О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 24
София, 17.01. 2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети октомври, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 766/2012г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Д. А. Н.,гр.В. чрез пълномощника и адвокат Н.Т. и на Р. В. Н., [населено място], срещу въззивно решение №1339 от 01.07.2012г. по гр. дело № 1332/2012 г. на Варненския окръжен съд, с което е признато за установено по отношение на ищците А. Д. Г., С. П. И., Д. С. Д. и П. С. М., че ответниците Д. А. Н. и Р. В. Н. не са собственици на ПИ №1167 с площ 496 кв.м., находящ се в землището на В., м.”Б. дере”, идентичен с част от имот пл.№281 по плана на старите имотни граници на „Б. дере”, очертан по скицата на СТЕ.
Д. Н. излага твърдения за произнасяне в решението по правен въпрос относно допустимостта на отрицателния установителен иск преди приемането на помощния план за определяне местоположението на имота и преди собствеността върху бившия имот да бъде установена с влязъл в сила административен акт и след разрешаване на преюдициалния спор по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ. От значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото е въпросът за допустимостта на иска, предявен от една група наследници, на които е възстановена правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ срещу трети лица, находящи се в имота, преди да е разрешен спорът за материално право с друга група лица, също легитимиращи се с положително решение на ПК. Поставя се въпрос за приложение института на придобивната давност в хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК по въпроса кой е началният момент, имащ значение за придобиване по давност на частни имоти, заявени по реда на ЗСПЗЗ, прекъсва ли се с определени действия на административния орган владението от трети лица и в кои случаи те се явяват добросъвестни владелци. Прилага се решение №446/2003г., ВКС, V членен състав.
Р. Н. поставя в изложението по чл.284,ал.3, т.1 ГПК въпрос – допустимо ли е по иск за собственост на недвижим имот ответникът, който противопоставя върху имота права на друго законно основание да се брани с възражения за нищожност или материална законосъобразност на решението на ОСЗ, включително че имотът не е идентичен с процесния такъв, както и че лицата, които твърдят, че им е признато право на възстановяване не са собственици на имота към момента на ТКЗС.
Ответниците по касация не изразяват становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.Тя е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение №845/2012г. по гр.д.№19458/2010г. на Варненския районен съд, с което уважен предявеният от А. Д. Г., С. П. И., Д. С. Д. и П. С. М. срещу настfящите касатори отрицателен установителен иск по отношение на подробно описания недвижим имот, находящ се в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че на ищците в качеството им на наследници на Д. Г. с решение №771/2001г. на О. е признато право на собственост в съществуващи реални граници върху лозе от 0,500 дка, находящо се в терен по §4 по плана на В., м.”П/”Б. дере”, което по по плана на стари имотни граници в същата местност представлява част от пл.№281. Във връзка с възраженията на ответниците по активната материалноправна легитимация, съдът е приел, че имотът е земеделски и подлежи на реституция по ЗСПЗЗ, тъй като съгласно техническата експертиза е бил включен в баланса на ТКЗС и АПК. Относно възраженията за липса на идентичност на претендирания от ищците имот с имота, за който ответниците се легитимират с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка №92/2006г. въззивният съд е възприел заключението на техническата експертиза, основано на КП на м.”Б. дере”, проекта на ПНИ и изработения проект за план на старите имотни граници. По възражението за липса на правен интерес от водене на отрицателния установителен иск въззивният съд се е позовал на приключилото частно производство и влязлото в сила определение по гр.д.№1140/2011г. на В., с което е прието, че искът е допустим. С оглед характера на предявения отрицателен установителен иск за ищците е налице правен интерес от предявяването му, а ответниците следва да докажат правото си на собственост. Те се позовават на констативен нотариален акт за придобиване по давност №92/2006г. като владението им било предадено от техен родственик П. А.. Този нотариален акт не ги легитимира като собственици, тъй като имотът подлежи на реституция по ЗСПЗЗ и не е могъл да бъде придобит по давност от 1990г., както твърдят ответниците съгласно чл.5,ал.2 ЗВСОНИ. Изискуемият 10 годишен давностен срок не е изтекъл и от реституирането му през 2001г. Освен това реституционната процедура не е приключила, което е основание за завеждане на отрицателен установителен,а не осъдителен иск, поради което и давност не може да тече преди приключването и със заповед на кмета по §4к,ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ. Ответниците не твърдят, а и не са представили доказателства да са ползуватели на имота с права по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ. Няма данни да са придобили имота и от соченото от тях трето лице Д. Б., на когото с решение от 2000г. О. е възстановила собственост върху земеделски имот. Освен това липсват доказателства имотът на това трето лице да е идентичен с процесния, както и да е придобит от „неформалния праводател” на ответниците А..
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на сочените основания на чл.280,ал.1 ГПК. М. или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните в процеса доказателства. Правният въпрос, обуславящ допускане на касационно обжалване в някоя от хипотезите на чл.280,ал.1 ГПК, трябва да е значим за делото и включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на въззивния съд – ТР№1/2009г., ОСГТК. Поставените в изложението от касатора Д. Н. въпроси не са решени в противоречие с практиката на ВКС, нито са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Приложеното решение на ВКС, V членен състав касае друга хипотеза.С него е прието, че в делбеното производство не могат да се решават спорове за материално право по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ относно земеделски земи, предмет на делба.Уважаването на иск по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ е основание за отмяна на влязлото в сила решение за делба по реда на чл.231,б.”а” ГПК/отм./. Възприетата с цитираното решение на ВКС преюдициалност на иска по чл.14,ал4 ЗСПЗЗ е неотносима към настоящия спор, който има за предмет оспореното от ищеца, чиито права произтичат от земеделска реституция, право на собственост на ответниците, основаващи се на придобивна давност, на имот в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ. E. защо е ирелевантно дали е налице положително решение на О. за имота в полза на трети на делото лица.Правата им срещу настоящите ищци не могат да бъдат релевирани от касаторите. По въпроса за допустимост на отрицателния установителен иск касаторите не сочат съдебна практика – задължителна или такава по чл.280,ал.1,т.2 ГПК. Освен това въззивният съд е съобразил установената съдебна практика и влязлото в сила определение по този въпрос, съобразно които преди приключване на реституционната процедура, ищците не разполагат с осъдителен иск и могат да защитят правата си срещу ответниците,които са в имота, с отрицателен установителен иск като оспорят правото на собственост на последните. Въпросите, касаещи прилагане института на придобивната давност за имоти, подлежащи на реституция, също не могат да обусловят допускане касационно обжалване на решението. Даденото от въззивния съд решение по тези въпроси е в съответствие със задължителната за него практика на ВКС по тези въпроси /№373/21.05.2010г., №496/2009г. по гр.д.№905/2008г., ВКС, І г.о./, съгласно придобиването по давност на имот, находящ се в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ, собствеността върху който се възстановява по реда на ЗСПЗЗ, е изключено до приключване на административната процедура по възстановяване собствеността на земеделската земя. Съгласно разпоредбата на чл.5,ал.2 ЗВСОНИ/ред.ДВ,бр.107/1997г./ изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по ЗСПЗЗ, не се зачита и започва да тече от деня на влизането и в сила, но в хипотезата, когато към момента на влизане в сила на разпоредбата не е налице завършена земеделска реституция, началният момент, от който може да тече придобивната давност, е възстановяването на собствеността. Разпоредбата брани правата на лицата, които са заявили претенциите си за възстановяване на собствеността и до приключване на реституционното производство не съществува възможност тези права да бъдат отречени посредством възражение за придобивна давност /решения №6/2010г. по гр.д.№2760/2008г., ІІ г.о., № 584/2009г. по гр.д.№2949/2008г., І г.о./.
Не следва да се допуска касационно обжалване и по посочените от касатора Р. Н. въпроси. Те не са относими, тъй като не са включени в предмета на въззивното решение и по тях съдът не е формирал по правни изводи. Той не е приел, че касаторите не могат да оспорват с възражения легитимацията на ищците, както и че имотите не са идентични, а че ответниците носят доказателствената тежест да установят претендираните права върху имота. Оттук позоваването на образуваното тълкувателно дело №9/2012г., ОСГК, е неоснователно. Освен това с него се прие, че ответникът по иск за собственост, основан на земеделска реституция, който противопоставя върху имота права по §4а или 4б ПЗР ЗСПЗЗ, може да се брани с възражения за материална незаконосъобразност на решението на ОСЗ, от което черпи права ищецът, но само във връзка със своите противопоставими права- че собствеността неправилно е възстановена при наличие право на изкупуване по §4а или §4б ПЗР, което е упражнено в законните срокове.Той не може да възразява, че лицето, на което е възстановена правото на собственост, не е бил собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС, или че възстановеният имот не е идентичен с притежавания преди колективизацията.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1339 от 01.07.2012г. по гр. дело № 1332/2012 г. на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: