3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 275
София 14.03. 2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември, две хиляди и десета година в състав:
Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 915/2010 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. С. М.,[населено място], приподписана от пълномощника и адвокат С. К., срещу въззивно решение №260 от 04.03.2010 год. по гр. дело № 2037/2009 г. на Варненския окръжен съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по материалноправни и процесуалноправни въпроси относно приложението на чл.292 ГПК/отм./, които са решавани противоречиво от съдилищата – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Сочат се съдебни решения.
Ответниците по касация Ж. Н., Т. М., Н. Н. и Ж. Д., всички от[населено място], считат, че не следва да се допуска касационно обжалване по съображения в писмен отговор по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е оставено в сила решение №1972 от 18.06.2009г. по гр.д.№ 2299/1995г. на Районен съд-Варна в частта, с която по реда на чл.292 ГПК /отм./ между съделителите са разпределени делбените имоти, в частта, с която са отхвърлени претенциите на Р. С. М. за възлагане на имота в неин изключителен дял по реда на чл.288,ал.3 ГПК /отм./, както и за заплащане на 10 000 лева – сума от увеличената стойност на имота. Решението е изменено в частта относно стойностите на двата дяла.
Въззивният съд е приел, че съобразно влязлото в сила решение по допускане на делбата съделителите имат следните квоти в съсобствеността на делбения имот : 75/216 ид.ч. за М. Н./починал, заместен по реда на чл.120 ГПК /отм./ от Н. М. Н./ и Ж. Н. /в режим на СИО/, 25/216 ид.ч. за Т. Н. и 116/216 ид.ч. за Р. М.. И., предмет на делба е гараж с площ 56,60 кв.м.Статутът и предназначението му са променени на магазин , съгласно разрешение за строеж №114/2000г. и одобрен архитектурен проект. Съгласно техническата експертиза имотът е поделяем на два дяла. Първи дял включва магазин с площ 26,20 кв.м. със склад и тоалет, а втори -магазин с площ 30,40 кв.м. с проход, склад и тоалет. За обособяването на дяловете е налице одобрен от общината по реда на чл.203 ЗУТ инвестиционен проект, съгласно който не се изискват значителни преустройства, не се засяга облика на сградата и конструкцията и. Съдът е приел за неоснователна претенцията на съделителката Р. М. за възлагане на процесния имот реда на чл.288,ал.3 ГПК /отм./., тъй като той не е жилищен по предназначение. Приел, че са изпълнени предпоставките на чл.292 ГПК /отм./, тъй като дяловете са образувани съобразно възможостта за поделяемост на имота, квотите на съделителите и възможността за сънаследниците да получат имоти в натура. Квотите на съделителите са различни, дяловете се различават по параметри и стойност. По тези причини тегленото на жребий е неудобно и невъзможно.
Касаторът се позовава на противоречиви разрешения на поставения въпрос -недопустимо прилагане на чл.292 ГПК/отм./ във връзка с разпределянето на дяловете, но от представените три решения на ВКС не може да се приеме, че е налице противоречива съдебна практика по този въпрос. Следва да се има предвид също, че отделните хипотези предполагат и различни фактически обстоятелства. Освен това доводите на касатора, че недопустимо на съделителите Ж. Н., Т. Н. и Н. Н. е поставен имот в общ дял, не могат да бъдат разгледани, тъй като е процесуално недопустимо тя да релевира правото им да оспорват извършеното за тях възлагане в общ дял. Като е отказал възлагане на нежилищен имот по реда на чл.288,ал.3 ГПК /отм./ пък въззивният съд е съобразил трайно установената съдебна практика по прилагане на разпоредбата само по отношение на жилищни имоти, предмет на делбата.
Не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, за допускане касационно обжалване и втората група въпроси, отнасящи се до изводите на въззивния съд за неоснователност на претенцията за подобрения в имота. Изложеното от касатора не представлява формулиран правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, а касационни оплаквания за необоснованост на съдебния акт по смисъла на чл.281,ал.1,т.3 ГПК. Въпросите относно преценката му на доказателствата и фактите по делото не е правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, който може да обуслови допускане на касационно обжалване, съобразно разясненията, дадени в т.1 на ТР № 1/2009г., ОСГТК. Доводите са относими към обосноваността на съдебния акт и извършената преценка на доказателствата, което не е самостоятелно основание за допускане касационно обжалване в предварителното производството по селекция на жалбите по реда на чл.288 ГПК.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК на ответника по касация Н. М. Н. следва да се присъдят и направените разноски в размер на 500 лева, съгласно приложения договор за правна защита от 12.05.2010г.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №260 от 04.03.2010 год. по гр. дело № 2037/2009 г. на Варненския окръжен съд.
ОСЪЖДА Р. С. М.,[населено място], да заплати на Н. М. Н. разноски за производството по чл.288 ГПК в размер на 500 лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: