3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1163
С. 07.12. 2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б., Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести октомври, две хиляди и десета година в състав:
Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова
гр. дело № 539/2010 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. И. И., приподписана от адвокат В. Г., срещу въззивно решение от 11.01.2010г. по гр.д.№743/2008г. на Б. окръжен съд. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочи, че въззивният съд се е произнесъл в хипотезата на чл.280,ал.1,т.2 ГПК по правен въпрос относно това, дали е допустимо в производството по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ доказването на правото на собственост да не е пълно и като достатъчни писмени доказателства, установяващи правото на собственост, да се считат не само нотариални и крепостни актове, но и други писмени документи, изброени в чл.12,ал.2 ЗСПЗЗ, съдържащи индиция за притежаването на земите. Приложени са съдебни решения. Твърди се, че приложените представените протоколи за отчуждаване на земеделска земя в полза на ДПФ, извадки от стар картен материал и партидна книга установяват правото на собственост.
Ответниците по касация не изразяват становище по чл.287, ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.287 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е оставено в сила решение № 1154 от 03.07.2008г. по гр. дело №1768/2007г. на Б. районен съд, с което е отхвърлен искът на Е. И. И. и К. И. И. срещу ОС”З.”-гр.С., с правно основание чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ по отношение на конкретно посочени земеделски земи.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че ищцците са наследници на Т. М..Представените протокол №1/1952, протокол от 02.01.1956г. и от 20.09.1957г. на Т. комисия за приемане и причисляване към ДПФ на ниви, както и извлечение от партидна книга на Созополската градска община за 1937г. касаят имоти, които не са предмет на настоящото производство. Ищците не са представили доказателства, измежду предвидените в разпоредбата на чл.12, ал.2 ЗСПЗЗ, с които да се установи правото на собственост върху процесните имоти. В представените копия на извадка от плана на Созополското землище от 1923г. фигурира името на наследодателя на ищците с общо записана площ, но предвид липсата на каквито и да било други доказателства не може да се направи извод за съществуване правото на собственост за процесните имоти.
Предвид формулираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси и приетото от въззивния съд, че представените протоколи на Т. комисия и извлечение от партидната книга са неотносими доказателства, тъй като не касаят процесните земи, то и приложените съдебни решения, третиращи въпроси за доказателствената стойност на протоколи на Т. комисии и партидни книги, са неотносими. Не е налице хипотезата на чл.280,ал.1,т.2 ГПК по отношение на приетото от въззивния съд като решаващ извод, обусловил изхода на делото, а именно че с представените от ищците доказателства не се установява правото на собственост върху процесните имоти с някое от неизчерпателно изброените, допустими по чл.12,ал.2 ЗСПЗЗ писмени доказателства. Съдът е извършил преценка на всички представени от ищцовата страна писмени доказателства, обсъдил ги е в тяхната съвкупност, вкл. назначената техническа експертиза, като е приел, че те не установяват правото на собственост. Изводите му не са в противоречие с приложените съдебни решения, тъй като се касае за различна фактическа обстановка и различни ангажирани от страните доказателства при различните казуси. Ето защо не е налице основанието на чл.280,ал.1,т.2 ГПК за допускане касационно обжалване на решението. Не е налице и основанието на чл.280,ал.1,т.3 ГПК, тъй като не се налага такова тълкуване на закона, при което ще се стигне до отстраняване на противоречива съдебна практика или непълноти на правните разпоредби и в крайна сметка до усъвършенстване на правоприлагането.
По тези причини съдът намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Въпреки изхода на производството по чл.288 ГПК на ответника по касация не следва да се присъждат разноски, тъй като не са представени доказателства такива да са направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 11.01.2010г. по гр.д.№743/2008г. на Б. окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: