О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 328
С. 19.062018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи март, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 3982/2017г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ф. И. М. и Г. Р. М.,съдебен адрес [населено място], чрез пълномощника им адвокат Е. Ф., срещу въззивно решение №998 от 20.06.2017г. по гр. дело № 1189/2017 г. на Варненския окръжен съд.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочи, че са налице основанията по чл.280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК /ред. до ДВ, бр.86/2017г./ за допускане касационно обжалване на решението. Твърди се, че в противоречие с практиката на ВКС са решени следните въпроси : 1.Налице ли е към датата на издаване на решението на ПК императивно изискване в чл.14,ал.1 ЗСПЗЗ и чл.18ж,ал.1 ППЗСПЗЗ за прилагане заверена скица към решението за възстановяване на собствеността, скицата ли е единственият допустим източник за индивидуализиране на имота; 2.За предпоставките и момента на възникване на конститутивния ефект на решениоето на ПК по чл.14,ал.1,т.3 ЗСПЗЗ, постановено преди изменението с ДВ, бр.68/1999г.; 3. За кръга на лицата, които са легитимирани да оспорват материалната законосъобразност на решенията на ПК по чл.14,ал.1 ЗСПЗЗ; 4.За задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи и възражения. Прилагат се решения на ВКС.
Ответниците по касация Я. М. С. и С. С. С. оспорват касационната жалба и считат, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение по съображения в становища по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.Тя е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение №1293/2017г. по гр.д.№3277/2016г. на Варненския районен съд в обжалваната част, с която са уважени предявените от Я. М. С. и С. С. С. срещу Ф. И. М. и Г. Р. М. искове с правно основание чл.108 ЗС и чл.59,ал.1 ЗЗД. по отношение на подробно описан недвижим имот – реална част от ПИ 10135.5401.3048 по КККР от 2008г., находящ се в [населено място], р-н А., м.”Б. – Север”, целият с площ 4733 кв.м. и с площ на реалната част 805 кв.м., съгласно скица на съдебно-техническата експертиза.
Въззивният съд е приел, че ищците са закупили имот ПИ ид. 3048 по КК и КР на [населено място], целия с площ от 4733 кв.м. с договор, сключен на 24.11.2015г. с НА № 156/2015г. от наследниците на И. Т.. На последните с решение №600/23.03.12999г. на ПК- В. е признато правото на собственост по отношение на земеделски имот – нива от 11.400 дка, находяща се в землището на Г., в м. „К. К.“, която по Плана на стари имотни граници на м. „Б.-север“ от 1997г. представлява част от имот № 30, а от Комбинирания план на местността, възстановената част, обхваща множество имоти, сред които и имот пл. № 2700, заявен с пореден № 19 от заявление вх. № 50543/02.06.1992г. Със Заповед № Г-ПР-100/01.04.2015г. на Кмета на Район „А.“ на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и Заповед № 2689/31.07.2013г. на Кмета на [община], въз основа на влязъл в сила ПНИ на м. „Б. север“, землище[жк]и Решение № 600/23.03.1999г. на ПК-В. е наредено да бъде възстановено правото на собственост при условията на § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на И. Т. по отношение на ПИ, представляващ новообразуван имот в урбанизирана територия, м. „Б. север“, СО по § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, землище[жк]с идентификационен № 3048, кад. район 401 по ПНИ на м. „Б. север“, с площ от 4733 кв.м. и при граници: ид. №№ 3049, 2697, 9507-път и 9508-път. Въззивният съд е приел за неоснователни релевираните от ответниците възражения по материалноправната легитимация на ищците за недействителност на договора по НА № 156/2015г. на основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, като сключен от лице, без представителна власт поради неистинност на пълномощното и прекратяване на пълномощието, поради смърт на упълномощителя, както и поддържаното при условията на евентуалност оспорване на вещнопрехвърлителния ефект на сделката и правата на праводателите по договора, в частност качеството на наследници на И.Т.. За неоснователно е прието и възражението, че ответниците упражняват фактическа власт върху спорния имот от 1984г., на основание предоставено право на ползване на праводателя им с Удостоверение № 18/1984г. на ОбНС-В. и сделка и са го придобили на основание изтекла давност. В тази връзка е преценявана автентичността на пълномощното и представителната власт на пълномощника. Не са разгледани възраженията на ответниците за нищожност на основание чл. 576 вр. чл. 570, ал. 1 от ГПК вр. чл. 46, ал. 1 от ЗННД, както и поради неспазване на чл. 32 ГПК, поради това, че са преклудирани с изтичане на срока по чл. 131 ГПК.
По възраженията относно реституционния ефект на решението на ОСЗ, права от което черпят праводателите на ищците, е прието, че позитивното решение на ПК/ОСЗ, като административен акт, постановен от материално и териториално компетентен колективен орган /чл. 31 от ЗСПЗЗ, чл. 60, ал. 6, т. 1 от ППЗСПЗЗ, ред. ДВ бр. 27/1997г./, в установената форма и при спазване на административно производствените правила, е валиден акт. Доколкото ответниците не заявяват права по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, нито такива по изкупуване по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, изхождайки от принципите на реституцията по ЗСПЗЗ и целите, които преследва този закон и на основание разрешението, дадено с ТР № 9/2012г. на ОСГК на ВКС, то са недопустими възраженията сочещи липса на материалноправните предпоставки на реституцията по отношение праводателите на ищците, в т.ч. за незаявяване на имота и липса на идентичност между заявен и възстановен имот. Решението на ПК е постановено на 23.03.1999г. Съгласно чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ /ред., ДВ бр. 88/1998г./, ПК се произнася с решение за възстановяване на правото на собственост върху земи в съществуващи или възстановими на терена стари реални граници. В решението се описват размерът и категорията на имота, неговото местоположение /граници, съседи/ и ограниченията на собствеността с посочване на основанията за това. Към решението се прилага скица на имота. Изискванията за заверена скица от ПК в хипотезата на т. 1 на чл. 14, като задължителна част от решението за възстановяване на собствеността произтичат от разпоредбата на чл. 18ж, ал. 1, изр. II ППЗСПЗЗ в приложимата редакция. Това изискване е императивно, доколкото скицата е условие за индивидуализиране на имота. Решението на ПК/ОСЗ, което не е придружено със скица, която го индивидуализира не поражда конститутивно действие понеже липсва определен, уточнен обект на собственост.Преценката за легитимиращото действие на решението на ПК следва да се извършва във всеки конкретен случай в зависимост от изискванията на закона към момента на постановяване на съответното решение. В случая с решението се признава правото на собственост на наследниците на И. Т. в съществуващи стари реални граници по отношение на нива от 11.400 дка в землището на Г., м. „К. К.“, като възстановената част включва части от много имоти по комбинирания план на местността. В решението липсват описани граници и съседи на възстановения имот, а в административната преписка липсва заверена скица с конкретизирани граници. Няма спор по делото, че процесният имот попада в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съгласно т. 3 на чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ в същата ред., комисията се произнася с решение за възстановяване правото на собственост на гражданите върху земеделски земи при условията на § 4 – 4л. Собствеността върху такъв терен се възстановява след настъпване на законоустановени предпоставки, уредени в § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28 и сл. от ППЗСПЗЗ. Съгласно първоначалните редакции на § 4з от ЗСПЗЗ, бившите ползватели могат да изкупят до 600 кв.м., респ. 1000 кв.м., независимо, че правото на ползване може да им е било предоставено за по-голяма площ. С изменението /ДВ бр. 98/28.10.1997г./ е въведена нова ал. 2 на § 4з, съгласно която разликата над придобитото по § 4а и 4б от ЗСПЗЗ до фактически ползваната земя, се възстановява на собствениците за образуване на нови имоти с размери не по-малко от 250 кв.м. при условия и ред, предвидени в ППЗСПЗЗ. Земите, които остават и не са достатъчни за образуване на имот с такава площ могат да бъдат изкупени от бившите ползватели по пазарни цени. За приложението на този текст предвид законовата делегация е изменен чл. 28 ППЗСПЗЗ и в редакцията си от ДВ бр. 122/19.12.1997г. /в сила от 23.12.1997г./ е приета нова ал. 4, която предвижда изготвяне на план на новообразуваните имоти /ПНИ/, с който се определят границите на имотите, правото на собственост върху които се възстановява по реда на чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ, или се придобиват по реда на § 4а и 4б. Определяйки границите, този план определя точното разположение и форма на тези имоти и останалите площи от тях над размерите по § 4з ЗСПЗЗ, както и възможността от тях да се образуват самостоятелни имоти с площ не по-малка от 250 кв.м., респ. остатъчната площ, която ползвателите могат допълнително да изкупят, ако от тези части не може да се образува самостоятелен имот. И преди влизане в сила на редакцията на § 4к, ал. 7 от ЗСПЗЗ /ДВ бр. 68/30.07.99 г./ за тези площи не е настъпил реституционният ефект, защото те не са индивидуализирани с плана по чл. 24, ал. 4 ППЗСПЗЗ. Съдебната практика действително приема, че решенията, издадени при действието на първоначалната редакция на § 4к от ЗСПЗЗ /ДВ бр. 98/28.10.1997г./, преди изменението на нормата /ДВ бр. 68/30.07.1999г/., след като са стабилизирани, имат конститутивно действие и възстановяват правото на собственост, но когато имотът е индивидуализиран по кадастралния план. Когато частите от бившите имоти по кадастрален план, или по плана на старите имотни граници не са обособени като самостоятелни обекти на собственост, респ. възстановените части от такива имоти, които са останали след приложението на § 4а и § 4б ЗСПЗЗ, не са определени с влязъл в сила ПНИ по чл. 28, ал. 4 ППЗСПЗЗ, за тях не настъпва реституционен ефект. Административната процедура за реституция на тези терени приключва след приемането на ПНИ и издаване на заповедите по § 4к, ал. 7 от ЗСПЗЗ. До този момент те не са индивидуализирани и като части от възстановените имоти с решението по чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ. Самият план не създава и не отнема права, а само обособява обектите на правото на собственост. Това завършва процедурата по възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, защото правото на собственост не е отнемано при колективизацията, а в резултат на кооперирането на земята, са изгубени само реалните граници на имотите. От заключението на СТЕ е установено, че ПНИ в СО „Б.-север“ е одобрен със Заповед № РД-12-7706-313/19.10.2012г. на областния управител на В., а Заповедта на Кмета по § 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ – на 21.04.2015г. Към този момент реституцията на имота е приключила. С договора от 24.11.2015г. валидно са прехвърлили права и той легитимира ищците като собственици на имота.На това право ответниците противопоставят право на собственост, придобито на оригинерно основание – изтекла давност, вследствие упражнявана фактическа власт с намерение за своене в периода от 1984г., респ. 1992г. до настоящия момент, сделка и присъединяване владение на праводател. През 1984г. правото на ползване върху имота е предоставено на основание ПМС № 11/1982г. Не е доказано твърдението за прехвърляне на правото на ползване, респ. на собственост по отношение на имота чрез правна сделка.
Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС давностното владение е основание за придобиване право на собственост върху недвижим имот, доколкото не е налице изрична законова забрана за това. Съобразно чл.5,ал.2 ЗВСОНИ /ДВ,бр.107/1997г./ изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по ЗСПЗЗ, не се зачита и започва да тече от деня на влизане в сила на този закон. Според задължителната съдебна практика с оглед заложения в цитираната норма принцип ,че давност не тече срещу този, който не може да се защити с иск, давностният срок за придобиване на земеделски имот започва да тече от приключване на процедурата по ЗСПЗЗ. Когато към момента на влизане в сила на разпоредбата не е налице завършен фактически състав на земеделската реституция, каквато е процесната, началният момент, от който може да тече придобивната давност, е възстановяването на собствеността. В случая давност по отношение на признатия за възстановяване имот не тече до приемане на ПНИ, с който той се обособява като самостоятелен обект на правото на собственост /решение № 185/2013г. по гр.д. № 2066/2013г., ВКС, I г.о., решение № 308/2011г. по гр.д. № 308/2010г., II г.о./. Започнал да тече от този момент до предявяване на иска /24.03.2016г./, в полза на ответниците не е изтекъл предвидения в закона десетгодишен давностен срок, поради което те не се легитимират като собственици на имота на твърдяното основание.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на сочените основания на чл.280,ал.1 ГПК. Съгласно ТР№1/2009г.,по тълк.д.№1/2009г.,ОСГТК,ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните в процеса доказателства. Правният въпрос, обуславящ допускане на касационно обжалване в някоя от хипотезите на чл.280,ал.1 ГПК, трябва да е значим за делото и включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на въззивния съд. Поставените въпроси в случая не могат да предпоставят допускане касационно обжалване на въззивното решение. Първите три въпроса касаят съществото на спора и са поставени при неустановена от въззивния съд фактическа обстановка. Съдът е приел, че към решението на ПК липсва както заверена скица за индивидуализация на имота,така и индивидуализация по КП или по друг начин. Въпросите относно реституционния ефект на решението на ОСЗ не са решени и в противоречие с практиката на ВКС, в т.ч. посочената от касаторите. В съответствие с нея е решен и въпросът за кръга на лицета, легитимирани да оспорват материалната законосъобразност на решенията на ПК по чл.14,ал.1 ЗСПЗЗ. С ТР№9/2012г., ОСГК е прието, че ответникът по иск за собственост, основан на земеделска реституция, който противопоставя върху имота права по §4а или §4б ПЗР ЗСПЗЗ, може да се брани с възражения за материална незаконосъобразност на решението на ОСЗ , от което черпи права ищецът, но само във връзка със своите противопоставими права – че собствеността неправилно е възстановена при наличието на право на изкупуване по §4а или §4б ПЗР ЗСПЗЗ, което е упражнено в законните срокове. Той не може да възразява, че лицето, на което е възстановено правото на собственост, не е бил собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС, или че възстановеният имот не е идентичен с притежавания преди колективизацията. Въззивният съд е съобразил практиката на ВКС, съгласно която придобиването по давност на имот, собствеността върху който се възстановява по реда на ЗСПЗЗ, е изключено до приключване на административната процедура по възстановяване собствеността на земеделската земя. Съгласно разпоредбата на чл.5,ал.2 ЗВСОНИ /ред.ДВ,бр.107/1997г./ изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по ЗСПЗЗ, не се зачита и започва да тече от деня на влизането и в сила, но в хипотезата, когато към момента на влизане в сила на разпоредбата не е налице завършен фактически състав на земеделската реституция, началният момент, от който може да тече придобивната давност, е възстановяването на собствеността. Разпоредбата брани правата на лицата, които са заявили претенциите си за възстановяване на собствеността и до приключване на реституционното производство не съществува възможност тези права да бъдат отречени посредством възражение за придобивна давност. Последният въпрос относно задължението на въззивния съд обсъди всички доводи и възражения на страните също е решен в съответствие с посочената пхрактика на ВКС. Според нея въззивният съд е длъжен да обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Той трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В случая въззивният съд е направил всичко това. Обсъдени са всички относими към спора доказателства и възражения на страните, вкл.оплакванията във въззивната жалба. В останалата част изложението съдържа само касационни оплаквания за необоснованост и позоваване на съдебна практика,без да се конкретизира за какви конкретни и разгледани в обжалваното решение правни въпроси се отнася тя. Необосноваността не може да послужи пряко като основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение в производството по чл.288 ГПК по предварителна селекция на жалбите.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. |Въпреки изхода на производството на ответниците по касация не следва да се присъждат разноски поради липса на искане и доказателства за направени такива.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №998 от 20.06.2017г. по гр. дело № 1189/2017 г. на Варненския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: