О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 284
София, 23.06. 2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети април, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 2097/2014 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Б. М., [населено място], чрез пълномощника му адвокат Д. В., срещу въззивно решение №11 от 10.01.2014 год. по гр. дело № 349/2013г. на Врачанския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение №341/2012г. по гр.д.№656/2006г. на РС-Мездра за изнасяне на публична продан на застроен земеделски имот – овощна градина с площ 0.796 дка в землището на [населено място] дол, представляващ имот № 102057 по картата на землището. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по следните въпроси : допустимо ли е при разпределяне на имотите по чл.292 ГПК /отм./ земеделска земя да се поставя в дял на съделител, който е правил подобренията в имота, а подобренията да се изнесат на публична продан. Не следва ли целият имот заедно с подобренията да се постави в дял на този съделител като се извърши уравнение дяловете на останалите. Решението е необосновано и неправилно. Твърди се, че е налице основанието на чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на решението.
Ответникът по касация А. Б. М. счита, че не следва да се допуска касационно обжалване по съображения в писмен отговор по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е отменено частично първоинстанционното решение и по реда на чл.29 ГПК /отм./ делбените имоти – земеделски земи, са разпределени между съделителите. Първоинстанционното решение е потвърдено в частта, с която са изнесени на публична продан сгради, застроени в имот – земеделска земя, овощна градина с площ 0.796 дка, VІ категория в землището на [населено място] дол.
Въззивният съд е приел, че съобразно влязлото в сила решение до делба са допуснати 14 бр. земеделски имота с различна площ, категория и стойност, както и жилищна сграда, гараж и стопански постройки в един от тези имоти. Съделителите са шест с различни квоти в съсобствеността. Налице са предпоставките за извършване на делбата по реда на чл.292 ГПК /отм./ като се извърши разпределение на имотите съгласно втория вариант на техническата експертиза,вкл. и уравняване на дяловете на съделителите. Съдът е приел за неоснователна претенцията на съделителя М. М. за възлагане на процесната жилищна сграда по реда на чл.288,ал.3 ГПК /отм./., тъй като не е доказано, че този съделител е живял в нея с наследодателя към момента на смъртта му. Съгласно решението по допускане на делбата земята е съсобствена на всички съделители, а сградите само на трима от тях. При това положение жилищната сграда не може да бъде поставена в дял на някой от тях по реда на чл.292 ГПК /отм./ и подлежи на изнасяне на публична продан.
Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2010г. по тълк.д.№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба. В разглеждания случай посоченото от касатора в изложението не представлява формулиран по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК и цитираното ТР правен въпрос, който да е релевантен за изхода на делото и не може да обуслови допускане касационно обжалване на решението. Решаващите изводи на въззивния съд са за недоказаност на възлагателната претенция по чл.288,ал.3 ГПК /отм./ по отношение на неподеляемата жилищна сграда. Не е налице разпределяне на земята по реда на чл.292 ГПК /отм./ и изнасяне на подобренията в същия имот на публична продан. Въззивният съд е съобразил влязлото в сила решение между страните, с което сградата, гаражът и стопанските постройки към нея са допуснати до делба като самостоятелен обект на суперфициарна собственост между съделители, различни от съделителите – съсобственици на земята.
Доводите за необоснованост на решението и извършената преценка на доказателствата са касационни оплаквания и не могат да бъдат обосноват самостоятелно основание за допускане касационно обжалване в предварителното производството по селекция на жалбите по реда на чл.288 ГПК.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК на ответника по касация А. Б. М. следва да се присъдят направените разноски в размер на 400 лева, съгласно договор за правна защита от 04.03.2014г.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №11 от 10.01.2014 год. по гр. дело № 349/2013г. на Врачанския окръжен съд в обжалваната част.
ОСЪЖДА М. Б. М., [населено място] да заплати на А. Б. М. разноски за производството по чл.288 ГПК в размер на 400 лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: