О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 13
София, 08.01. 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми октомври, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията З. Първанова
гр. дело №4760/2014 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Г. Д., [населено място], чрез пълномощника и адвокат П., срещу решение № 49 от 19.05.2014 г. по гр. дело №80/2014 г. на Окръжен съд – Търговище.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК жалбоподателката е изложила доводи за произнасяне в обжалваното решение по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС. Поставят се следните въпроси : Става ли лична собственост възмездно придобитото по време на брака имущество, ако вложените средства са лични негови и дарени преди брака. Когато придобитият по време на брака имот е платен от личния влог на съпруга,в който са депозирани лични средства, достатъчни за покриване на цената на придобитото, относими ли са твърденията на съвместен принос, след като имотът е изплащан по време на брака и необходимо ли е да се изследва дали е налице СИО.При извършено от родителите на единия съпруг дарение на парични средства по време на брака, презюмира ли се , че дарението е извършено в полза и на двамата съпрузи, още повече че дарението в случая е извършено преди брака.Настъпва ли трансформация на лично имущество за съпруга, който не е участвал като страна по договора, но претендира, че имотът е придобит и с негови средства. Касаторът се позовава на ППВС №5/1972г. и сочи решения на ВКС.
Ответникът по касация А. И. А. оспорва касационната жалба в становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.287 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение №50/07.12.2014г. по гр. дело №551/2013г. на Районен съд – Търговище. С първонстанционното решение е допусната делба между А. А. и М. Д. на апартамент №17, с площ 55,14 кв.м., находящ се в Т., [улица] при квоти 4415/11483 ид.ч. за А. и 7068/11483 ид.ч. за Т. и на апартамент № 5, с площ 64,99 кв.м., находящ се на същия адрес между същите страни при равни квоти. Въззивният съд е приел, че ищцата А. А. е наследник по закон /дъщеря/ на И. Т., поч.2012г., а ответницата е бивша негова съпруга като бракът между двамата е прекратен с развод през 2011г. П. два апартамента са придобити от съпрузите по време на брака. Възражението на ответницата Д., че е изключителен собственик на апартамент №17, поради пълна трансформация на нейни лични средства по смисъла на чл.23 СК е прието за недоказано над признатите като лични средства 4415 лева. Изводът е изграден въз основа на събраните гласни и писмени доказателства относно установената фактическа обстановка за начина на погасяване на поетото с договор, сключен по реда на НДИ на 05.11.1991г. от М. Д. /по време на брака и с И. Т./ задължение за заплащане на цената от 11483 лева. При сключване на договора са внесени по сметка в ДСК 2633 лева собствени средства, а разликата следвало да се покрие със заем от същата банка. Сумата по заема е била изплатена по време на брака. Ответницата е твърдяла, че са вложени лични средства с несемеен произход – спестявания и дарения от родителите преди брака. Въззивният съд е приел, че макар ответницата да е притежавала и свои лични средства по влогове, то е доказано, че от тях само 4 415 лева са вложени в покупката на апартамента и само за тях следва да се признае трансформация по чл.23 СК.
Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Съобразно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК на касационно обжалване подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС. Според ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г., ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Правният въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. Този въпрос трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Повдигнатите от касатора въпроси не обуславят крайния изход на делото. Това е така, защото въззивният съд след като е разпределил доказателствената тежест в процеса, е приел за недоказано от касаторката наличието на пълна трансформация на лични средства при покупката на процесния апартамент. Той не е направил извод, че не става лична собственост възмездно придобитото по време на брака имущество от съпруг, ако вложените средства са лични негови и дарени преди брака, нито пък,че се презюмира извършените от родителите на касаторката дарения да са направени на двамата съпрузи. Въззивният съд не е направил и извод, че е налице трансформация на лично имущество за неучаствалия в сделката съпруг И. Т.. При това положение не е налице противоречие със соченото ППВС или с приложената от касатора съдебна практика. Според постоянната съдебна практика страната, която твърди, че има трансформация на лични парични средства, трябва да докаже факта на влагане на суми към момента на юридическото придобиване на правото на собственост. В случая е извършена цялостна оценка на доказателствата във връзка с твърдението на жалбоподателката, че цялата парична сума за придобиване на апартамента има извънсемеен произход и е прието, че е доказана частична трансформация.
Въпреки изхода на производствотопо чл.288 ГПК на ответника по касация не следва да се присъждат разноски, тъй като няма искане и доказателства, че такива са направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 49 от 19.05.2014 г. по гр. дело №80/2014 г. на Окръжен съд – Търговище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: