4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 824
С. 01.08. 2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти май, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова
гр. дело №61/2011 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. к. „Н.”, [населено място], [община], област Велико Т., подадена от пълномощника и адвокат А. Ч., срещу въззивно решение №296 от 28.10.2010г. по гр. дело №562/2010г. на Великотърновския окръжен съд. Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по правни въпроси относно това дали е допустимо прогласяването нищожността на липсващо /невзето/ решение на общо събрание на кооперация, което е отразено като съществуващо в съставен протокол. Тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Представено е ТР№1 от 06.12.2002 г. на ВКС по тълк. дело №1/2002г. ОСГК на ВКС.
Ответникът по касация жалба К. Д. Д., [населено място], област Велико Т., оспорва жалбата в становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, депозирана е в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение от 16.04.2010г. на Великотърновския районен съд по гр. дело №1775/2009г. С първоинстанционното решение е отхвърлен като неоснователен предявеният от касатора П. к. „Н.” срещу К. Д. Д. иск с правно основание чл.108 ЗС за предаване владението на недвижим имот – ? ид.ч. от 100/1270 ид.ч. от УПИ ІІ, кв.72 по плана на [населено място], [община], целият 1270 кв.м., заедно с построения в него търговски обект. В. съд е приел, че искът е неоснователен, защото П. к. „Н.” се е разпоредила с процесния имот въз основа на валидно решение на Общото събрание от 28.02.2003г. като е продала същия на праводателя на ответника с нотариален акт № 72/23.04.2003г. Във връзка с оспорения от ищцовата страна протокол на ОС от 28.02.2003г. въззивният съд е приел, че оспорването не е доказано. Протоколът изхожда от ищеца, той е истински документ и следва да бъде зачетена доказателствената му сила. Налице е взето решението на ОС на кооперацията, обективирано в протокол. Това решение не е атакувано по съответния ред. Влязло в сила и е преклудирано правото на защита срещу него като незаконосъобразно по реда на чл.58 ЗК.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Повдигнатите от касатора въпроси не обуславят крайното решение. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Този въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Правният въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение.Този въпрос трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. В разглеждания случай посоченият от касатора правен въпрос – дали е допустимо прогласяването нищожността на липсващо /невзето/ решение на общо събрание на кооперация, което е отразено като съществуващо в съставен протокол, не може да обуслови допускане на касационно обжалване. Това е така, защото въпросът няма обуславящо значение за изхода на делото. То е обусловено от изводите на въззивния съд, че има валидно взето решение на Общото събрание на кооперацията за разпореждане с процесния имот, обективирано в протокол, оспорването на който е недоказано, а не от това, че такова решение липсва, но е недопустимо прогласяването на нищожността му. Ето защо и ТР№2/2002г., ОСГК, на което се позовава касаторът е неотносимо.
Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба трябва да се присъдят 200 лева деловодни разноски.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №296 от 28.10.2010 г. по гр. дело №562/2010 г. на Великотърновския окръжен съд.
ОСЪЖДА П. к. „Н.”, [населено място], [община], област Велико Т., да заплати на К. Д. Д., [населено място], област Велико Т., 200 лева деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: