О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 24
София, 19.01. 2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети ноември, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 5232/2015г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Б. Б., [населено място], чрез пълномощника му адвокат В. А., срещу въззивно решение №1304/30.06.2015г. по гр. дело № 1297/2015г. на Варненския окръжен съд. Твърди се, че е налице основанието на чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение. Сочи се, че след като всеки съделител не може да получи реален дял от делбените имоти, то те следва да се изнесат на публична продан. Въпросът е решен в противоречие с ППВС №4/1964г., ТР №63/1965г., ОСГК, ППВС №7/1973г. Съгласно тази задължителна практика тегленето на жребий е невъзможно, когато допуснатите до делба имоти се различават един от друг по площ, обем и стойност, а дяловете на съделите са различни. Налице е неудобство за образуване на дялове по смисъла на чл.353 ГПК, тъй като двама от съделителите са направили значителни подобрения в един от имотите. Липсват мотиви защо се игнорира другият способ за извършване на делбата – чрез изнасяне на публична продан. Освен това единият от делбените имоти бил необитаем, без комуникации и следвало да се цени като празно дворно място.
Ответниците по касация Л. А. С. и П. В. Г. и двете от [населено място], оспорват касационната жалба в становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е отменено решение №445/2015г. по гр.д.№1683/2014г. на Варненския районен съд, в частта, с която е постановено изнасяне на публична продан на апартамент с идентификатор №10135.1507.720.1.1 и имот № 1876 по ПНИ, м.”Б.-юг” с площ 690 кв.м., ведно с построената в него сграда. Вместо него е постановено поставяне в общ дял на основание чл.343 ГПК на П. Г. и Л. С. на апартамента като Л. С. е осъдена да заплати на Д. Б. за уравнение на дела му сумата 39 325 лева. В дял на Д. Б. е поставен имот №1876, ведно с построената в него сграда.Д. Б. е осъден да заплати за уравнение на дяловете на П. Г. 24000 лева, а на Л. С. – 12 000 лева. В останалата част, с която са разгледани претенциите по сметки между съделителите, първоинстанционноторешение е потвърдено.
Въззивният съд е приел, че съобразно влязлото в сила решение до делба са допуснати два неподеляеми недвижими имота – апартамент и вилен имот -дворно място с еднофамилна сграда. Съделителите са трима с квоти, както следва : ? за Д. Б., ? ид.ч. за П. Г. и ? ид.ч. за Л. С.. Съделителите Г. и С. са направили искане за поставяне на делбения имот – апартамент в общ дял на съсобственост. Незаконосъобразно първоинстанционният съд е постановил имотите да бъдат изнесени на публична продан, без да разгледа възможността за реалното им поделяне по реда на чл.353 ГПК. Целта на делбата и водещ принцип при извършването и е поставяне на реален обект в дял на всеки съделител. Имотите, чиято делба е допусната, трябва да се разпределят така, че всеки от съделителите да получи дял в натура, който е максимално близък по стойност до дела на наследството, който ме се пада. С оглед изрично заявеното искане от двете съделителки да получат реален дял в съсобственост и липсата на такова искане от другия съделител, то двата имота са достатъчни, за да могат съделителите да получат реални дялове по реда на разпределението. Съобразно правата на съделителите и стойностното изражение на всеки дял, следва да се определи и паричното уравнение на дяловете. Преценката, дали обособяването на реални дялове е възможно и удобно, зависи както от вида и предназначението на имотите, така и от субективното отношение на съделителите и волята им да получат дял в натура. След анализ на събраните гласни доказателства въззивният съд е приел за недоказани предявените претенции по сметки – от Б. срещу останалите съделителки /по чл.31,ал.2 ЗС и чл.61,ал.2 ЗЗД/ и от Г. срещу Б. /по чл.61,ал.2 ЗЗД/.
Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2010г. по тълк.д.№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Той следва да се изведе от предмета на спора и определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба. В разглеждания случай въпросът дали след като всеки съделител не може да получи реален дял от делбените имоти, то те следва да се изнесат на публична продан, не е решен в противоречие с цитираните ППВС №4/1964г. и с ТР №63/1965г. Въззивният съд е разпределил имотите по реда на чл.353 ГПК като в общ дял на двама от съделителите е поставил единият реален дял. Касаторът не може да релевира довод, че на другите двама съделители е поставен общ дял, а няма отделен за всеки от тях, тъй като не може да релевира чужди права. При възприетия от въззивния съд начин на разпределяне не се стига до невъзможност да се образуват реални дялове за съделителите. Не е налице противоречие с ППВС №7/1973г. Съгласно тази задължителна практика тегленето на жребий е невъзможно, когато допуснатите до делба имоти се различават един от друг по площ, обем и стойност, а дяловете на съделителите са различни. В настоящия случай въпросът е неотносим. По доводите в изложението към касационната жалби, че единият от делбените имоти бил необитаем, без комуникации и следвало да се цени като празно дворно място липсват изводи на въззивния съд. След като не са били предмет на спора пред въззивния съд, не могат да послужат като релевантен въпрос за допускане касационно обжалване на решението. Поддържаното от касатора, че следва да се отчете друго делбено дело между страните, по което на него му е възложен жилищен имот, поради което процесните два имота да се разпределят между двете съделителки, а той да получи само парично уравнение е неотносимо, тъй като предмет на въззивното производство са само имотите, включени в делбата по надлежния ред – чл.341 ГПК.
В останалата си част изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК съдържа само доводи за необоснованост на решението и извършената преценка на доказателствата. Това са касационни оплаквания и не могат да бъдат обосноват самостоятелно основание за допускане касационно обжалване в предварителното производството по селекция на жалбите по реда на чл.288 ГПК.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. На ответниците по касация следва да се присъдят направените за производството по чл.288 ГПК разноски в размер на 950 лева за Л. А. С. и 1560 за П. В. Г., съобразно приложените доказателства.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1304/30.06.2015г. по гр. дело № 1297/2015г. на Варненския окръжен съд.
ОСЪЖДА Д. Б. Б., [населено място], да заплати на Л. А. С. 950 лева,а на П. В. Г. 1560 лева – разноски за производството по чл.288 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: