3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 905
С. 17.10. 2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи септември, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 386/2011 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. П. Б., чрез пълномощника и адвокат Б. Д., срещу въззивно решение №1459 от 29.11.2010г. по гр. дело № 1621/2010г. на Варненския окръжен съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поставя се въпрос следва ли да липсва уредена от закона правна възможност неподеляем жилищен имот, придобит в режим на СИО, която е прекратена, да може да бъде възложен на съпруга, който няма собствено жилище, въпреки че от брака няма ненавършили пълнолетие деца. Законът следва да предостави възможност на решаващия съд да съобразява и други факти и обстоятелства при възлагането на жилищен имот, а именно наличие на по-голям дял от имота за претендиращия съпруг, местоживеене на неговите родители в близост и др.
Ответникът по касация К. С. М., [населено място], счита, че не са налице предпоставките на чл.280,ал.1 Т. за допускане касационно обжалване на решението по съображения в становище по чл.287, ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение № 1926/2010г. по гр.д.№ 6864/2008г. на Варненския районен съд в частта, с която е изнесен на публична продан недвижим имот – самостоятелен обект в сграда /подробно описан/ при квоти 6185/18477 ид.ч. за К. М. и 12292/18477 ид.ч. за И. Б..
Въззивният съд е приел, че предметът на делбата във фазата по извършването и, е недвижим имот,представляващ самостоятелен апартамент в жилищна сграда, който е реално неподеляем съгласно неоспорената техническа експертиза. Възлагателна претенция на съделителката И. Б. е неоснователна, тъй като не са налице предпоставките на чл.349 ГПК. Разпоредбата визира изрично хипотезите, в които може неподеляем имот да бъде възложен на някой от съделителите.Процесният случай не попада в изчерпателно изброените хипотези, тъй като от прекратения между страните брак няма ненавършили пълнолетие деца.Към датата на устните състезания пред РС роденото от брака дете е било вече пълнолетно /т.5 от ТР№1/2004г., ОСГК/.
Повдигнатите от касатора въпроси относно липсата на предвидена от закона възможност съдът да може да възложи на един от бившите съпрузи неподеляем жилищен имот извън лимитивно изброените хипотези на чл.349 ГПК при преценка на други факти и обстоятелства не могат да обосноват допускане касационно обжалване на решението на соченото основание – чл.280,ал.1, т.3 ГПК. Съобразно разясненията, дадени с ТР№1/2009г., ОСГТК за да е налице хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК, то разрешаването на повдигнатия правен въпрос следва да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, т.е. за еднообразното тълкуване на закона, което по начало е насочено към отстраняване на непоследователната и противоречива съдебна практика или към промяна на създадена вече практика, или към осъвременяване на тълкуването и с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Поставените от касатора въпроси не могат да намерят решение по пътя на тълкуването на закона и неговото прилагане, в което се изразяват функциите на съда. Те могат да се уредят единствено по законодателен ред, което е извън компетентността на настоящата инстанция. Даденото от въззивния съд в случая разрешение по въпроса за възлагането на неделим недвижим жилищен имот при прекратена СИО е в съответствие със задължителна практика, обективирана в ТР№1/2004г., ОСГК.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. Въпреки изхода на производството, на ответника по касация не следва да се присъждат разноски, поради липса на искане в този смисъл.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1459 от 29.11.2010г. по гр. дело № 1621/2010г. на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: