4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 312
София 23.03. 2011 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на осми декември, две хиляди и десета година в състав:
Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 1029/2010 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. Х. Р.,[населено място], подадена от пълномощника и адвокат В. К., срещу въззивно решение № 54 от 27.04.2010г. по гр. дело № 71/2010 г. на Т. окръжен съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по правни въпроси за това каква следва да е стойността на предвидените преустройства по смисъла на чл.203,ал.1 ЗУТ за да се приеме, че са значителни и по-големи от обикновените, кои обстоятелства се преценяват при проверка законосъобразността на инвестиционния проект за разделяне съсобствена сграда, при извършване на разпределяне на дяловете без жребий, съдът следва ли да спазва принципа на чл.69,ал.2 ЗН, следва ли да съобрази трайно установеното ползване и следва ли при определяне на парично уравнение на дяловете да се включат имоти, които не са предмет на делбата.Тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС и са решавани противоречиво от съдилищата – основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Прилагат се съдебни решения.
Ответникът по касация С. П. Р.,[населено място], счита,че не следва да се допуска касационно обжалване по съображения в писмено становище.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение № 218 от 04.01.2010г. по гр.д.№ №49/2008г. на Поповския районен съд, с което по реда на чл.292 ГПК /отм./ в изключителен дял на С. П. Р. с квота 10950/16600 ид.ч. е поставено южно жилище от едноетажна масивна жилищна сграда, находяща се в УПИ ІІІ, кад.№2832, кв.132, по регулационния план на[населено място], с обща площ 80,87 кв.м., включващо три жилищни помещения в южната част на сградата, изградения там санитарен възел и две южни изби с предверието, с парична равностойност 30826 лева, а на Х. Х. Р. с квота 5650/16600 ид.ч. е поставено в изключителен дял северно жилище от същата масивна сграда с обща площ 59,26 кв.м., включващо две северни избени помещения в сутерена, външния санитарен възел, две жилищни стаи, санитарен възел в северната част на сградата, с парична равностойност на този дял 25 674 лева. Х. Р. е осъдена да заплати на С. Р. 6 447 лева парично уравнение за стойността на нейния дял.
Въззивният съд е приел, че съгласно съдебно-техническата експертиза допуснатото до делба дворно място е неподеляемо, а построената в него масивна жилищна сграда е поделяема.От изготвените два инвестиционни проекта, одобрени съгласно изискванията на чл.203 ЗУТ, въззивният съд е възприел този на арх.К.. Изложил е съображения, че и двата проекта, разделят жилищната сграда на две жилища – северно и южно, но по този на арх.Л. се предвиждат значителни преустройства за обособяване на двете жилища, които създават неудобства по-големи от обикновените. Това следва не просто от предвиденото изграждане на врата и зазиждане на друга, а че изграждането на вратата може да се осъществи след разбиване на зид, отделящ северните от южните помещения, което ще засегне пък коминното тяло на сградата. Предвиденото е предпоставка за нови преустройства, които ще засегнат конструкцията на сградата.Стойността от 1100 лева, която е само за материали, също установява значителност на преустройството. Предпочетеният проект не предвижда преустройства, тъй като разделя имота при съществуващите помещения и отговаря напълно на строителните правила и норми съгласно изискванията на чл.203,ал.2 ЗУТ. Прието е, че след като квотата на Р. е по-голяма, то на него следва да се предостави по-голямото жилище. Съобразно стойностите на получените реални имоти са изчислени и идеалните части от дворното място, което остава обща част.
Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправни или процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС или са решавани противоречиво от съдилищата. П. от касатора въпрос следва ли при определяне на парично уравнение на дяловете да се включат имоти, които не са предмет на делбата, не може да обуслови допускане касационно обжалване на решението. В разглеждания случай не е налице уравняване на дяловете чрез включване на имот, който не е предмет на делбата, тъй като дворното място, което остава обща част, е съобразено при определяне стойността на възложените дялове. Ето защо приетото от въззивния съд не е в противоречие, а в съответствие с т.6,”б” от посоченото ППВС №7/1973г. В съответствие с т.5, б.”в” от същото постановление е и даденото разрешение на поставените въпроси относно приложението на чл.292 ГПК /отм./ за разделяне и разпределяне на имотите. Съобразена е установената практика на ВКС по прилагане на чл.69,ал.2 ЗН за получаване на дял в натура от всеки съделител като обаче разделянето с цел обособяване на дялове в натура по съдебен ред е допустимо, когато не е свързано със значителни преустройства или с неудобства, по-големи от обикновените и при спазване на строителните правила и норми. Възприетият от съда архитектурен проект е одобрен от компетентния орган по реда на чл.203 ЗУТ и за осъществяването му не са наложителни значителни преустройства или неудобства. Преценката е комплексна, поради което и отчитането само на фактическото ползване на имота при извършване на разпределянето по реда на чл.292 ГПК /отм./ на новообразуваните дялове, е неотносимо. Посоченото от касатора решение №785/1990г., ВС, І г.о. в тази връзка не сочи на противоречиво решаван правен въпрос, тъй като касае хипотеза, когато фактическото ползване е критерий за неудобство за извършване на делба чрез жребий, какъвто не е разглежданият случай. Решение №147/2009г., ВКС, І г.о. също е неотносимо, тъй като касае друга фактическа обстановка при определяне на дяловете, като са дадени указания да се съобразят и създадените при фактическото ползване значителни подобрения в имота. Посоченото от касатора относно възприемането на проекта на вещо лице, което е без необходимата правоспособност също не може да обуслови допускане касационно обжалване на решението. Според ТР №1/2009г., ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Въпросът за правоспособността на арх.К., чийто проект е одобрен по надлежния ред, не е повдиган от касатора, в т.ч. чрез възражения по реда на чл.159 ГПК/отм./. Освен това доводите в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК по своята същност представляват касационни оплаквания по смисъла на чл.281,ал.1,т.3 ГПК и не са основания за допускане касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК в производството по чл.288 ГПК по предварителна селекция на жалбите. Ето защо и приложеното решение № 1417/2009г. по гр.д.№4908/2007г., ВКС, ІV г.о. е неотносимо.
Останалите въпроси, посочени в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, свързани с изводите в обжалваното решение за възприемане на процесния проект за разделяне, не са решени в противоречие с установената съдебна практика, а в съответствие с нея, в т.ч. и решение № 401/2005г. по гр.д.№994/2004г. на ВКС, І г.о.. Според последното съсобствената сграда може да бъде разделена на самостоятелни дялове, ако това може да стане без значителни преустройства и без неудобства, по-големи от обикновените, при наличието на одобрен от техническите власти инвестиционен проект, чиято законосъобразност се преценява единствено от съда. Наред с обективните технически изисквания законодателят е дал възможност на съда да съобрази поделяемостта във всеки конкретен случай с конкретните видове С., техния обем и неудобства за съсобствениците, свързани с реализирането им. В случая съдът е съобразил конкретните факти по делото, в т.ч. техническите възможности като е спазен основният критерий за формиране така на дяловете, че те да съответстват максимално на квотите и фактическото им обособяване да не предполага значителни преустройства и неудобства.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 54 от 27.04.2010г. по гр. дело № 71/2010 г. на Т. окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.