О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 316
София, 30.07 2014 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми май, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова
гр. дело № 3035/2014г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. С. П., З. С. Н. и Ц. С. Н., чрез пълномощника им адвокат В. С., срещу въззивно решение №2238/03.12.2013г. по гр. дело №3543/2012г. на Софийския апелативен съд. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочи, че е налице основанието по чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението. Поставят се следните въпроси: Въз основа на доказателствата по делото следва ли да се счита, че процесният имот е засегнат от пречките за възстановяване собствеността по чл.10б,ал.1 ЗСПЗЗ, респ. отнася ли се това само до частта, върху която е налице застрояване или включва и незастроената част извън тези площи. Съставлява ли процесуално нарушение едностранното и непълно обсъждане на събраните доказателства, които са релевантни за спора при постановяване на съдебното решение. Задължен ли е съдът да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да обсъди доводите на страните и да мотивира решението си по съществото на правния спор като отговори на всички направени във въззивната жалба оплаквания. Прилагат се решения на ВКС.
Ответникът по касация [фирма] оспорва касационната жалба в становище по чл.287, ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.287 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение от 11.06.2012г. по гр.д.№ 7227/2011г. на Софийския градски съд. С последното е отхвърлен предявеният от П. С. П., З. С. Н. и Ц. С. Н. срещу [фирма] иск с правно основание чл.108 ЗС по отношение на нива от 1515 кв.м., пета категория, находяща се в землището на [населено място], м.”Г з”, съставляваща № 52073.
Въззивният съд е възприел установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и е препратил към изводите на последния на основание чл.272 ГПК. Допълнително е обсъдил приетите от него доказателства и е изложил собствени мотиви по съществото на спора. Приел е, че претендираният от ищците имот, възстановен с решение на ОСЗ от 2003г. по реда на чл.14,ал.3 ЗСПЗЗ, е част от по-голям имот, актуван с АЧДС. Към момента на реституцията не е бил включен в урбанизирана територия. Процесният имот попапада върху част от масивни сгради, паропровод и парници, които пък са част от обект „Оранжерия „УОДЗС”. Този обект е завършен през 1974г. Анализирайки приетите в първоинстанционното и въззивно производство технически експертизи, въззивният съд е приел, че обектът „Оранжерии” представлява комплексен строителен обект, а не сгради от комплексно застрояване. Предвид наличие на пречките на чл.10б,1 ЗСПЗЗ, не съществува възможност да бъде обособен свободен терен за възстановяване на имота върху незастроена и неприлежаща към сградите и съоръженията площ. Процесният имот е част от по-голям имот, в който е извършено законно застрояване през 1974г., представляващо оранжериен комплекс /сгради, парници, топлопроводи, ограда/ и част от масивните постройки от това застрояване попадат във възстановената на ищците нива, а останалата част представлява прилежаща към сградите площ, поради което не са налице предпоставките на чл.10,ал.1,вр.чл.12 вр. чл.10б ЗСПЗЗ за земеделска реституция. С оглед на това ищците не се легитимират като собственици на имота.
Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2010г., по тълк.д.№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Този въпрос определя рамките, в които ВКС е длъжен да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане и следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение.Въпросът трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Касаторът е длъжен да посочи релевантния правен въпрос, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Касационната инстанция няма правомощие да изведе въпросите от касационната жалба или от обжалваното решение. Първият от поставените в изложението по въпроси не представлява материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на цитираното ТР№1/2010г. Той касае пряко съществото на спора и основателността на иска. Относим е към обосноваността на изводите на въззивния съд. Необосноваността на обжалвания акт и допуснатите нарушения на материалния и процесуалния закон не са основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК в предварителното производството по селекция на жалбите по реда на чл.288 ГПК. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК. Освен това е неотносим така поставения въпрос за реституция на незастроената част, тъй като въззивният съд е приел, че съгласно експертизите и действащата нормативна уредба претендираният имот попада в прилежащите площи на съществуващите сгради. С оглед изложеното посочените съдебни решения не могат да се преценят като относими. Останалите въпроси касаят задължението на въззивния съд да изгради изводите си относно всички релевантни за спора обстоятелства и да изложи съображения във връзка с всички направени доводи и оплаквания в жалбата. Въззивният съд е съобразил трайно установената съдебна практика, включително и посочената от касаторите.Според нея съдът е длъжен да обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Той трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В случая въззивният съд е направил всичко това. Обсъдени са всички относими към спора доказателства и възражения на страните, вкл.оплакванията във въззивната жалба. Въззивният съд е обсъдил относимите и приобщени към доказателствения материал доказателства във връзка с легитимацията на ищците като собственици, поради което соченото от касатора, че не са отчетени възраженията им за липса на правоприемство между дружеството ответник по иска и неговия праводател, е неотносимо.
По тези причини съдът намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Въпреки изхода на производството по чл.288 ГПК на ответника по касация не следва да се присъждат разноски, тъй като не са представени доказателства такива да са направени / в договора от 29.04.2014г. е отбелязано само уговореното адвокатско възнаграждение/ .
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №2238/03.12.2013г. по гр. дело №3543/2012г. на Софийския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: