4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 44
София 18.01. 2011 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседА.е на двадесети октомври, две хиляди и десета година в състав:
Председател : Пламен Стоев
Членове : Златка Русева
Здравка Първанова
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова
гр. дело № 646/2010 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Й. А., гр.Варна, чрез пълномощника и адвокат Д., срещу въззивно решение от 07.01.2010г. по гр.д.№831/2009г. на Добричкия окръжен съд. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по правен въпрос относно допустимостта на делбата на дворно място, в което съществуват застроявА.я, собственост не само на съделителите, но и на трети лица когато съществува съделител, който не притежава право на собственост върху кое да е от наличните застроявА.я в съсобственото дворно място, какъвто е в случая е съделителят П.П.. Въпреки качеството му едновременно на ищец и ответник в производството по съдебна делба, съдът не съобразил неговото искане тя да бъде допусната. Неправилно е приложено ППВС №2/82г. -т.1,б”г” и „д”, тъй като то се отнася до случай, когато всички съсобственици на дворното място притежават в съсобственост или изключителна собственост постройки в него, какъвто не е процесният, т.к. съсобственикът П.П. не притежава постройка и не могат да му се отрекат правата.
Ответниците по касация не изразяват становище по чл.287, ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.287 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е оставено в сила решение от 03.07.2009г. по гр. дело №2018/2007г. на Добричкия районен съд, с което е отхвърлен искът за делба на поземлен имот, находящ се в гр.Д,, ул.”Отец П.” № 100, идентификационен № 72624.609.1854, парцел ХІХ, кв.2 по ЗРП на ПЗ”С”, предявен от С. Й. А. срещу Д. П. М., М. П. М., Н. М. К., Н. Н. Госдподинова, Я. Р. Я., А. Р. Г., С. П. К., С. И. М., Н. А. Й., ЕТ”Елфил-Елена Ф.”, [заличено име на фирма],Николай И. А., П. П. П. и М. С. Йосифова
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че на основА.е реституция по чл.2 З. стрА.те по делото без П. П., са съсобственици по отношение на процесния поземлен имот и находящите се в него сгради /бившите мелница и пристройки/ като 55% ид.ч. притежава ищцата. В поземления имот са налице и още 20 други сгради, но те принадлежат на лица, различни от съсобствениците в терена, което изключва те да имат значение относно режима на съсобствения имот и действията по неговото разпореждане. Съсобственият имот включва земя и сгради, принадлежащи на едни и същи лица. Изводът не се променя от това, че договорът, от който ответникът П. П. права, има за предмет само идеална част от дворното място. В застроения имот постройките имат главно, а теренът има несамостоятелно обслужващо значение.Той не може да се третира като самостоятелен имот, независим от сградите върху него и да бъде обект на разпореждане отделно от сградите, или идеални части от тях. Дарението на идеална част само от застроеното дворно място, без сграда, респ.идеална част от нея, в полза на ответника П., като договор с невъзможен предмет, не е породило действие. По същите съображения теренът не може да бъде обект на самостоятелна делба отделно и независимо от находящите се в него постройки, принадлежащи на същите съсобственици. Искът за делба на поземления имот като самостоятелен обект е неоснователен.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на соченото основА.е на чл.280,ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Този въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Той следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение.Този въпрос трябва да е от значение за решаващата воля на съда и да е обусловил изхода на спора. Поставените от касатора правни въпроси по отношение незачетените според него права на съделителя П. П., не могат да обусловят допускане касационно обжалване на решението. Това е така, защото касаторът не може да релевира чужди права, в т.ч. да твърди, че те са незаконосъобразно отречени от въззивния съд. Последният е приел, че П. не е станал собственик на процесните идеални части от дворното място, поради нищожност на придобивното основА.е. След като решението не се обжалва от самия П.,чиито права са отречени, то тези въпроси не могат да се поставят на разглеждане като релевирА. от настоящия касатор. Групата въпроси, свързА. с приетото от въззивния съд за недопустимост на делбата само на съсобствения терен, върху който има и изградени собствени на стрА.те по делото сгради, също не могат да обосноват допускане касационно обжалване на решението, тъй като даденото от въззивния съд разрешение не е в противоречие с практиката на ВКС, а е в съответствие с нея, в т.ч. с указА.ята, дадени в т.1 на ППВС №2/1982г. Касаторът не е обосновал относимост на приложените решения №190/2004г. по гр.д.№703/2003г. и № 565/2009г. по гр.д.№2090/2008г., ВКС. Освен това те разрешават спорове, които не са идентични с настоящия.
По изложените причини съдът намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Въпреки изхода на производството по чл.288 ГПК на ответника по касация не следва да се присъждат разноски, тъй като не са поискА..
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 07.01.2010г. по гр.д.№831/2009г. на Добричкия окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: