О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1124
С. 07.12. 2011 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети октомври, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова
гр. дело № 606/2011 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на етажните собственици на блок 39, вх.”А” и вх.”Б”, [населено място], [улица], чрез пълномощника им адвокат С. Р., срещу въззивно решение №15 от 07.02.2011г. по гр.д.№325/2009г. на Сливенския окръжен съд. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочи, че въззивният съд се е произнесъл в хипотезите на чл.280,ал.1,т.2 и т.3 ГПК по следните правни въпроси : допустимо ли е съществуването на етажна собственост между отделни сгради и в кои случаи, наличието на общи елементи между отделни сгради създава ли обща етажна собственост за всички сгради.
Ответниците по касация не изразяват становище по чл.287, ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.287,ал.1 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е оставено в сила решение №1067/04.12.2008г. по гр.д. №2361/2005г. на Сливенския районен съд, с което е уважен иск с правно основание чл.97,ал.1 ГПК /отм./, предявен от етажни собственици в бл.№№ 31, 33, 35 и 37 срещу етажните собственици на блок №39, [населено място], [улица], че бившето котелно помещение,находящо се в [жилищен адрес] с площ 102 кв.м. представляващо аптека „С.” с площ 56 кв.м. и аптека „В.” с площ 46 кв.м., е общо – собственост на всички собственици на имоти /етажни собственици/ в блокове №№ 31,33,35,37 и 39.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че петте жилищни блока през 1965г. са планирани и изпълнени като [жк], изградени от държавата чрез СП”Жилищно строителство към [фирма] към ОНС. Чрез същото предприятие държавата е продала на физическите лица – етажни собственици апартаменти.За осъществяване на отопление на комплекса е изградена отоплителна инсталация – обща за 5-те блока, представляваща котелно помещение, находящо се в блок № 39, включваща два котела, помпи и тръбопроводи, които свързват котлите с вътрешни отоплителни инсталации.Така се свързват котлите с вътрешните инсталации на всеки блок и отоплителните тела на всяко жилище. Планирано е общо отопление – на всеки блок като част от едно цяло, с обща система. Купувачите на апартаментите са платили на държавата чрез цената на апартаментите и част от стойността на инсталацията –котелно помещение, като обща част. След демонтиране на общата отоплителна инсталация и продажбата на тръбите, по решение на етажните собственици на петте блока котелното помещение е разделено на три части. Едната е била преустроена в жилище и продадена през 1982г. от всички етажни собственици на петте блока, втората част е продадена на Т. по същия начин, а третата е процесното помещение. Помещението е останало предназначено за общо ползване и е останало обща част по смисъла на чл.37 и чл.38 ЗС. То е обща част по предназначение с оглед установената от експертизата функционална и практическа обединеност на сградите и предназначението на помещението, което няма аналогично в останалите блокове от комплекса. Обстоятелството, че с времето котелното помещение не се използва по предназначение не променя характера му на обща част, тъй като самите етажни собственици на петте блока са взели решение за разпореждане с част от помещенията и отдаване под наем на останалата, но не и за промяна характера и формата на собственост на процесната част.
По поставените въпроси, настоящият съдебен състав приема, че не са налице изискванията на чл.280,ал.1,т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Посочените решения не третират идентичен правен въпрос. Касаторите не сочат съдебни решения, които да дават противоречиво решаване на поставените въпроси. Съобразно ТР №1/2009г.,ОСГТК за да е налице основанието на чл.280,ал.1,т.2 ГПК, правният въпрос, който е от значение за изхода на обжалваното въззивно решение, трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила съдебно решение – първоинстанционен, въззивен съд или на ВКС, постановено по реда на ГПК/1952г./. Касаторите не са посочили и представили такива съдебни решение. Не е налице и основанието на чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Съгласно цитираното ТР№1/2009г., ОСГТК, ВКС правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването и с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде осъвременена, преди настъпилите в законодателството и обществените условия промени. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК не са изложени доводи, обуславящи допускане на касационно обжалване по повдигнатите въпроси на това основание. Аргументите, основани на решение №498/1968г.,Іг.о., ВС, не могат да обосноват приложение на чл.280,ал.1,т.3 ГПК, тъй като касаят хипотеза при която изграждането на отделни сгради или къщи близнак в общ парцел от отделни съсобственици на същия, не води до създаване на етажна собственост по смисъла на ЗС, поради липса на основните характерни белези на етажната собственост: общи вход, стълбища, плочи, стени, таван и пр. Изграденият въз основа на конкретните фактически данни решаващ извод на въззивния съд е, че с оглед начина на възникване на жилищния комплекс с обща отоплителна инсталация и котелно помещение, последвалото управление, в т.ч. извършените промени в предназначението и разпореждания от всички етажни собственици на петте блока с част от общата по предназначението си по смисъла на чл.38 ЗС част, то е възникнала етажна собственост по отношение на тези обекти и не е налице промяна в характера или формата на собственост. Не се налага такова тълкуване, при което ще се стигне до отстраняване на противоречива или създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или пък на непълноти на правните разпоредби и в крайна сметка до усъвършенстване на правоприлагането.
По тези причини съдът намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №15 от 07.02.2011г. по гр.д.№325/2009г. на Сливенския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: