О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 497
София, 01.12.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти октомври, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Първанова
гр. дело №1171/2017 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. А. М., [населено място], приподписана от пълномощника и адвокат П. Х., срещу въззивно решение №251/07.06.2016г. по гр. дело №326/2016 г. на Окръжен съд –Пазарджик.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК липсват формулирани конкретни материалноправни и процесуалноправни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. В него се твърди, че е необоснован изводът на въззивния съд за недоказаност на твърдяното от М. плащане на паричното уравнение на съделителя А. М. в законния шестмесечен срок. По делото били приети доказателства, установяващи плащането – платежни документи на Easy Pay АД, която е лицензирана институция за услугата „пощенски парични преводи”. Районният съд е допуснал съществено процесуално нарушение като приел, че разписките на тази институция са официални документи и не е указал на другата страна, че е в нейна тежест да докаже оспорването им. Касаторката не носи отговорност за допусната грешка от служител на институцията.Следва да се има предвид т.10 на ТР№1/2004г., ОСГК , тъй като задължението да заплати паричното уравнение на дела е изпълнено.
Ответникът по касационната жалба А. А. М., [населено място], счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението по съображения, изложени в становище по чл.287 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение №348/2015г. по гр.д.№443/2013г. на Велинградския районен съд. С него е прогласено настъпилото по право обезсилване на основание чл.349,ал.6, изр.2 ГПК на решение №208/2014г. по гр.д.№443/2014г., влязло в сила на 01.07.2014г. в частта, с която в самостоятелен дял на Г. А. М. е поставен недвижим имот – самостоятелен обект в жилищна сграда /подробно описан/ на стойност 2700 лева. Постановено е изнасянето на имота на публична продан. Въззивният съд е приел, че производството е образувано по молба на А. А. М. с твърдение,че съделителката Г. М.,която е получила в дял по реда на възлагането делбения имот с решение № 208/2014г. по гр.д.№ 443/2014г. по описа на Районен съд –Велинград, не е заплатила дължимото му парично уравнение ведно със законната лихва в законния шестмесечен срок. След анализ на събраните доказателства и обсъждане оплакванията във въззивната жалба, въззивният съд е приел, че решението по извършване делбата на процесния имот е влязло в сила на 01.07.2014 г. и предвиденият в разпоредбата на чл.349, ал.6 от ГПК шестмесечен срок за заплащането на дължимото парично уравнение е изтекъл на 01.01.2015 г. Ответницата по молбата твърди, че е депозирала в [фирма],офис К. сумите, които е следвало да заплати на съделителите за уравняване на техните дялове. В представената от разписка №07000273537366/26.09.2014г., е удостоверено получаване от А.М. на наредената за плащане от Г.М. сума 337,50 лв. Молителят е оспорил подписа на получател с твърдение, че не е положен от него или от неговия син, за който ответницата по молбата твърди,че е получил сумата. Оспорването и доказателствените искания, свързани с него са направени по реда и в срока по чл.193 ГПК. Процесуалният представител на ответницата Г.М. изрично е заявил,че страната няма да се ползва от оспорения документ.С оглед това изявление първоинстанционният съд е отменил определенията си за откриване на производство по оспорване на документа и за назначаване на СГЕ и е изключил разписката от доказателствения материал по делото. От писмо на [фирма] се установява,че в платежната институция са внесени суми представляващи главница и лихва за получаване от съделителката А. М. и лихва за получаване от съделителя А. М.. Те не са получени от лицата,защото наредителят не е поискал изпращане на SMS за уведомяване на получателя. Съгласно разпоредбата на чл.349, ал.6 ГПК съделителят, в чийто дял е поставен имотът по реда на ал.1 и 2, става негов собственик, след като изплати в срока по ал.5 определеното парично уравнение заедно със законната лихва.Ако уравнението не бъде изплатено в този срок, решението за възлагане се обезсилва по право и имотът се изнася на публична продан.Оправомощени да искат обезсилване са всички съделители ,които имат право признато със съдебното решение да получат парично уравнение на дяловете си. В тежест на ответницата по молбата е да установи,че е изплатила дължимите суми-главница и лихва в законния срок. Това обстоятелство е недоказано в хода на производството по делото. Г. М. изрично е посочила, че няма да се ползва от единственото представено писмено доказателството за плащане – разписка от 26.09.2014г., поради което същото е изключено от доказателствения материал по делото. При това положение следва да се приеме,че присъденото в полза на съделителя М. парично уравнение на дела не е изплатено в законния шест месечен срок и при условията на чл.349 ал.6 изр.2 от ГПК, поради което решението следва да бъде обезсилено и имота изнесен на публична продан.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. В случая в изложението по чл.280,ал.1 ГПК липсва конкретен правен въпрос. Касаторът сочи, че въпросът, на който следвало да отговори въззивният съд е : изплатено ли е на съделителя А.М. присъденото парично обезщетение от 337,50 лева в законния шестмесечен срок. Изложени само касационни оплаквания по смисъла на чл.281,ал.1,т.3 ГПК. Според ТР №1/2009г., ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да посочи конкретния правен въпрос от значение за изхода на делото, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение.Той трябва да е включен в предмета на спора пред въззивния съд. Задължението на жалбоподателя по чл.284, ал.1, т.3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по ал. 3, т. 1 на същата правна норма. Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Непосочването на релевантен правен въпрос, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Те представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане до касационно обжалване – а именно разрешеният правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Формулираното от касатора в изложението не представлява правен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл, а е въпрос по същество с твърдение за необоснованост на изводите на съда. За пълнота следва да се посочи, че след обсъждане на относимите по делото и събрани по надлежния ред доказателства, въззивният съд е приел за недоказан от Г.М., чиято е доказателствената тежест, фактът на плащане на паричното задължение. По отношение на цитираната по-горе разписка е посочил, че тя е изключена от доказателствения материал, поради оттеглянето и от страната, която се ползва от нея, и не следва да бъде обсъждана.
С оглед изложеното касационно обжалване на въззивното решение не може да се допусне в някоя от хипотезите на чл.280,ал.1 ГПК. С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК на ответника по касационната жалба А. М. следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно приложения договор за правна защита в размер на 100 лева.
По горните съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №251/07.06.2016г. по гр. дело №326/2016 г. на Окръжен съд –Пазарджик.
ОСЪЖДА Г. А. М., [населено място], да заплати на А. А. М., [населено място], разноски за производството по чл.288 ГПК в размер на 100 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: