О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 12
София, 13.01. 2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти ноември, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 4687/2015г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. В. П., [населено място], чрез пълномощника и адвокат К. К., срещу въззивно решение №1214/18.06.2015г. по гр. дело №1375/2014г. на Варненския окръжен съд в частта по извършване на делбата. Твърди се наличие основанието по чл.280,ал1, т.1 ГПК за допускане касационно обжалване по правния въпрос – представлява ли съществена предпоставка за изнасяне на публична продан на допуснатия до делба имот категоричното несъгласие на един от съделителите за извършване на делбата чрез разпределяне на делбеното имущество по реда на чл.352 и чл.353 ГПК. Твърди се, че в противоречие с практиката на ВКС въззивният съд се е произнесъл по въпроса относно необходимостта от актуална пазарна оценка на всички делбени имоти, които се поставят в отделни дялове. Прилагат се решения на ВКС.
Ответникът по касация Н. Г. А. не е изразил писмено становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е отменено решение № 1987/2014г. по гр.д.№6224/2011г. на Варненския районен съд в частта, с която е постановено изнасяне на публична продан на недвижимите имоти, предмет на делбата. Обявен е за окончателен на основание чл.350 ГПК разделителен протокол от 18.05.2015г., съобразно който се обособяват два дяла : Дял І, включващ гараж със застроена площ 22,76 кв.м., изграден в УПИ ІV-853, кв.41 по плана на кв.В. и масивна едноетажна пристройка към жилищната сграда и гаража с площ 53,88 кв.м., изградена в същия имот, сумата 26 459 лева за уравнение на дела, която следва да бъде заплатена от съделителя, получил дял втори; Дял ІІ, включващ жилищна сграда /къща/ с площ 104,71 кв.м., изградена в УПИ ІV-853. В частта, с която Н. А. е осъдена да заплати на Т. П. 9 885 лева – обезщетение по чл.31,ал.2 ЗС, първоинстанционното решение е потвърдено.
Въззивният съд е приел, че съобразно влязлото в сила решение до делба при равни квоти са допуснати дворно място, заедно с построените в него жилищна сграда /къща/ с площ 104 кв.м., гараж с площ 22,76 кв.м., масивна едноетажна жилищна пристройка към жилищната сграда с площ 53,88 кв.м. И двете технически експертизи установяват, че изградените в парцела две жилища /къща и жилищна пристройка, долепена до къщата/ и гараж са самостоятелни обекти. Г. може да се третира като допълващо застрояване, но при наличието на две жилища, няма пречка същият да бъде включен в единия от дяловете, т.е. към едното от двете жилища – в случая в дела, включващ жилището с по-малка стойност. Съделителите са двама с равни квоти. Припадащите се идеални части от терена към всеки един от обектите са определени в съответствие с чл.40,ал.1 ЗС, съобразно чл.40,ал.3 изр.последно ЗС. Обстоятелството, че в един от дяловете е включен и гараж, не обосновава извод, че имотите са различни по вид, тъй като и в двата дяла са включени жилища. Различната стойност на дяловете по проекта за разделителен протокол не е основание делбата да се извърши чрез публична продан, доколкото съобразно чл.69,ал.2 ЗН неравенството на дяловете се изравнява в пари.
Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2010г. по тълк.д.№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба. Не е налице основанието на чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане касационно обжалване по поставените въпроси, тъй като те не са решени в противоречие със сочените решения на ВКС. Конкретните случаи, които разглеждат са различни и не третират така повдигнатите от касатора въпроси. С решение №258/2011г. по гр.д.№144/2011г. на ВКС, ІІ г.о. е прието, че при допуснатите до делба два /всеки от тях неподеляем/ имота – жилищен етаж и гараж, и един от съделителите се противопоставя на обособяването на самостоятелни дялове от различни по вид и предназначение имоти, то следва да се приеме, че делбените имоти са реално неподелеяеми и делбата да се извърши по реда на чл.348 ГПК. С решение №165/2012г. по гр.д.№900/2011г., ІІ г.о. се приема, че при наличие на два делбени имота, различни по вид /апартамент и лозе/, всеки от тях реално неподеляем, и при липса на съгласие на съделителите за обособяването им в самостоятелни дялове, делбата следва да се извърши чрез изнасянето им на публична продан. С решение № 74/2013г. по гр.д.№744/2012г. , ІІ г.о. е прието, че при наличие на възможност всеки съделител да получи дял в натура /т.е. ако броят на делбените имоти е равен или по-голям от броя на съделителите/ и при изрично изразена воля от страна на всички съделители имотите да бъдат разпределени помежду им реално, т.е. ако всички съделители са заявили, че желаят да се ползват от правото си по чл.69,ал.2 ЗН, независимо, че допуснатите до делба имоти се различават по някои свои характеристики, съдът следва да извърши разпределение по реда на чл.353 ГПК, или чрез теглене на жребий. Възприетото в тези решения относно способите за извършване на делбата – чрез разпределение по реда на чл.353 ГПК или чрез публична продан, е неотносимо. Решение №128/2013г. по гр.д.№ 928/2012г., ІІ г.о. също е неотносимо. То проследява процесуалните действия, които съдът извършва във втората фаза на делбата при образуване на дялове от общите имоти, въз основа на заключение на вещо лице.Констатирано е, че въззивният съд не е съставил и предявил на страните разделителен протокол, за да изслуша и възраженията им.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.Липсва искане за присъждане на разноски на ответника по касационната жалба, поради което такива не следва да се присъждат.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1214/18.06.2015г. по гр. дело №1375/2014г. на Варненския окръжен съд в обжалваната част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: