О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 271
София, 12.10.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ
гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Първанова
ч. гр. дело №3778/2015г.
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. Т. И. и Е. Т. И.,чрез пълномощникя им адвокат М. Е., срещу определение № 296/05.05.2015г. по ч.гр.дело № 219/2015г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено определение от 246/2015г. по гр.д.№69/2015г. на Разградски окръжен съд. С първоинстанционното определение е отхвърлена молбата на жалбоподателките за освобождаване от задължението и да внесат държавна такса в размер на общо 317,66 лева по подадената от тях искова молба.
Жалбоподателите твърдят наличие основанието на чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на определението. Поставят следните въпроси : При категорични доказателства за липса на средства за заплащане на държавна такса, какъв е критерият, по който съдът приема, че ищците могат да заплатят дължимата държавна такса. Следва ли при преценка на предпоставките на чл.83,ал.2 ГПК да се съпоставят материалното състояние на молителя и размера на цялата дължима държавна такса.
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
За да остави в сила първоинстанционното определение, с което е отхвърлена като неоснователна молбата на жалбоподателките за освобождаване от заплащане на определената държавна такса по подадената от тях искова молба, въззивният съд е взел предвид представените по делото писмени доказателства за тяхното материално и здравословно състояние. Възприел е изводите на първоинстанционния съд, че след преценка на данните по делото за семейното положение, възрастта, здравословното състояние, трудова заетост, имуществено състояние и други релевантни обстоятелства, се налага извод, че ищците са в състояние да заплатят изискуемата държавна такса за водене на делото.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение. Обжалваното определение подлежи на касационен контрол на основание чл.274,ал.3 ГПК, при наличие основанията на чл.280,ал.1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Този въпрос трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение /определение/ по чл.281,т.3 ГПК. В разглеждания случай че обстоятелствата, които следва да се преценят при освобождаване на страната от заплащане на държавна такса по чл.83,ал.1, ГПК са нейните доходи и тези на членовете на семейството, които съпоставени с размера на дължимата държавна такса, както и недвижимото и движимото имущество, като евентуален източник на такива, биха дали възможност да се заплати държавната такса. В случая при преценка имущественото състояние на страната въззвният съд е съобразил установената съдебна практика, че следва да се вземат предвид получаваната пенсия и други месечни доходи от трудови възнаграждения, доходите, които могат да се реализират от несеквестируеми имущества и правата върху секвестируеми вещи, като е приел, че жалбоподателите могат да заплатят дължимата държавна такса. Въззивният съд е преценил всички релевантни факти, като е приел, че те не установяват невъзможност за заплащане размера на дължимата такса поради липса на средства. Обстоятелствата, които следва да се преценят при освобождаване на страната от заплащане на държавна такса и разноски по чл.83,ал.2 ГПК са нейните доходите и тези на членовете на семейството, които съпоставени с размера на дължимата държавна такса, както и недвижимото и движимото имущество, като евентуален източник на такива, биха дали възможност да се заплати държавната такса. Въззивният съд е съобразил практиката на ВКС, поради което не е налице соченото основание на чл.280,ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на определението.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение определение № 296/05.05.2015г. по ч.гр.дело № 219/2015г. на Варненския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: