3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 239
София 08.03. 2011 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи декември, две хиляди и десета година в състав:
Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова
гр. дело №935/2010 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Т. К. – М. и М. Д. М., двете от[населено място], подадена от пълномощника им адвокат И. И., срещу решение от 12.04.2010 г. по гр. дело №2316/2008 г. на Софийския градски съд.
Жалбоподателите са изложили доводи за произнасяне в обжалваното решение по материалноправни въпроси относно това дали следва да бъдат разграничени хипотезите за владение на чужд имот и владение на сънаследствен имот като само в последния случай е необходимо изрично манифестиране на намерение за упражняване на фактическата власт за себе си. Тези въпроси са решавани противоречиво от съдилищата. Представени са решения на ВКС.
Ответникът по касационната жалба В. А. М.,[населено място], оспорва жалбата.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е отменено решение от 09.05.2008 г. по гр. дело №5108/2007 г. на Софийския районен съд и касаторите са осъдени на основание чл.108 ЗС да предадат на В. А. М. владението на недвижим имот – апартамент, находящ се в[населено място]. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че ищецът е придобил процесния имот с дарение на ? идеална част от него през 1981 г. и другата ? идеална част през 1982 г. по силата на съдебна спогодба, сключена[населено място] К. – М.. През 1988 г. е прекратено осиновяването на ищеца от К. Т. К. – М.. Със събраните по делото доказателства относно упражняването на фактическата власт върху жилището от ответниците по иска се опровергава материалната доказателствена сила на нотариалния акт по обстоятелствена проверка, с който К. Т. К. – М. и Д. Е. М., наследодател на М. Д. М., са признати за собственици на имота. Това е така, защото с подписаната през 1982 год. съдебна спогодба К. Т. К. – М. е признала ищеца за собственик на апартамента и е продължила да го ползва като държател. Такова качество е придобил и Д. Е. М. от момента, в който е бил допуснат в жилището от К. Т. К. – М.. Ответниците нито твърдят, нито има доказателства по делото да се променили държането във владение и това да е доведено до знанието на ищеца, за да могат да придобият имота по давност.
На основание разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на посоченото основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Повдигнатите от касатора въпроси не обуславят крайното решение. То е обусловено от изводите, че ответниците по иска са започнали да упражняват фактическа власт като държатели и не са променили намерението си да държат имота вече не за собственика, а за себе си, нито са уведомили за такава промяна последния. В тази връзка е съобразена и трайната съдебна практика, относно това, че владението не може да бъде съмнително, а то е такова винаги когато не може да се определи със сигурност дали владелецът има намерение да държи имота като свой, при условие, че е започнал да упражнява фактическа власт върху него за друг. Освен това е невъзможно едно владение да се упражнява тайно по отношение на този, на когото се противопоставя. Това следва от самата същност на придобивната давност като способ за придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужд имот чрез фактическо упражняване съдържанието на тези права в продължение на определен от закона срок от време. Това упражняване на вещно право не е и не може да бъде тайно. Не е възможно чрез владение, което не разкрива по недвусмислен начин намерението на владелеца да държи вещта като своя, да се придобива по давност. Владението няма действие спрямо лицето по отношение, на което съществува скритостта. За да може владението да произведе действието на придобивната давност, то не трябва да е опорочено. Придобивната давност започва да тече от преустановяване на скритостта. Недопустимо е да се черпят права докато този, на когото се противопоставят, не може да се защитава. С оглед изложеното следва да се приеме, че повдигнатите въпроси за съпоставяне с владение, упражнявано от един сънаследник спрямо друг, са неотносими. Такива са и приложените решения на ВКС.
Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба трябва да се присъдят 5 000 лв. деловодни разноски, представляващи изплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 12.04.2010 г. по гр. дело №2316/2008 г. на Софийския градски съд.
ОСЪЖДА К. Т. К. – М. и М. Д. М., двете от[населено място], да заплатят на В. А. М.,[населено място], 5 000 лв. деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: