О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1165
С. 07.12. 2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б., Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети октомври, две хиляди и десета година в състав:
Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова
гр. дело № 593/2010 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. К. К., М. Т. К., К. Т. М. и З. Т. К., приподписана от адвокат К. А., срещу въззивно решение от 21.01.2010г. по гр.д.№965/2009г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решението на първоинстанционния съд. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочи, че въззивният съд се е произнесъл в хипотезите на чл.280,ал.1,т.1 и т.2 и т.3 ГПК по правен въпрос по приложимостта на чл.90а ЗН по отношение на възстановените по ЗВСГЗГФ горски имоти, приет след Р. №4/27.02.1996г. По аргумент от становището на Конституционния съд следва да се счита, че правото на собственост върху горите и земите от горския фонд не е изгубвано, а само не е могло да бъде ефективно реализирано.
Ответниците по касация В. С. Д. счита, че не следва да се допуска касационно обжалване в становище по чл.287, ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.287 ГПК.Останалите ответници не изразяват становище.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е оставено в сила решение №208/30.01.2009г. по гр.д. №3540/2005г. на Пловдивския районен съд в частта, с което са обявени за относително недействителни по отношение на В. Д. и М. К. на основание чл.76 ЗН договори за дарение, сключени с нот.акт №131/2004г. и нот.акт № 132/2004г. поради разпореждане с отделни вещи от наследството на М. К. М.,поч.1930г. и на прекия и наследник Г. М.,поч.1964г., преди делба на наследството. Първоинстанционното решение е оставено в сила и в частта, с която е допусната съдебна делба на четири подробно описани поземлени имота, представляващи гори, находящи се в землището на[населено място], [община], която да се извърши между В. С. Д. /заместила по реда на чл.120 ГПК /отм./ починалия по време на процеса Г. М./, Т. К. К., В. И. К. и М. И. К. и при квоти : 2/6 ид.ч. за първата, 2/6 ид.ч. за втория и по 1/6 ид.ч. за останалите две съделителки.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че на наследниците на М. М.,поч.1930г., са възстановени с решения на ОСЗ постановени по реда на ЗВСГЗГФ процесните широколистни гори. Единствен наследник на М. М. е синът и Г. М., поч.1964г. и оставил за наследник съпругата си В. М., поч.1972г. Страните по делото са наследници на В. М. като се касае за три колена наследници. От коляното на З. К. единствен наследник е Т. К., а от коляното на К. М. е В. Д.. Въззивният съд е приел за неоснователно възражението на Т. К., че е едноличен собственик на горите на основание чл.90а ЗН и саморъчно завещание от В. М., извършено след одържавяването им, тъй като Р. № 4/1996г., с което частично се обявява разпоредбата на чл.90а ЗН за противоконституционна, касае само земеделските имоти, но не и тези, собствеността върху които се възстановява по реда на ЗВСГЗГФ. Земеделските собственици не са изгубвали правото си на собственост върху кооперираните имоти, правото им се е трансформирало в кооперативно земеползване. Това обаче не се отнася до правото на собственост върху горските имоти, които са били отчуждени по силата на специални закони. Касае са за гори, които към датата на завещанието са били одържавени и още не са били реституирани по предвидения ред.Завещанието не поражда правно действие, а тези имоти представляват новооткрито наследство по смисъла на чл.91а ЗН, поради което следва да бъдат допуснати до делба. Извършените разпореждания с идеални части от наследствените имоти от страна на сънаследника Т. К. в полза на дъщерите му М. К. и К. М., които са извън кръга на наследниците на В. М., са недействителни по отношение на останалите съделители, поради което и исковете по чл.76 ЗН са основателни.
По поставения правен въпрос, настоящият съдебен състав приема, че не са налице изискванията на чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Касаторът не е конкретизирал в какво се състои противоречието с цитираните от него ТР 1/2004г. ОСГК /третиращо в т.3 частните завещателни разпореждания на земеделска земя, собствеността върху която се възстановява по ЗСПЗЗ/, ТР№1/1998г., ОСГК /дадените в т.5 разяснения относно включването в новооткритото наследство по смисъла на чл.91а ЗН на земеделските земи, собствеността върху които се възстановява по реда на ЗСПЗЗ/. Приетото от въззивния съд по поставения в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК правен въпрос не противоречи нито на цитираната задължителна практика на ВКС, нито пък може да обоснове допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280,ал.1,т.2 ГПК. Приложеното решение на ВАС е неотносимо, тъй като съгласно т.3 ТР №1/2009г.,ОСГТК понятието „практиката на съдилищата” не включва практиката на административните съдилища. Приложеното решение № 422/1998г. по гр.д.№252/98г., ВКС,5-чл.състав, третира друг казус от гл.т. момента на откриване на наследството – неприложимост на чл.90а ЗН в случаите, когато наследството е открито след възстановяване на собствеността на отчуждени имоти по ЗОЕГПНС по реда на З. имоти и настъпване на реституцията в патримониума на собственика, от когото е имотът е бил отнет. В разглеждания случай завещанието, на което се позовава касаторът, е съставено след одържавяването на горите, но наследството е открито преди възстановяването на собствеността по реда на ЗВСГЗГФ, т.е. съобразно разпоредбата на чл.90а ЗН завещателното разпореждане няма действие по отношение на възстановената гора.
Не е налице и основанието на чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Нормата на чл.90а ЗН не непълна или неясна. С оглед Р. №4/96г. по конст.дело№ 32/95г. от приложното и поле са изключени само земеделски земи, собствеността върху които се възстановява по реда на ЗСПЗЗ, каквито не са процесните. Не се налага такова тълкуване, при което ще се стигне до отстраняване на противоречива или създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или пък на непълноти на правните разпоредби и в крайна сметка до усъвършенстване на правоприлагането.
По тези причини съдът намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Въпреки изхода на производството по чл.288 ГПК на ответника по касация не следва да се присъждат разноски, тъй като не са представени доказателства такива да са направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 21.01.2010г. по гр.д.№965/2009г. на Пловдивския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: