О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 339
София 23.10. 2013 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети септември, две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 4035/2013 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби, подадени от С. И. М., В. М. В. и от М. Н. Т., К. Н. Ш., С. С. М., Н. И. М. и Е. И. Т., срещу въззивно решение №475/15.01.2013г., постановено по гр.д.№401/2012г. на Благоевградския окръжен съд.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК на С. М. се сочат допуснати от въззивния съд нарушения на материалния и процесуалния закон. Счита, че е налице произнасяне по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС относно това дали е допустимо поставяне в дял на недвижим имот, в който са изградени постройки на част от съделителите от дела, без да се постигне реален дял за тях и при неуредени регулационни сметки, допустимо ли е поставяне в дял на недвижим имот при неизясняване статута на постройките в него. Твърди, че обжалването следва да се допусне по тези въпроси и в хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК.В останалата си част изложението съставлява касационни оплаквания за нарушения на материалния закон.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК на В. В. се сочи, че са налице основанията на чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК и обжалването следва да се допусни по следните въпроси : 1. Следва ли въззивният съд при ново разглеждане на делото след отменително решение на ВКС във втората фаза на делбата да съобрази настъпилата промяна в броя на съделителите поради настъпила смърт при разпределение на недвижимите имоти в общи дялове по реда на чл.292 ГПК /отм./ и да определи квотите, които имат сънаследниците в съответния дял като съобрази правата им по ЗН. Въпросът е обоснован с формиране на СПН по чл.282,ал.2 ГПК/отм./ относно частта на всеки сънаследник в съответния общ дял. 2. Следва ли при смърт на сънаследник във втората фаза на съдебната делба съдът да се произнесе за придобиването в съсобственост за всеки сънаследник на общия дял и за възможността да се придобие в съсобственост на основание наследяване от съпруга на починал преди своя наследодател съпруг.3.Следва ли съдът да обсъди всички доказателства и да изложи мотиви относно съсобствеността и квотите в нея, когато е налице правоприемство във втората фаза на делбата. Прилагат се решения на ВКС.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК на М. Н. Т., К. Н. Ш., С. С. М., Н. И. М. и Е. И. Т. се твърди, че в противоречие с ППВС №7/1973г. въззивният съд се е произнесъл по въпроса за критериите за извършване разпределение по чл.292 ГПК /отм./, респ.чл.353 ГПК. Не са обсъдени всички доказателства и липсват мотиви при приетото разпределение на имотите.Не са изпълнени указанията, дадени с отменителното решение на ВКС за извършване на разпределение след анализ на данните за различието на земята, фактическото ползване и застрояване. Не е съобразена стойността на имотите. Освен това УПИ ХV-237,кв.21 е включен в делбената маса без да е съсобствен между съделителите, а е бил собственост на държавата.
Касационните жалби са депозирани в срока по чл.283 ГПК и са процесуално допустими.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С решение №116/2012г. по гр.д.№1032/2011г. на ВКС, ІІ го. Е отменено въззивно решение №8/2010г. по гр.д.№539/2007г. на Благоевградския окръжен съд и делото е върнато за ново разглеждане на същия съд.
С обжалваното решение е отменено решение №208/2007г. по гр.д.№912/1992г. на Благоевградския районен съд, с което процесните делбени имоти са изнесени на публична продан и по реда на чл.292 ГПК /отм./ е извършено разпределение между наследниците на Г. М. В. в общи дялове, формирани по колена.
Въззивният съд е съобразил дадените му с отменителното решение указания относно подходящия способ за извършване на делбата чрез разпределение по чл.292 ГПК /отм./ с оглед възможността да наследниците да получат имоти в реален дял. Съобразил е регулационните промени в делбените имоти след влизане в сила на решението по допускане на делбата, взел е предвид, че съделителите се групират в шест колена по наследяване от общия наследодател с равни части за всяко от тях, имотите са шест и са неподеляеми, с различни характеристики и стойност, както и че върху някои от тях са построени сгради. Взел е предвид установеното по делото фактическо ползване и извършени подобрения, както и изразеното от някои от съделителите желание за разпределяне в общ дял на съответното коляно.
Посочените от касатора С. М. въпроси не могат да обусловят допускане касационно обжалване на решението в хипотезите на чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК. Това е така защото въззивният съд е съобразил установената съдебна практика и задължителните за него указания, дадени от ВКС с отменителното решение, и е извършил делбата като е разпределил реален дял на всяко коляно от наследниците. Приел е с оглед техническата експертиза, че всеки от тези имоти е реално неподеляем, т.е. от тях не би могло да се обособят такъв брой имоти, които да се разпределят между всички съделители от всички колена. Въпросът, свързан със застрояването в имота от част от сънаследниците в коляното, на което е предоставен като общ дял, е ирелевантен за така извършената делба. Сънаследниците от съответното коляно получават в общ дял дворното място и в тази фаза на делбата съдът не изследва колко от тях са извършвали подобрения в този имот. Приложената съдебна практика от касатора също е неотносима, тъй като не касае поставения въпрос,а други казуси с различна фактическа обстановка. В останалата си част изложението съдържа оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон по чл.281 ГПК, което не може да послужи като правен въпрос в производството по чл.288 ГПК по предварителна селекция на касационните жалби.
Поставените от касатора В. въпроси също не могат да обусловят допускане касационно обжалване на решението. Въззивният съд е съобразил указанията, дадени му с отвменителното решение на ВКС и е извършил реално разпределение като е поставил всеки от процесните имоти в общ дял на наследниците от съответното коляно. Във фазата по извършване на делбата по този ред той не постановява какви са квотите на сънаследниците в коляното. Представеният в случая в дял имот е съобразно решението за допускане на делбата и общата квота от 1/6 ид.ч. за починалия впоследствие наследодател на касатора – М. В.. Неотносими са в тази връзка въпросите за квотите на касатора и останалите сънаследници в коляното, тъй като този въпрос не е предмет на разглеждане при така извършената делба по колена.Неин предмет е извършване разпределяне на наследствените имоти в общи дялове по колена, а не извършване на делба на поставения в общ дял имот между сънаследниците в съответното коляно. В тази връзка облигационните отношения между сънаследниците в коляното по повод дължимата обща сума за изравняване дела на останалите колена, също не са предмет на производството и въпросите за тях са неотносими.
Не следва да се допусне касационно обжалване и по поставените от касаторите М. Н. Т., К. Н. Ш., С. С. М., Н. И. М. и Е. И. Т. правни въпроси. Те не са решени в противоречие с посоченото ППВС №7/1973г. В съответствие с тази задължителна практика въззивният съд е съобразил иизложил мотиви за критериите за извършване разпределение по чл.292 ГПК /отм./ вкл. и указанията, дадени с отменителното решение на ВКС относно данните за различието на земята, фактическото ползване и застрояване. Касаторите се позовават на разрешение по поставения въпрос за приложението на чл.292 ГПК/отм./ във връзка с разпределянето на дяловете, дадени в противоречие с практиката на ВКС, но от представените решения на ВКС не може да се приеме, че е налице соченото противоречие. Следва да се има предвид също, че отделните хипотези предполагат и различни фактически обстоятелства. Не е налице и второто основание – по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, за допускане на касационно обжалване. Не се налага такова тълкуване на закона, при което ще се стигне до отстраняване на противоречива съдебна практика или непълноти на правните разпоредби и усъвършенстване на правоприлагането. Това е така, защото разрешението за разпределение в конкретния случай е съобразено с конкретните факти. Основният критерий, който е съобразен от съда е за разпределяне на имотите в равностойни на квотите дялове при съобразяване на извършени подобрения, фактическо ползване, заявено желание за разпределяне. Посоченото в изложението, че имот УПИ ХV-237 е включен в делбената маса, без да е съсобствен между страните и е държавна собственост, е възражение, което не може да се обсъжда във фазата по извършване на делбата.Посоченото в изложението по чл.284,ал.3,т.1ГПК, че имот №024001 /нива/ е поделяем, а приет от съда като неподеляем е ирелевантен, тъй като решаващите изводи на въззивния съд са за неизпълнена доказателствена тежест в процеса и административна процедура по чл.7,ал.3 ЗСПЗЗ, за което са дадени указания на страните.
Изложеното от касаторите, касаещо допуснати съществени процесуални нарушения представлява касационни оплаквания по смисъла на чл.281,ал.1,т.3 ГПК и не са основания за допускане касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК в производството по чл.288 ГПК.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационните жалби по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №475/15.01.2013г., постановено по гр.д.№401/2012г. на Благоевградския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: