О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 214
София 30.05.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав:
Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова
ч. гр. дело №126/2012 г.
Производството е по реда на чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. М. П., [населено място], срещу определение от 02.12.2011г. по гр. дело №945/2009 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е оставено без уважение като процесуално недопустимо искането му за прилагане разпоредбата на чл.192,ал.5 ГПК /отм./ за обезсилване на решение №126/07.06.2011г. по гр.д.№945/2009г. и прекратяване производството по делото.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на определението.
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК. Тя е процесуално допустима, тъй като макар в диспозитива на обжалваното определение да е налице произнасяне „без уважение”, то с оглед приетата от въззивния съд процесуална недопустимост на отправеното до него искане и основанията за това, следва да се приеме, че искането е оставено без разглеждане като недопустимо. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да приеме, че молбата по чл.192,ал.5 ГПК/отм./ е процесуално недопустима, въззивният съд е съобразил, че същата не е подадена от страните по делото, а само от ищеца. След като е налице производство по извършване на съдебната делба и постановено на 07.06.2011г. съдебно решение, с което делбеният имот е изнесен на публична продан, то направеното на 21.10.2011г. искане за прекратяване е извън срока по чл.192,ал.5 ГПК /отм./, а освен това не изхожда от всички страни по делото със заявление, че са се спогодили.
Определението е законосъобразно. Приложената молба с дата 23.06.2011г. и последвалата от 21.10.2011г., с които се иска прекратяване на производството по делото и обезсилване на постановеното от въззивния съд решение, не са подадени от страните по делбеното дело, а само от жалбоподателя В. П.. При това положение въззивният съд законосъобразно е приел, че не е редовно сезиран в срока по чл.192,ал.5 ГПК/отм./ с искане за обезсилване на постановеното от него решение. Аргументите в частната жалба, че следва да бъдат заплатени определените от съда държавни такси и че са налице документи, от които съдът е могъл да се увери категорично, че страните са уредили доброволно спора, не могат да променят извода, че не е налице надлежно формулирано в срока по чл.192,ал.5 ГПК, изходящо от страните по делото искане за обезсилване на решението поради постигната между тях спогодба. Такова допълнително становище съдът не би следвало да изисква от тях и да им дава указания, в какъвто смисъл са оплакванията на жалбоподателя, тъй като ненадлежно подадената молба за обезсилване на решението, не спира теченето на срока за влизане в сила на същото. В този смисъл дори да бъде уточнена молбата впоследствие, ако това е след влизане в сила на решението, тя не може да бъде разгледана.
Ето защо обжалваното разпореждане трябва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение от 02.12.2011г. по гр. дело №945/2009 г. на Благоевградския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: