6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 160
София, 14.03. 2012 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети декември, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова
гр. дело № 1170/2011 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], чрез пълномощника му адвокат М.З., срещу въззивно решение от 02.05.2011г. по гр. дело №834/2010г. на Софийския апелативен съд. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочи, че следва да се допусне каасционно обжалване на основание чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК. Решението противоречи на ППВС№1/1985г., съгласно което съдът трябва да установи правилно фактите и да ги прецени от гледище на закона като посочи на кои доказателства основава решението си. Решението трябва да отговаря ясно и точно на всички сложени по делото въпроси. Решението противоречи на решение №57/2011г. по гр.д.№1416/2010г., ВКС, ІІІ г.о., съгласно което въззивният съд е длъжен да разгледа и обсъди всички доводи и възражения на страните в рамките на оспорената част на решението.САС не е обсъдил подробните възражения за недобросъвестността на [фирма] за невъзможността да се позовава на чл.78,ал.1 ЗС и да придобие собствеността на животните. Поставя се въпрос за естеството на извършената продажба по реда на чл.367,ал.1 ГПК /отм./ чрез физическо лице, а не чрез магазин или борса, като съществен за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.Следва да бъде осъвременена практиката чрез тълкуването на нормата на чл.367,ал.1 ГПК /отм./ предвид настъпилите промени в законодателството и обществените условия. Позоваването от въззивния съд на решение №615/1958г., по гр.д.№1195/1958г., ІV г.о. от страна на въззивния съд е неправилно, доколкото решението не е задължителна съдебна практика по смисъла на ТР№1/2009г., ОСГТК. Липсва съдебна практика по въпроса за добросъвестността на купувач, който пряко е участвал в подготовката и осъществяването на продажба на движими вещи, чрез която иска да извлече изгодни за себе си правни последици.
Ответниците по касация не изразяват становище по чл.287, ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.287 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е отменено решение от 12.07.2010г. по гр.д.№ 4131/2008г. на СГС в частта, с която е признато за установено на основание чл.124 ГПК по иска на [фирма] против [фирма], че ищецът е собственик на процесните животни, съответно и на техните приплоди – след 10.10.2005г. /описани и конкретизиарни в исковата молба/ и в частта, с която ответникът е осъден да заплати 18 550 лева –парична равностойност на процесните невърнати животни /1бр. нерез, 2бр. свине майки, 5бр. прасета, 6бр. юници, 25бр.крави, 1 бр. бик/ Постановено е друго, с което са отхвърлени предявените от [фирма] против [фирма] искове с правно основание чл.124 ГПК и чл.57 ЗЗД. Въззивнят съд е приел, че ищецът е бил собственик на процесните животни към 10.10.2005г., когато те са продадени на И. Г. по изпълнително дело №194/2005г. на съдебен изпълнител при РС-Мездра. Изпълнителното дело е образувано по молба на Е. П. – взискател на основание изпълнителен лист от 14.07.2005г. Изпълнението е било насочено върху движими вещи на длъжника [фирма]. На 10.10.2005г. в 10.30ч. е съставен опис на движимото имущество на длъжника в т.ч. Е., подписан от представител и на длъжника. Взискателят е поискарл движимите вещи с оценка под 3000 лева да бъдат продадени в магазин в [населено място] поле. Животните са описани и оценени и предадени по реда на чл.367,ал.1 ГПК /отм./ на ответника [фирма] чрез пълномощника и Л. Г. за продажба по реда на чл.367,ал.1 ГПК /отм./. На основание същата разпоредба с писмен договор от 11.10.2005г., с нотариална заверка на подписите животните са били продадени на ответника И. Г., която с договор с нотариална заверка на подписите от 12.10.2005г. ги е продала на [фирма]. С протокол от 11.10.2005г. на съдебния изпълнител въз основа на обезпечителна заповед, издадена от РС-Мездра, е спряно изпълнението. Продажбата е породила правни последици.Извършена е по реда на чл.367,ал.1 ГПК /отм./ чрез магазин, както е установено от доказателствения материал по делото, на цена, определена от съдебния изпълнител. За прехвърляне правото на собственост не е необходимо постановление за възлагане.Изводът следва от чл.367,ал.3 и чл.371 ГПК /отм./.Обстоятелството, че след сключване на договора за прехвърляне на собствеността действията на съдебния изпълнител са отменени като незаконосъобразни по съдебен ред, не засяга прехвърлителното действие на продажбата, тъй като съгласно чл.372,ал.1 ГПК/отм./ тя не може да бъде обжалвана или оспорвана по исков ред. По тази причина не са обсъждани доводите на ищеца относно незаконосъобразността на изпълнителните действия.
По възраженията на последния приобретател – ответникът [фирма], са направени изводи, че дори извършената по реда на чл.367,ал.1 ГПК/отм./ продажба да не е породила целените правни последици, то той като последващ купувач е станал собственик на животните на основание чл.78,ал.1 ЗС, съгласно която който придобие по възмезден начин владението на движима вещ на правно основание макар и от несобственик, но без да знае това, придобива собствеността, освен когато за прехвърлянето на собствеността върху движимата вещ се изисква нотариален акт или нотариална заверка на подписите. Въззивният съд е приел, че доказателствата по делото установяват елементите от фактическия състав от обективно естество – предаване на вещта от прехвърлителя-несобственик и юридическо основание за това, както и от субективно естество – намерение за своене и липса на знание от приобретателя, че прехвърлителят не е собственик. Добросъвестност е налице, когато приобретателят не знае, че прехвърлителят не е собственик на движимите вещи. Обстоятелствата, че ответникът ЮЛ е собственик на имота, нает от „магазинера” [фирма], в който имот са били предадени за съхранение и продажба животните, както и че първоначалната приобретателка И. Г. е била в трудовоправни отношения със същия ответник, не са възприети като категорично установяващи знание за пороците на извършената в изпълнителното производство продажба. Нито едно от тези лица не е било уведомено за спирането на изпълнението към момента на сключване на договорите.Продажбата по чл.367,ал.1 ГПК/отм./ е оригинерен способ за придобиване на собственост върху движима вещ, който не може да бъде атакуван по исков ред. При това положение ищецът не е собственик вече на животните и претенцията му е неоснователна.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК липсват конкретно формулирани материалноправни и процесуалноправни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК, относими към изхода на делото. Доколкото може да бъде конкретизиран въпрос относно задължението на въззивния съд да обсъди доводите на страните и релевантните за спора доказателства, както и релевираните в сроковете по чл.131 –чл.133 ГПК и във въззивната жалба оплаквания, следва да се приеме, че не е налице противоречие с посоченото решение №57/2011г. по гр.д.№1416/2010г., ВКС, ІІІ г.о., както и с постоянната и задължителна практика, съгласно която въззивният съд е длъжен да обсъди всички доводи и възражения на страните в рамките на оспорената част на решението, както и релевантните за спора доказателства. Касаторът не визира конкретни доводи и доказателства, които не са обсъдени от въззивния съд. Посоченото, че не са обсъдени възражения за недобросъвестността на [фирма] за невъзможността да се позовава на чл.78,ал.1 ЗС и да придобие собствеността, не може да обуслови допускане касационно обжалване на соченото основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК, тъй като въззивният съд е обсъдил тези възражения, както и доказателствата, ангажирани от касатора във връзка с твърдението за недобросъвестност на последващия приобретател. Въпрос на изпълнена доказателствена тежест в процеса е установяване на твърдяната от касатора недобросъвестност.
Въпросът за добросъвестността на купувач, който пряко е участвал в подготовката и осъществяването на продажба на движими вещи, чрез която иска да извлече изгодни за себе си правни последици също не може да обуслови допускане касационно обжалване на решението на соченото основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, тъй като въззивният съд не е приел за установено участие на [фирма] в осъществената продажба по реда на чл.267,ал.1 ГПК/отм./, а е разграничил качествата на всеки от участниците както в процедурата по принудителната продан на вещите,така и при последващото прехвърляне на собствеността върху тях. Въпросът за естеството на извършената продажба по реда на чл.367,ал.1 ГПК/отм./ чрез физическо лице, а не чрез магазин или борса няма самостоятелно значение за изхода на иска с правно основание чл.108 ЗС, тъй като ответното Е. е придобило собствеността извън изпълнителното производство.
В останалата част на изложението има само доводи за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Основанията за допускане на касационно обжалване обаче са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Този въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Правният въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение.Той трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Въпросът за необосноваността на обжалвания акт, не е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК. Необосноваността на въззивното решение не е самостоятелно основание за допускане касационно обжалване в предварителното производството по селекция на жалбите по реда на чл.288 ГПК.
По тези причини съдът намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Въпреки изхода на производството по чл.288 ГПК на ответника по касация не следва да се присъждат разноски, тъй като не са представени доказателства такива да са направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 02.05.2011г. по гр. дело №834/2010г. на Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: