О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 257
София, 26.06.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав:
Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова
ч. гр. дело №2491/2013г.
Производството е по чл.274,ал.2 ГПК и е образувано по частна жалба на К. Щ. И. и Л. Щ. Д., [населено място], срещу определение № 44 от 23.01.2013г. по гр.д. №630/2012г. на ВКС, състав на ІІг.о., с което е оставена без разглеждане частната им касационна жалба вх.№ 13723/2012г. срещу определение №2200/05.09.2012г. по гр.д.№1653/2012г. на Бургаския окръжен съд. Жалбоподателите считат определението за незаконосъобразно.
Ответникът по частната жалба А. Щ. Г. счита същата за неоснователна.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна, поради следното :
За да постанови определението си ВКС, състав на ІІ г.о. е приел, че касационното обжалване е недопустимо, тъй като определенията по чл.274,ал.1,т.2 ГПК,вкл. разпореждането за издаване на изпълнителен лист/ подлежат на двуинстанционно разглеждане. В случая окръжният съд се е произнесъл като въззивна инстанция по частната жалба срещу разпореждането на районния съд, с което е била отхвърлена молбата за издаване на изпълнителен лист в частта за въвеждане на А. Г. във владение на предоставения и в дял по реда на чл.292 ГПК имот.
Обжалваното определение е правилно. Подлежащите на касационно обжалване пред ВКС определения са изчерпателно определени в разпоредбата на чл.274,ал.3,т.1 и т.2 ГПК. Извън посочените хипотези определенията на въззивния съд подлежат на касационно обжалване само в случаите, когато са постановени за първи път от него – чл.274,ал.1,т.1 и т.2 ГПК. Аргумент за необжалваемостта пред ВКС на атакуваното определение е и изрично предвидената в разпоредбата на чл.407,ал.3 ГПК обжалваемост по общия ред на определението, с което съдът се произнася по молбата за издаване на изпълнителния лист при условията на чл.406,ал.2 ГПК, т.е. само за изрично посочената хипотеза е приложимо общото триинстанционно обжалване. С постановяване на определението от окръжния съд, с което е разгледана частната жалба срещу определението на първоинстанционния съд по молбата за издаване на изпълнителен лист, с което въззивният съд се е произнесъл по същество по правилността на разпореждането за издаване на изпълнителен лист на основание чл.245,ал.3 ГПК, предвиденият контрол за законосъобразност над първоинстанционния акт е изчерпан. Ето защо правилно съставът на ВКС, ІІ г.о. е приел недопустимост на касационния контрол. Обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 44 от 23.01.2013г. по гр.д. №630/2012г. на ВКС, състав на ІІг.о.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: