О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 127
София, 20.03.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети януари, две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията З. Първанова гр. дело № 1/2013 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. Х. Я., приподписана от адвокат С.Г., срещу въззивно решение №357 от 24.09.2012г. по гр. дело № 532/2012г. на Плевенския окръжен съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поставят се въпроси: допустимо ли е след направен отказ от ищеца от искането за обезсилване на решението за възлагане на делбения имот с мотив, че е получил изцяло сумата по уравняване на дела, да отправи отново такова искане; след като длъжникът е заплатил в срока по чл.349,ал.5 ГПК определената главница и погрешно изчислена от него лихва, а впоследствие по искане на кредитора е преизчислена и изплатена дължимата лихва за забава, то налице ли е забава или е налице поправяне на грешката, което не води до порок на облигационното отношение. Сочи се, че въззивният съд неправилно е приел, че касаторът е в забава и е приложил ТР№1/2004г., което не е относимо към случая.
Ответникът по касация Ю. Я. Я. гр.Д.М., счита, че не са налице предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението по съображения в становище по чл.287, ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е отменено решение № 662/2012г. по гр.д.№ 520/2009г. на Плевенския районен съд и вместо него е постановено друго, с което е прогласено настъпилото на основание чл.349,ал.6 ГПК обезсилване по право на решение №81/2010г. по гр.д.№520/2009г. в частта, с която е в дял на Ц. Х. Я. е поставен в дял апартамент №3, [населено място], [улица]. На основание 349,ал.6 ГПК имотът е изнесен на публична продан. Въззивният съд е приел, че е налице неизпълнение от страна на Ц. Я. да заплати на съделителя Я. сумата за уравняване на неговия дял в шестмесечния срок от влизане в сила на решението за възлагане в неин дял на процесния апартамент. В законния срок е налице плащане на общо 14207,50 лева, което покрива главницата от 14 125 лева, но не и дължимата лихва за забава от общо 686,53 лева. Като се е позовал на ТР№1/2004г., ОСГК, съдът е приел, че след като паричното задължение не е изпълнено в срок, то длъжникът е изпаднал в забава, чиито неблагоприятни последици не могат да бъдат заличени по волята на страните по облигационната връзка.Дори съделителят да е приел плащане след срока на дължимата към него лихва, то не отпада правото му да иска прогласяване обезсилване по право на решението. За неоснователни са приети доводите на Я., че е налице десезиране поради направен от другата страна отказ от искането за обезсилване на решението, тъй като Я. е оттеглил този отказ. Освен това искането по чл.349,ал.6 ГПК не представлява предявяване на самостоятелен иск, а позоваване на настъпили по силата на закона последици. То е функционално свързано с искането да се извърши делбата, което не се погасява и след първоначално заявен отказ.
Повдигнатите от касатора въпроси не могат да обусловят допускане касационно обжалване на решението в сочената хипотеза на чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Първият въпрос не е обуславящ за изхода на делото. Това е така, защото решаващите изводи на въззивния съд са, че производството не е недопустимо, тъй като заявеният „отказ” от искането за обезсилване е бил надлежно оттеглен от съделителя-кредитор, в чиято полза е възникнало паричното вземане за уравняване на дела. При това положение въззивният съд е приел, че е надлежно сезиран с искане за възстановяване висящността на делбения процес след установяване настъпването на правните последици от неизпълнението.
Вторият правен въпрос също не може да обуслови допускане касационно обжалване на решението. Това е така, защото въззивният съд е съобразил задължителната съдебна практика,обективирана в ТР№1/2004г., ОСГК /т.10 и т.11/, което е намира приложение предвид аналогичната уредба на производството и в ГПК /2007г./. Съобразно приетото в тълкувателното решение основание за обезсилване на възлагателно решение по чл.288,ал.2 и 3 ГПК/отм./ по право и за възстановяване висящността на делбения процес е неплащането в срок на определеното със същото решение парично задължение за уравняване на дела, заедно с лихвите. Ако паричното задължение за уравнение на дела не се погаси в срок, длъжникът изпада в забава, чиито неблагоприятни последици не могат да бъдат заличени по волята на страните по правоотношението. Дори плащането на дължимите суми след изтичане на срока не може да заличи последиците от неизпълнението. Възлагателното решение се обезсилва по силата на закона, а последиците на съдебния акт се заличават с обратна сила.Като е приел, че неизпълнението на част от паричното задължение в срок е основание за обезсилване по право на възлагателното решение и последващото плащане не влияе на настъпването на законовите последици, въззивният съд е съобразил задължителната съдебна практика, поради което и не следва да се допуска касационно обжалавне на решението по втория от поставените в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК въпроси.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. Въпреки изхода на производството по чл.288 ГПК, на ответника по касация не следва да се присъждат разноски, поради липса на данни за направени такива.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №357 от 24.09.2012г. по гр. дело № 532/2012г. на Плевенския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: