3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 240
София 08.03. 2011 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи декември, две хиляди и десета година в състав:
Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова
гр. дело №980/2010 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. И. А. и Б. А. А., двамата от[населено място], приподписана от пълномощника им адвокат В. А., срещу решение от 12.04.2010 г. по гр. дело №99/2010 г. на Софийския градски съд.
Жалбоподателите са изложили доводи за произнасяне в обжалваното решение по процесуалноправен и материалноправен въпрос относно задължението на съда да изясни статута на процесния имот с назначаване на допълнителна техническа експертиза и за това приложимо ли е ПП №2/1982 г. в случаите когато от дворното място, предмет на делба, могат да се обособят толкова имоти, колкото са собствениците на отделните сгради. Тези въпроси са решавани противоречиво от съдилищата. Представени са две решения на ВКС.
Ответниците по касационната жалба А. П. Т. и Е. Н. П.,[населено място], оспорват жалбата.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение от 20.10.2009 год. по гр. дело №16999/2008 г. на Софийския районен съд. С първонстанционното решение е отхвърлен предявеният от касаторите срещу А. П. Т. и Е. Н. П. иск за делба на недвижим имот: УПИ II-15, кв.44, по регулационния план на София, м. „О. купел”, с пространство от 2 300 кв.м. по скица и 2 800 кв.м. по нотариален акт, като неоснователен. Въззивният съд е приел, че съществуващите сгради в имота са индивидуална собственост на отделните съделители, поради което процесното дворно място е със статут на обща част на етажна собственост и съобразно изричната разпоредба на чл.38, ал.3 ЗС общите части не могат да се делят. В допълнение е посочено, че пречка за делбата е и това, че към делбения имот са придадени 90 кв.м. без да са уредени сметките по регулация в срока по § 6, ал.2 от ПР на ЗУТ. Прекратяването на отчуждителното действие на неприложения дворищнорегулационен план не настъпва по силата на закона, а след разпореждане на административен орган, каквото няма. Това означава, че актуалният регулационен статут на имота е неопределен по граници и площ, което е самостоятелно основание за отхвърляне на иска за делба.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. На основание разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата. Първият повдигнат от касаторите въпрос за необходимостта от назначаване на допълнителна техническа експертиза за изясняване на актуалния регулационен статут на имота с оглед придадените към него 90 кв.м. без да са уредени сметките по регулация в срока по § 6, ал.2 от ПР на ЗУТ, е без значение за възможността да се допусне делба на дворното място, т.е. за изхода на спора. Действително съгласно установената съдебна практика с изтичане на сроковете, посочени в §8,ал.1 ПР ЗУТ отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от тях, се прекратява автоматично, без да е необходимо провеждане на административната процедура по §8,ал.1,изр.2 ПР ЗУТ. Прекратяването на отчуждителното действие на неприложения дворищнорегулационен план настъпва по силата на закона. Въпросът обаче не е обусловил самостоятелно изхода на спора, поради което не може да обуслови и допускане касационно обжалване на решението. Това е така, защото изводът, който е решаващ за крайния изход на делото, а именно че след като съществуващите сгради в имота са индивидуална собственост на отделните съделители, то процесното дворно място е със статут на обща част на етажна собственост и съобразно изричната разпоредба на чл.38, ал.3 ЗС общите части не могат да се делят, е направен в съответствие с установената съдебна практика, включително и задължителната такава /ППВС №2/82 г./. Според тази практика не може да се допусне делба на парцели, в които е изградена етажна собственост, независимо от това, дали могат да се обособят толкова имоти, колкото са етажните собственици.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 12.04.2010 г. по гр. дело №99/2010 г. на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.