О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 370
София, 27.10. 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети септември, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Първанова
гр. дело №3299/2015 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Х. К. и Н. Х. К., [населено място], чрез пълномощниците им адвокат Р. и адвокат Д., срещу решение № 32 от 09.02.2015г. по гр. дело №421/2014г. на Шуменски окръжен съд
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочи, че са налице основанията на чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на решението по следните въпроси : при неконкретизирано възражение на съделител срещу включване на имоти в делбената маса поради липса на съсобственост, преклудира ли се след срока по чл.342 ГПК възможността този съделител да навежда конкретни твърдения чия е собствеността върху вещите и на какво основание са били във фактическа власт на наследодателя; задължителни ли са указанията на касационната инстанция по прилагане на материалния и процесуалния закон; следва ли съдът да формира изводите си въз основа на заявените от страните факти, или е допустимо да основе правните си изводи на фактически констатации, които не съвпадат с твърденията на нито една от страните в процеса; допустимо ли е установяване на правото на собственост върху селскостопански животни с документи извън предвидените в чл.132 ЗВД и със свидетелски показания; длъжен ли е съдът да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото относими доказателства и да формира правни изводи по всички спорни въпроси и възражения на страните. Касаторите цитират решения на ВКС.
Ответниците по касационната жалба Ж. И. К., Б. Х. К. и А. Х. К., чрез пълномощниците си адвокат К. К. и Ж. К. оспорва касационната жалба в становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.287 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С решение №64/22.07.2014г. по гр.д.№ 6757/2013г. на ВКС, ІІ г.о. е отменено въззивно решение по гр.д.№260/2013г. на Шуменския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен иск за делба на движими вещи, ловни трофеи и животни – 29 говеда и 179 овце с посочени идентификационни номера. Делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
При новото разглеждане с обжалваното решение е потвърдено решение №22/22.02.2013г. по гр. дело №43/2012г. на Великопреславски районен съд в частта, с която е отхвърлен искът за делба на подробно описаните в диспозитива движими вещи, ловни трофеи и животни – 29 говеда и 179 овце. Въззивният съд е приел, че страните по делото са наследници на Х. М. К., действащ като [фирма], починал на 17.04.2011г. като ищцата Ж. К. е негова съпруга, а останалите четирима съделители са негови синове. В частта, с която между страните е допусната делба на 29 недвижими имоти – земеделски земи, хотелски комплекс и др., МПС и движими вещи, първоинстанционното решение е влязло в сила. Спорните движими вещи – хотелско обзавеждане, ловни трофеи и животни, са включени в делбената маса от ответниците по иска с твърдение, че са придобити в имуществото на търговското предприятие на ЕТ. Наследодателят в качеството си на търговец е притежавал сграда, експлоатирана като хотелски комплекс „П.”, [населено място]. След откриване на наследството имотът е във владение на Ж. К.. Категорично е установено от писмените, гласните доказателства и заключението на икономическата /стокова/ експертиза, назначена в изпълнение указанията на ВКС, че към момента на устните състезания хотелският комплекс не функционира и не предоставя услуги. От свидетелските показания става ясно, че още към месец май-юни 2013г. хотелският комплекс е преустановил дейността си.Със заповед №338/2011г. на Директор РСИ-Шумен, хотелът е заличен от регистъра на обектите с обществено предназначение. За недоказано е прието твърдението, че процесното обзавеждане и ловни трофеи са придобити от ЕТ и са включени в предприятието му, както и че се намират в хотелския комплекс и се държат от съделителката – ищца. Изводите са изградени след анализ на гласните и писмени доказателства, както и съдебно счетоводната и допълнителна икономическа експертиза, изготвени въз основа данъчни декларации на ЕТ и годишни отчети за дейността му. Съдът е изследвал и отразеното от вещото лице като налично в комплекса движимо имущество, както и поставените върху вещите инвентарни табели с абревиатура на Медицински център ООД.В изпълнение указанията, дадени с отменителното решение, са допуснати доказателства във връзка с насрещното доказване на фактите, че обзавеждането не е собственост на ЕТ, а е наето от трети лица. Относно включените в делбата животни въззивният съд е приел, че въпреки дадените в изпълнение на отменителното решение указания ответниците не са ангажирали доказателства за установяване на фактите, че те са останали в наследство от К. като ЕТ, че съществуват и са в държане на съделителката К.. Изводите са изградени въз основа на гласти и писмени доказателства, вкл. ветеринарномедицинско свидетелство за транспортиране от 07.10.2011г. на процесните животните от [населено място], [община] до [населено място], област К. с получател М. М.. От назначената в изпълнение указанията на ВКС селскостопанска експертиза, ползвала данни от информационната система за регистрираните животновъдни обекти по Наредба №61/2006г., е прието за установено, че четири броя крави и 110 броя овце са продадени на М. като част от тях се намират в [населено място], а други са сменили собствениците си. За останалите 25 броя крави и 69 броя овце се предполага, че са продадени в депо за събиране на животни от Ж. К., в каквато насока са и показанията на разпитана свидетелка – съпруга на един от ответниците.
Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Съобразно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК на касационно обжалване подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС. Съобразно чл.280,ал.1, т.3 ГПК на касационно обжалване подлежат въззивни решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Според ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г., ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Този въпрос трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Повдигнатите от касаторите въпроси не могат да обусловят допускане касационно обжалване на решението в някоя от сочените хипотези на чл.280,ал.1 ГПК. Въпросът дали са задължителни указанията на касационната инстанция по прилагане на материалния и процесуалния закон не е решен в противоречие, а в съответствие с установената практика на ВКС, в т.ч. и посочената от касаторите. Това е така защото въззивният съд е изпълнил указанията, дадени с отменителното решение за изясняване на фактическата обстановка по делото,във връзка с заявеното от ответниците по иска наличие на процесните движими вещи и животни и оспорването на собствеността и наличието им от съделителите – ищци. При новото разглеждане на делото е обезпечена възможност за страните да докажат твърденията и възраженията си след разпределяне на доказателствената тежест в процеса и са назначени посочените от касационната инстанция експертизи. Въпросите дали при неконкретизирано възражение на съделител срещу включване на имоти в делбената маса поради липса на съсобственост, се преклудира възможността този съделител впоследствие да навежда конкретни твърдения чия е собствеността върху вещите и на какво основание са били във фактическа власт на наследодателя, не са относими. Това е така защото не са разгледани преклудирани възражения, а в изпълнение на задължителните за него указания на касационната инстанция, въззивният съд е изследвал притежаването на правото на собственост на наследодателя върху движимото имущество към момента на смъртта му и в чие държане се намира то при допускане на делбата. Съобразена е и установената практика по прилагане разпоредбата на чл.235 ГПК – въззивният съд е обсъдил всички правнорелевантни факти и доказателствата, изложил е съображения кои факти намира за установени, а други за неосъществили се, както и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. Обсъдени са данните по делото относно съществуването на вещите и местоположението им като са изложени и мотивирани изводи. Следва да се отбележи, че касаторите не сочат конкретни относими доводи и доказатeлства, които да не са били обсъдени от въззивния съд. Относно въпроса дали е допустимо установяване на правото на собственост върху селскостопански животни с документи извън предвидените в чл.132 ЗВД и със свидетелски показания, настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките на чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на решението. Касаторите не обосновават приложимост на соченото основание от една страна, а от друга въззивният съд е изпълнил указанията, дадени с отменителното решение като е възложил на вещото лице с цел изясняване на релевантни за спора факти проверка в интегрираната информационна система за идентифициране на животните и животновъдни обекти по Наредба №61/09.05.2006г. за установяване местонахождението на животните с описаните ушни марки. В останалата си част изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК съставлява касационни оплаквания за необоснованост на съдебния акт и неправилна преценка на доказателствата по делото. Необосноваността на въззивното решение не е самостоятелно основание за допускане касационно обжалване в предварителното производството по селекция на жалбите по реда на чл.288 ГПК.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК и представените доказателства на ответниците по касация Ж. И. К. и Б. Х. К. следва да се присъдят направените разноски ,както следва: на първата 500 лева, а на втория 300 лева.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 32 от 09.02.2015г. по гр. дело №421/2014г. на Шуменски окръжен съд
ОСЪЖДА М. Х. К. и Н. Х. К., [населено място], да заплатят разноски за производството по чл.288 ГПК, както следва : на Ж. И. К. 500 лева, а на Б. Х. К. – 300 лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: