О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 98
София, 04.03. 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети ноемврии, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Първанова
гр. дело №6567/2014 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на М. Д. В., [населено място], чрез пълномощника и адвокат Т. и на Д. М. Д., [населено място], чрез пълномощника му адвокат К., срещу решение № 1133 от 21.07.2014 г. по гр. дело №1292/2014г. на Окръжен съд – Варна. В изложението към касационната жалба на М. В. по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочи, че е налице основанията на чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на решението по следните въпроси : Оборена ли е презумпцията по чл.21,ал.1 СК ако един от съпрузите не е участвал в сделката по придобиването на недвижим имот, който е заплатен от другия съпруг изцяло или частично с парични средства от негов влог, който е натрупан чрез трансформация на лични средства; Достатъчно ли е в мотивите си въззивният съд като се позове на чл.272 ГПК като препрати изцяло към мотивите на първоинстанционния съд или е длъжен да изложи свои собствени мотиви по повод оплакванията във въззивната жалба. Касаторът се позовава на ТР№1/2001г., ОСГК, ВКС, ППВС №5/1972г. и цитира решения на ВКС.
В изложението към касационната жалба на Д. Д. се сочи, че решението е постановено в противоречие с ТР№53/1970г. по гр.д.№28/1970г. и при съществени процесуални нарушения. Поставя въпрос длъжен ли е съдът да разгледа и разреши предявен инцидентен установителен иск за прогласяване нищожност на нотариален акт № 1657/2004г. Счита, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Всяка от страните оспорва касационната жалба на другата в становища по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационните жалби са депозирани в срока по чл.287 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение №1933/09.04.2014г. по гр. дело №12142/2012г. на Районен съд – Варна. С първоинстанционното решение е допусната делба между Д. Д. и М. В. при равни квоти на подробно описан поземлен имот пл.№1276 с площ 1037 кв.м., подробно описани движими вещи /лек автомобил и др./. Отхвърлен е искът, предявен от Д. Д. срещу М. В. за делба на недвижим имот идентификатор 10135.2517.1274 с площ 273 кв.м. /подробно описан/, както и предявените от двамата съделители искове за делба на движими вещи /подробно описани/. Въззивният съд е приел, че страните по делото са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен поради развод през 2008г. По време на брака с нотариален акт № 167/22.03.2004г. М. В. е закупила имот пл.№1276 за сумата 9467,80 лева. На същата дата 22.03.2004г. М. В. е сключила предварителен договор, по силата на който закупила втория делбен имот бивш пл.№1274 с площ 273 кв.м. за сумата 5683 лева. Окончателният договор е сключен от същата след прекратяването на брака с нотариален акт №21/16.07.2010г. Въззивният съд е обсъдил представените писмени и гласни доказателства от ответницата във връзка с твърдението и за наличие на пълна трансформация по чл.23,ал.1 СК по отношение на имот пл.№1276. Възприел е изцяло мотивите на първоинстанционния съд и по реда на чл.272 ГПК е препратил към тях като е приел, че твърденията са недоказани. По отношение на имот идентификатор 10135.2517.1274 /бивш пл.№1274/ е приел, че правото на собственост е придобито от ответницата след прекратяването на брака, не е налице СИО и искът за делба е неоснователен.
Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Съобразно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК на касационно обжалване подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС. Според ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г., ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Този въпрос трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Повдигнатият от касатора Д. е неотносим. Това е така, защото въпросът за нищожността на нотариален акт № 21/2010г., респ. за договора за покупко-продажба, който той обективира, не е включен в предмета на спора по предвидения процесуален ред. Съдът не е сезиран с иск за прогласяване на нищожността и не се е произнасял по такъв въпрос. Решаващите му изводи са за липса на съсобственост, основана на прекратена СИО, поради това, че имотът е придобит от ответницата след прекратяване на брака. Повдигнатите от касатора В. въпроси са правнорелевантни, но не обуславят допускане касационно обжалване на решението. Съобразно чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК на касационно обжалване подлежат въззивни решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Въпросът за приложението на чл.272 ГПК не е решен в противоречие с ТР№1/2001г., ОСГК, ВКС, тъй като производството се е развило по ГПК /2007г./. и не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. По него има трайно установена съдебна практика, която е съобразена от въззивиния съд. Според нея въззивният съд е длъжен да провери по същество, правилно ли е решението на първоинстанционния съд. Някои от действията на съда се проверяват служебно /спазването на императивни разпоредби на материалния закон/, а други – само ако са посочени във въззивната жалба /процесуалната законосъобразност на посочените процесуални действия и обосноваността на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд/. Ако във въззивната жалба са изложени оплаквания срещу правилността на обжалваното решение, въззивният съд трябва да им отговори в мотивите на своето решение, но съобразно разпоредбата на чл.272 ГПК не е длъжен да възпроизвежда мотивите на първоинстанционния съд, достатъчно е да препрати към тази част от тях, която споделя напълно.
Въпросът касаещ презумпцията по чл.21,ал.1 СК също не може да предпостави допускане касационно обжаллване на решението. Това е така, защото с обжалваното решение не е прието, че презумпцията по чл.21,ал.1 СК не е оборена макар да е установено, че имотът е заплатен от ответницата по иска изцяло или частично с нейни лични парични /влог, натрупан чрез трансформация на лични средства/. Прието е за недоказано от касаторката /чиято е доказателствената тежест/ наличието на пълна трансформация на лични средства при покупката на процесния апартамент. Не е направен извод, че не става лична собственост възмездно придобитото по време на брака имущество от съпруг, ако вложените средства са лични негови. При това положение не е налице противоречие със соченото ППВС или с посочената от касатора съдебна практика. Според постоянната съдебна практика страната, която твърди, че има трансформация на лични парични средства, трябва да докаже факта на влагане на суми към момента на придобиването на правото на собственост. В случая е извършена цялостна оценка на доказателствата във връзка с твърдението,че паричната сума за придобиване на апартамента има извънсемеен произход като е прието, че е недоказано.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Само в отговора на касационна жалба, подаден от Д. Д., е направено искане за присъждане на разноски в производството по чл.288 ГПК и са приложени доказателства, поради което и на последния следва да се присъдят разноски в размер на 300 лева.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1133 от 21.07.2014 г. по гр. дело №1292/2014г. на Окръжен съд – Варна.
ОСЪЖДА М. Д. В., [населено място], да заплати на Д. М. Д., [населено място], разноски за роизводството по чл.288 ГПК в размер на 300 лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: