4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 779
С. 14.07. 2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети май, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 157/2011 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. И. Д.-С., чрез пълномощника и адвокат Р. С., срещу въззивно решение №390 от 24.08.2010г. по гр. дело № 990/2009г. на Софийския окръжен съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по правни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Сочи се, че по делото са установени всички предпоставки на чл.288,ал.3 ГПК /отм./ – делбеният имот е наследствен, жилищен, неподеляем по смисъла на чл.203 ЗУТ, жалбоподателката не притежава друго жилище и е живяла в имота към момента на откриване на наследството. Предпоставките са доказани от гласните и писмени доказателства, но съдът е направил необосновани изводи и е отхвърлил претенцията.Основал е своите изводи на показанията на несъществуващ свидетел, не е преценил всички доказателства по делото. Съгласно константната практика – ТР№1/2004г., ОСГК, ВКС, „живеенето в неподеляемото жилище” предполага трайно фактическо състояние – продължително във времево отношение, а именно установяване и пребиваване в делбения имот.Приложени са решения на ВКС.
Ответникът по касация В. И. Д. не изразява становище по жалбата в срока по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е оставено в сила решение № 74 от 10.06.2009г. по гр.д.№37/2005г. на Районен съд – Своге, с което е изнесен на публична продан и е отхвърлена претенцията на Л. И. Д. – С. за възлагане по чл.288,ал.3 ГПК/отм./ на допуснатия до делба недвижим имот, както и в частта , с която са отхвърлени претенциите по сметки на В. И. Д. срещу Л. И. Д. по чл.286 ГПК /отм./.
В. съд е приел, че предметът на делбата във фазата по извършването и, е недвижим имот,представляващ еднофамилна сграда, който е реално неподеляем съгласно неоспорената техническа експертиза. В. претенция на съделителката Л. Д. е неоснователна, тъй като не са налице предпоставките на чл.288,ал.3 ГПК /отм./.От събраните по делото доказателства не е установено твърдението и, че е живяла в имота към момента на смъртта на наследодателите и.
Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Този въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане, тъй като касационната инстанция няма правомощие да изведе въпросите от касационната жалба, от изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК или от самото обжалвано решение. Въпросът следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. Той трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства.Ето защо визираните в изложението по чл.284,ал.3,т1 ГПК касационни оплаквания за необоснованост на съдебния акт по смисъла на чл.281 ГПК не могат да послужат като самостоятелно основание за допускане касационно обжалване на решението в производството по чл.288 ГПК по предварителна селекция на жалбите. Повдигнатите въпроси, касаещи задължението на въззивния съд да обсъди относимите към спора доказателства, не са решени в противоречие с установената съдебна практика по прилагане разпоредбата на чл.188,ал.1 ГПК /отм./, според която съдът е длъжен да обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Той трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да обсъди и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В случая въззивният съд е направил всичко това. Отделил е спорните от безспорните факти и е преценявал събраните по делото доказателства с оглед спорните факти. Обсъдил е гласните доказателства, във връзка с твърдението на касаторката, че е живяла в процесния имот към момента на откриване на наследството. Не са обсъждани показания на несъществуващи свидетели, доколкото такива са разпитани в с.з. на 11.05.2010г. и на 23.03.2009г.
Повдигнатият въпрос относно липсата на законова дефиниция на изискването на закона за „живеене”, не е разрешен в противоречие със сочената задължителна практика, обективирана в ТР№1/2004г., ОСГК. Това е така, защото въззивният съд не е приел, че живеенето в неподеляемото жилище предполага нещо друго освен трайно фактическо състояние – продължително във времево отношение – установяване и пребиваване в делбения имот, а е приел, че твърденията за такова „живеене” не са доказани от касатора, чиято е доказателствената тежест в процеса. Изводите му не противоречат на приетото в цитираното ТР относно това, че доказването на правнорелевантния факт „живеене” е свързано с установяване на различни конкретни за случая обстоятелства.Това доказване следва да е пряко и пълно като изводите на съда не могат да почиват на предположения.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №390 от 24.08.2010г. по гр. дело № 990/2009г. на Софийския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: