О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 330
С. 12.07.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети април, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 5000/2016г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от М. В. К., [населено място], [община], срещу въззивно решение от 10.05.2016г. по гр.д.№943/2015г. на Софийския окръжен съд.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че налице основанията на чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК за допускане касационно обжалване на решението. Поставят се следните въпроси : следва ли при възможност да се обособят дялове по колена, а не дялове колкото са съделителите, делбата да се извърши по колена; ако след влизане в сила на решението по допускане на делбата настъпят промени в статута на делбените имоти, следва ли делбата да се извърши съобразно тези промени. Прилагат се решения на ВКС.
Ответникът по касационната жалба М. Й. П. я оспорва като неоснователна в писмено становище по чл.287,ал.1 ГПК. Останалите ответници не изразяват становище.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение №201/2015г. по гр.д.№729/2011г. на Районен съд – Ихтиман, с което процесните делбени имоти са изнесени на публична продан.
Въззивният съд е приел, че не е налице възможност за извършване на делбата чрез теглене на жребий или разпределение на делбените имоти по реда на чл.353 ГПК между съделителите. Последният способ е приложим само ако в делбената маса има достатъчно имоти, от които всеки съделител (респ. група съделители, образувана по тяхно общо съгласие или по колена) може да получи дял в натура. В такъв случай не би имало основание за изнасяне на имотите на публична продан, дори те да са различни по вид и стойност. В случая делбените имоти са само два, като съсобствениците на първия от тях са шестима, а на втория – петима, а съгласно приетата по делото и неоспорена от страните техническа експертиза и двата имота са реално неподеляеми. По делото също няма други данни, от които да се направи извод, че имотите са поделяеми. Вторият имот е земеделски – нива с площ 0,921 дка., а съгласно разпоредбата на чл. 72 от ЗН при съставяне на дяловете не се допуска разделянето на нивите на части по-малки от 3 декара, т.е. разделянето му на реално обособени дялове за всеки от съделителите или за част от тях е недопустимо. Няма възможност и за разпределяне на делбените имоти по колена, тъй като това е допустимо само в случаите, когато съсобствеността е възникнала от наследяване. В случая съделителят Кр. П. е станал съсобственик на първия делбен имот единствено в резултат от възмездна сделка, без да има наследствени права върху някой от имотите. Освен това дори и при две колена наследници на бивши собственици с равни права и възможност за обособяване на два дяла, избягването на публичната продан не е безусловно. То е обусловено на първо място от готовността на наследниците по коляно да останат неподелени по отношение на имот, представляващ един от дяловете. Без да бъде заявена тази готовност и при положение, че двата наследствени имота не са равностойни, условието не е налице /Р № 386 от 10.05.2010 г., ВКС по гр. д. № 1657/2009 г., III г. о./. В случая нито един от съделителите не е изразил готовност да получи общ дял заедно с други съделители – било то обособени по коляно или в резултат от доброволно групиране. Поради това и образуването на общи дялове, респ. разпределението по колена, е недопустимо. В последното съдебно заседание пред първоинстанционния съд във фазата по извършване на делбата съделителите са били представлявани като са изразили изрично становище за извършване на делбата чрез изнасяне на делбените имоти на публична продан. Процесуалният представител на жалбоподателката К. /която е присъствала и лично/ е заявил, че „това е единствената възможност”. За неоснователно е прието искането във въззивната жалба да се даде възможност за разпределение на делбените имоти между съделителите и получаване на реални дялове от част от съделителите, а тези, които не получат реален дял, да получат парично уравнение, тъй като поначало е недопустимо в резултат от разпределението някой от съделителите да получи дял в натура, а на другите съделители да се присъди само парична равностойност.
Посочените от касатора въпроси не могат да обусловят допускане касационно обжалване на решението в хипотезите на чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК. По първия въпрос липсва противоречие с практиката на ВКС, в т.ч. посочената от касатора. Посоченото решение разглежда друга хипотеза на разпределение на наследствен имот по колена по реда на чл.353 ГПК при друга фактическа обстановка. Въззивният съд е съобразил конкретната фактическа обстановка и приложимата в случая практиката на ВКС като е приел, че двата имота, които реално са неподеляеми / нямат за единия съделител наследствен характер/, не могат да бъдат разпределени по реда на чл.353 ГПК между всички съделители /различни по брой за всеки един от тях/ с реален дял за всеки от тях, както не могат да се разпределят и по колена. Вторият въпрос е изцяло неотносим към решаващите изводи на въззивния съд. Той не е включен в предмета на въззивното производство, тъй като не са установени промени в статута на делбените имоти след влизане в сила на решението по допускане на делбата. В останалата си част изложението съдържа оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон по чл.281 ГПК, което не може да послужи като правен въпрос в производството по чл.288 ГПК по предварителна селекция на касационните жалби.Самият касатор сочи, че доколкото му е известно е влязъл нов регулационен план на населеното място и при тази промяна могат да се обособят отделни имоти. Такива данни по делото не са били събрани и въззивният съд не се е произнасял по този въпрос.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. Въпреки изхода на спора на ответниците по касационната жалба не следва да се присъждат разноски за производството по чл.288 ГПК поради липса на искане и данни да са направени такива.
По горните съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 10.05.2016г. по гр.д.№943/2015г. на Софийския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: