О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1039
С., 17.11. 2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на пети октомври, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 493/2011 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. А. С., [населено място], приподписана от адвокат от адвокат А. М. М., срещу въззивно решение от 18.02.2011г. по гр. дело № 1016/2010г. на Русенския окръжен съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по материално и процесуално правни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС. Поставят се въпроси за това, дали издаването на разрешение за строеж, което накърнява лични субективни права на съсобствениците и нарушава закона, следва да се счита за нищожен административен акт, издаването на разрешение за строеж и на името на лице, което не е подало молба по чл.148,ал.1 ЗУТ, както и за цял строеж, придружен с инвеститиционен проект само за част от него, придава ли законен характер на строителството, допустимо ли при разрешен основен ремонт да се изгражда нова сграда, следва ли отклоненията от инвестиционните проекти да се преценяват като съществени или несъществени от гледна точка на ЗУТ, без да се държи сметка до каква степен накърняват правата на съсобственика или друг собственик в етажната собственост. Поставят се процесуални въпроси относно това, че в решението на въззивния съд не са съобразени всички доказателства и липсва произнасяне по всички доводи. Сочи се, решението е неправилно, тъй като изводите на съда не съответстват на установените факти.
Ответниците по касация Д. Н. Ц., Т. Я. Ц. и Й. Н. Ц., считат, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението в становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение от 23.08.2010г. и решение от 02.11.2010г. по гр.д.№2162/2009г. на Русенския районен съд, с което са отхвърлени като неоснователни исковете, предявени от С. С. срещу Д. Ц., Т. Ц. и Й. Ц. с правно основание чл.109 ЗС, чл.108 ЗС, чл.59 ЗЗД и чл.45 ЗЗД – да бъдат осъдени ответниците да премахнат новия строеж над мазата, частично изграден на мястото на съборената сграда от 64 кв.м., разположена в процесното дворно място, да възстановят самостоятелния вход към общата маза и предадат на ищеца владението на ? ид.ч. от нея, да възстановят общите В и К инсталации и съществувалата ел.инсталация, да заплатят 5500 лева- обезщетение за нанесените имуществени вреди – стойност на две стаи, входно антре /подробно описани/, лихва за забава в размер на 500 лева, считано от датата на увреждането -01.08.2005г., както и 500 лева -обезщетение за пропуснати наеми за период 01.08.2005г. – 30.04.2009г.
Въззивният съд е споделил фактическите констатации на първоинстанционния съд, както и правните му изводи и на основание чл.272 ГПК е препратил към тях, като е отговорил на поставените във въззивната жалба доводи и е развил допълнителни съображения относно възражението за нищожност и незаконосъобразност на разрешението за строеж. Прието е, че съгласно нотариален акт № 56/1986г. са установени твърденията на ищеца, че е собственик на ? ид.ч. от дворното място цялото с площ 383 кв.м., заедно с паянтова жилищна сграда с площ 18,59 кв.м./стая и антре/, част от друга паянтова жилищна сграда с обща площ от 64 кв.м. /само за две стаи -21 кв.м., с ? ид.ч. от избата/ със съответните идеални части от общите части. Ответниците са наследници на Н.Ц., който е бил собственик на останалите ? ид.ч. от дворното място, заедно с частта от паянтовата жилищна сграда /43 кв.м./ за тяхната част с ? ид.ч. от избата, заедно с масивна пристройка от 40,50 кв.м., масивен гараж от 15 кв.м. и съответните ид.ч. от общите части. С разрешение за строеж № 530/05.07.2005г., издадено от главния архитект на общината, на ищеца и ответниците е разрешен, съобразно съгласувани и одобрени архитектурни проекти на 01.07.2005г., да извършат основен ремонт на съществуващата жилищна сграда с площ 64 кв.м. в процесния имот. Разрешението е издадено по образувана по предходна молба на ответниците административна преписка по повод състоянието на сградата. Становището на ищеца по молбата на ответниците е било, че следва да се премахне сградата, тъй като ремонтът е скъп, а жилището му е без прозорец. С писма от 2006г. на РДНСК е уведомило ищеца , че той не е обжалвал издаденото строително разрешение по надлежния ред, а от огледа на място не е установено нарушение, свързано с прилагането на ЗУТ, извършените строителни работи съответстват на инвестиционния проект. Ремонтът се извършва в габаритите на съществуващата сграда в частта и, съсобственост на ответниците. Въззивният съд е приел, че ищецът е упражнил правото си на жалба по чл.156 ЗУТ. Административноправната процедура е приключила и разрешението за строеж е влязло в сила. То е стабилен административен акт. Доводите за неговата незаконосъобразност са преклудирани. Този акт трябва да бъде зачитан от всички правни субекти, в т.ч. страните в административното производство.Доводи за нищожност на същия не са релевирани в процеса, но и при проверка на неговата валидност не се констатират пороци. По наведените възражения, че осъщественият строеж е извън издаденото разрешение, въззивният съд е приел, че по начало в случай на отклонение заинтересованият съсобственик не е длъжен да понася ограничението на неговото право на собственост от незаконен строеж, или когато отклонението от разрешението се явява нетърпимо според закона. Дефиницията на съществено и несъществено, търпимо и нетърпимо отклонение се съдържа в разпоредбата на чл.154 ЗУТ. След анализ на писмените доказателства, както и техническата експертиза, установяваща, че сградата е още в процес на строеж, изпълнението е съобразено с проектите, а отклоненията не са съществени и могат да се отразят в екзикутив, т.е. не са налице нетърпими отклонения, които да обусловят незаконност на строежа, въззивният съд е приел, че с наличните отклонения от разрешението при изпълнението не се установява вредно отражение върху правото на собственост на ищеца. Прието е, че са недоказани действия на ответниците, описани в исковата молба, с които да се пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост.Не е доказано премахване входа към мазите – запазени са входните врати към тях.Не е доказано с промяната в южната фасада да се засенчва и затъмнява прозорецът на ищеца, тъй като не е установено такъв да е имало. От експертизата съдът е приел, че при извършеното от ответниците строителство сградата не е разширена към частта на ищеца, съществуват Ел. и В и К инсталациите и има изходи към частта на ищеца. По претенцията за причинени вреди, поради събаряне на стаи от частта на ищеца, въззивният съд е приел от експертизите, гласните доказателства и констатациите в заповедта по чл.195,ал.5 ЗУТ, че е налице самосрутване на тези стаи поради общото лошо състояние и 100% амортизация на сградата.
Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Този въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане, тъй като касационната инстанция няма правомощие да изведе въпросите от касационната жалба, от изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК или от самото обжалвано решение. Той следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. Трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Визираните в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК касационни оплаквания за необоснованост на съдебния акт по смисъла на чл.281 ГПК не могат да послужат като самостоятелно основание за допускане касационно обжалване на решението в производството по чл.288 ГПК по предварителна селекция на жалбите. Повдигнатите процесуалноправни въпроси, касаещи задължението на въззивния съд да обсъди относимите към спора доказателства, също не могат да обусловят допускане касационно обжалване на решението, тъй като не се сочат конкретни доказателства и доводи, които не са обсъдени от въззивния съд,както и конкретни противоречия в свидетелските показания. Освен това в случая въззивният съд в съответствие с установената съдебна практика по прилагане разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.272 ГПК е обсъдил всички относими доказателства и правнорелевантни факти, въз основа на които е посочил, че намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се, както и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. Въз основа на този анализ е извел извод за неизпълнена доказателствена тежест в процеса от страна на ищеца в т.ч. и по претенцията за обезщетение за вреди, поради недоказаност на твърдяните вреди.
Поставените материалноправни въпроси също не могат да обусловят допускане касационно обжалване на решението в хипотезите на чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК. Не е налице противоречие със соченото ТР№31/1984г., тъй като решаващият извод е, че съобразно дефиницията на понятията съществено и несъществено, търпимо и нетърпимо в разпоредбата на чл.154 ЗУТ и заключението на техническата експертиза, то в случая отклонението от разрешението за строеж не е нетърпимо и не препятства ищеца при упражняване на собственическите му права в процесния имот. Изводите не противоречат, а съответстват и на приетото в приложеното от касатора решение №1229/2008г. по гр.д.№3930/2007г., ВКС, ІІІ г.о., че исковата защита по чл.109 ЗС е допустима не само при незаконно строителство, но и при законно разрешено и извършено такова, с което се нарушават чужди права. Поставеният въпрос за това, дали следва да се счита за нищожен административен акт разрешение за строеж, което накърнява лични субективни права на съсобственици и нарушава процесуалноправни разпоредби на устройствените закони е неотносим, тъй като въззивният съд е приел, че разрешението за строеж не е нищожен административен акт, поради пороци и нетърпими несъответствия на закона като е съобразил изводите си с постоянната съдебна практика вкл. сочното ТР№31/1984г.,ОСГК. С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК на ответниците по касация следва да се присъдят разноски в размер на 1000 лева – заплатено от тях възнаграждение на един адвокат, съгласно представените доказателства.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 18.02.2011г. по гр. дело № 1016/2010г. на Русенския окръжен съд.
ОСЪЖДА С. А. С., [населено място], да заплати на Д. Н. Ц., Т. Я. Ц. и Й. Н. Ц. разноски за настоящото производство в размер на 1000 лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: