечен срок от влизане в сила на решението.Постановено е изнасяне на основание чл.348 ГПК на публична продан поземлен имот с площ 454 кв.м., находящ се в [населено място], р-н А., кв.Г., на стойност 14656 лева, заедно с построената в него еднофамилна сграда на един етаж с площ 27 кв.м. на стойност 23 102 лева и второстепенна постройка с предназначение гараж на стойност 6102 лева и подобрения в двора на стойност 4344 лева при начална цена, определена от съдебния изпълнител като получената продажбена сума да се разпределите съобразно квотите им – ? ид.ч. за Ш. и ? ид.ч. за Н.. На основание чл.353 ГПК в дял на Ш. е поставен лек автомобил Волво 460 на стойност 1000 лева, а на Н. е поставен в дял скутер-лодка на стойност 600 лева. На основание чл.31,ал.2 ЗС Ш. е осъдена да заплати на С. Н. 667 лева – обезщетение за ползване на апартамента за период 02.11.2011г. – 24.08.2012г. и претенцията е отхвърлена до пълния предявен размер от 1750 лева. На основание чл.31,2 ЗС Ш. е осъдена да заплати на С. Н. 412,25 лева- обезщетение за ползване на вилния имот за период 02.11.2011г. – 24.08.2012г. и претенцията е отхвърлена до пълния предявен размер от 1150 лева. Отхвърлени са претенции по сметки на С. Н. срещу Б. Ш. за лишаването от ползване на лекия автомобил и скутера за период от 21.09.2011г. до прекратяване на съсобствеността.
Въззивният съд е приел, че съобразно влязлото в сила решение до делба са допуснати два неподеляеми недвижими имота – апартамент и вилен имот -дворно място с еднофамилна сграда и гараж, както и описаните движими вещи. Съделителите са двама с квоти, както следва : ? ид.ч. за Ш. и ? ид.ч. за Н.. Незаконосъобразно първоинстанционният съд е извършил разпределение на недвижимите имоти по реда на чл.353 ГПК като едновременно с това на Н. е поставен в дял претендираният от нея по реда на чл.349,ал.1 ГПК апартамент, а на Н. при изричното му противопоставяне е възложен вилният имот и той е осъден да заплати на другия съделител парично уравнение. Н., която има квота ? , е направила искане по чл.349,ал.1 ГПК за възлагане на жилищния имот и това искане е основателно. Имотът е на стойност 61 100 лева и уравнението за другия съделител е 15 275 лева. Делът на другия съделител може да се уравни с имот или с пари. Поземленият вилен имот е на обща стойност 48 204 лева. Ако бъде възложен в дял на Н., то с оглед квотата му от ? той пък трябва да заплати за уравнение на Ш. 36 153 лева. Действително основният принцип при извършване на делбата е получаването на дял в натура. Преценката, дали обособяването на реални дялове е възможно и удобно, зависи както от вида и предназначението на имотите, така и от субективното отношение на съделителите и волята им да получат дял в натура, ако допуснатите до делба имоти съществено се различават един от друг по предназначение и други характеристики. След като Н. се противопоставя да получи дял в натура, не може да се приложи чл.69,ал.2 ЗН. Освен това, ако двата имота бъдат обособени в реални дялове със стойност 61 100 лева и 48 204 лева и жилищният се постави в дял на Ш., а вилният на Н., то поради различните им квоти последният освен че ще получи имот, който не иска, ще трябва отново да уравни дела на Ш.. Ето защо вилният имот трябва да бъде изнесен на публична продан.
Касационната жалба срещу въззивното решение в частта му относно претенцията по чл.31,ал.2 ГПК за заплащане обезщетения за лишаване от ползването на съсобствените апартамент и вилен имот е процесуално недопустима. Това е така, защото претенциите са предявени в размер на 1750 лева /обезщетение за ползването на апартамента/ и 1150 лева /обезщетение за ползването на дворното място с постройките в него/. При това положение е налице хипотезата на чл.280,ал.2 ГПК – не подлежат на касационно обжалване решения по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева – за граждански дела. Ето защо в тази част касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане.
Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2010г. по тълк.д.№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба. В разглеждания случай посоченото от касатора относно недопустимостта на въззивното решение, а именно дали е допустимо въззивната инстанция да се произнася по искане за възлагане на делбен имот на основание чл.349,ал.1 ГПК, по което няма постановено решение на първоинстанционния съд и въззивният съд не е сезиран с въззивна жалба за отстраняване на този пропуск, не може да предпостави допускане касационно обжалване на въззивното решение. Това е така, защото не е налице произнасяне за първи път от въззивния съд по иск, по който няма произнасяне от първоинстанционния съд. Искането за възлагане на имота по реда на чл.349 ГПК не е самостоятелен иск, по който съдът да дължи произнасяне в своя диспозитив. Освен това въззивният съд е бил сезиран с въззивна жалба от съделителя Н., съдържаща оплаквания относно възприетия от първоинстанционния съд начин на извършване на делбата чрез описаното разпределение на имотите при възприетото от последния поставяне в дял на апартамента на съделителката Ш.. Въззивният съд е извършил преценка на възможностите за поделяне на имотите, отчитайки заявената от съделителката искане за възлагане на жилището. Ето защо не е налице соченото противоречие с ТР №1/2013г., ОСГТК. Не е налице основанието на чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане касационно обжалване останалите въпроси – кой е приложимият способ за извършване на делбата при допуснати до делба толкова на брой недвижими имоти, колкото е броят на съделителите, когато имотите са на различна стойност и дяловете на съделителите са различни; задължително ли е в хипотезата на чл.353 ГПК и в хипотезата на присъждане на имотно уравнение по чл.349,ал.1 ГПК допуснатите до делба имоти да са еднакви или еднородни; съставляват ли субективното отношение на съделителите и размерът на дължимото парично уравнение пречки за извършването на делбата чрез разпределение на имотите по чл.353ГПК или за поставянето на недвижим имот в дял на съделител за уравняване по чл.349,ал.1 ГПК. Няма противоречие с т.5б от ППВС №7/1973г., относно това, че „невъзможност за теглене на жребий по смисъла на чл.292 ГПК /отм./ е налице тогава, когато до делба са допуснати имоти, съществено различаващи се един от друг, тъй като възприетият в обжалваното решение начин на извършване на делбата не е чрез теглене на жребий по реда на чл.352 ГПК. Посоченото ППВС №4/1964г. – т.8 и т.13, също е неотносимо, тъй като касае извършването на делбата по реда на чл.292 ГПК/отм./. В настоящия случай въззивният съд е уважил възлагателната претенция на касатора по чл.349,ал.1 ГПК, разпределил е движимите вещи и е изнесъл на публична продан неподеляемия вилен имот. При това положение приетото в постановлението, че е недопустимо съдът да извърши делба по реда на чл.292 ГПК /отм./, сега чл.353 ГПК, като делът на някой наследник уравни само парично, е неприложимо. Освен това касаторът не разполага с възражението, че в хипотезата на чл.249,ал.1 ГПК на другия съделител не е даден в уравнение реален дял -недвижим имот на по-висока от уравнението стойност, след като този съделител не е бил съгласен. Посочените решения на ВКС също са неотносими. Конкретните случаи, които разглеждат са различни и не третират така повдигнатите от касатора въпроси. Възприетото в тези решения относно способите за извършване на делбата – чрез разпределение по реда на чл.353 ГПК и чрез публична продан, е неотносимо, тъй като след възлагането на имота на касатора по реда на чл.349,ал.1 ГПК остава един неподеляем недвижим имот, поради което разпределението му е невъзможно. В тази насока е и възприетият способ за извършване на делбата –по чл.292 ГПК/отм./, предвид липсата на искане за възлагане на жилищния имот и липсата на спор между съделителите, относно обособяването на дяловете в посоченото от касатора решение №11/2014г. по гр.д.№2494/2014г. , ВКС, ІІ г.о.
Доводите за необоснованост на решението и извършената преценка на доказателствата са касационни оплаквания и не могат да бъдат обосноват самостоятелно основание за допускане касационно обжалване в предварителното производството по селекция на жалбите по реда на чл.288 ГПК.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.Липсва искане за присъждане на разноски на ответника по касационната жалба, поради което такива не следва да се присъждат.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба Б. Г. Ш. – Н., [населено място], чрез пълномощника и адвокат Ф. Д., срещу въззивно решение №283/20.02.2015г. по гр. дело № 76/2015г. на Варненския окръжен съд в частта, с която на основание чл.31,ал.2 ЗС Б. Г. Ш. – Н. е осъдена да заплати на С. Н. Н. 412,25 лева – обезщетение за ползване на дворно място с построената в него вилна сграда и гараж, находящ се в [населено място], р-н А., кв.Г.,м.”Б.-юг”, както и да заплати обезщетение в размер на 667 лева – за ползване на апартамент №101, находящ се в [населено място],район М., [жилищен адрес] и прекратява производството по гр.д.№4095/2015г., по описа на ВКС,ІІ г.о. в тази част.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №283/20.02.2015г. по гр. дело № 76/2015г. на Варненския окръжен съд в останалата обжалвана част.
Определението в частта, с която касационната жалба е оставена без разглеждане и е прекратено производството по делото, подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: