5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 7
София 06.01 2011 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести октомври, две хиляди и десета година в състав:
Председател : Пламен Стоев
Членове : Златка Русева
Здравка Първанова
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова
гр. дело № 579/2010 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. К. З. и Я. Л. В. чрез пълномощника им адвокат П. К., срещу въззивно решение от 11.02.2010г. по гр.д.№954/2009г. на Плевенския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен искът за делба по отношение на М. К. З. и Я. Л. В. и делбата е допусната по отношение на Х. Г. Н.. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочи, че въззивният съд не е разгледал възражението за недействителност на публичната продан и постановлението за възлагане на имота като е нарушил разпоредбата на чл.188 ГПК /отм./ и не е извършил преценка на доказателствата и доводите на страните. Поставя се въпрос може ли да се насочи изпълнение върху имот, който не е собственост на длъжника, респ. който е съсобствен с трето лице, без да бъде спазена процедурата по чл.388 ГПК /отм./. Позовава се на решения на ВКС, както и ППВС 7/1965г. Вторият въпрос, според касатора е решен в противоречие с практиката на ВКС, а именно при наличие на две отчуждителни сделки с един и същ имот- продажба чрез предварителен договор и публична продан, кое е решаващото обстоятелство : вписване на исковата молба по чл.19,ал.3 ЗЗД или вписване на постановелнеието за възлагане.Сочи се, че съгласно практиката на ВКС правото принадлежи на този, който е извършил вписване преди другите. Поставя се и въпрос дали може да се противопостави на трети лица вписването на възлагателно постановление на съдебния изпълнител, което е недействително поради проведена в противоречие със закона процедура.
Ответникът по касация Х. Г. Н. оспорва касационната жалба в становище по чл.287, ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.287 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е отменено решение от 17.07.2009г. по гр. дело №3836/2007г. на Плевенския районен съд в частта, с която е допусната съдебна делба по отношение на М. К. З. и Я. Л. В. и е отхвърлен искът по отношение на Х. Г. Н.. По реда на чл.208 ГПК /отм./ искът за делба по отношение на М. К. З. и Я. Л. В. е отхвърлен, а делбата на процесните земеделски земи е допусната и по отношение на Х. Г. Н.. За последния е определена квота 6/12 ид.ч.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че с решение на ПК №9-6/1995г. в полза на наследниците на общия наследодател П. К. – Т. Ц. и А. Ц., е възстановена собствеността върху нива от 23 156 кв.м. – имот №006007 по плана за земеразделяне, находящ се в землището на с.Г., м.”Т.”. Наследниците са се снабдили с констативен нотариален акт №288/99г. за собственост за същия имот. С предварителен договор от 18.10.2000г. А. Ц. е продал на Л. В. притежаваната от него ? ид.ч. от имота. Купувачът по този договор е предявил иск с правно основание чл.19,ал.3 ЗЗД като исковата молба е вписана на 15.01.2003г. С влязло в сила на 03.04.2004г., вписано на 17.12.2004г., предварителният договор е обявен за окончателен. По изпълнително дело №231-144/2000г. по описа на СИ при РС-Плевен, образувано срещу длъжника А. Ц., е издадено постановление за възлагане на Х. Н. на нива от 11 578 дка, опозната, съгласно допълнителен текст за индивидуализация на възложения имот с подпис и печат на съдебния изпълнител, въз основа на решение на ПК №9-6/1995г. като част от цялата нива от 23 156 кв.м., съставляваща имот № 006007 по плана за земеразделяне, съсобственост с Т. Ц., находящ се в землището на с.Г, м.”Т.”. Въззивният съд е приел, че Х. Н. е придобил по силата на постановлението за възлагане 11578/23156 ид.ч. от имот № 006007, равняващи се на ? ид.ч. Имот № 006007,съгласно удостоверение на ОСЗ, е разделен на имоти № 006029 с площ 11 578 кв.м. и № 006030 с площ 11 578 кв.м. М. К. З. и Я. Л. В. са наследници на купувача по предварителния договор Л. В.. По спорния въпрос дали последните или купувачът по публичната продан Х. Н. следват да участват в делбата, въззивният съд е приел, че решаващи при осъществените прехвърления са извършените вписвания на исковата молба по чл.19,ал.3 ЗЗД, отбелязването на съдебното решение по същия иск и възлагателното постановление. Съдебното решение, постановено по иска с правно основание чл.19,ал.3 ЗЗД, не е отбелязано в предвидения в чл.115,ал.2 ЗС срок, поради което вписването на исковата молба е изгубило действието си. Извършеното след срока вписване на решението не запазва реда на вписването на исковата молба, по която е вписано. Затова и вписванията в този период по своя ред проявяват правните си последици. Такова е вписването на възлагателното постановление от 28.04.2004г. Съгласно чл.384,ал.2 ГПК /отм./ от деня на постановлението за възлагане купувачът е придобил правото на собственост върху имота. Той е легитимиран да участва като съделител с ? ид.ч., а не наследниците на купувача по обявения за окончателен договор за покупко-продажба.
Поставените процесуални въпроси, касаещи преценката на доказателствата и обосноваността на съдебния акт, не могат да обосноват допускане на касационно обжалване на решението съобразно разясненията, дадени в т.1 от ТР №1/2009г., ОСГТК, ВКС. Правният въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Позоваването на ППВС№7/1965г. по въпроси на вторинстанционното производство също е ирелевантно. Въпросът за произнасянето по възраженията за недействителност на публичната продан не обуславя изхода на делото. В производството по съдебна делба не могат да се разглеждат възражения на страните за недействителност на публичната продан, поради нарушения в процедурата по извършването и.
Останалата група правни въпроси също не могат да обусловят допускане касационно обжалване на решението. Даденото от въззивния съд решение относно значението на поредността на вписванията и прилагането на разпоредбата на чл.115,ал.2 ЗС е в съответствие с трайната съдебна практика. Не са налице изискванията на чл.280,ал.1,т.2 ГПК. Приетото от въззивния съд не противоречи, а е в съответствие с приетото в решение № 1104/2006г. по гр.д.№1072/2005г., съгласно което при извършени с един и същи недвижим имот няколко отчуждителни сделки при спор за собственост решаващо обстоятелство е вписването на исковите молби и на останалите актове, които подлежат на вписване. Правото принадлежи на този, който е извършил вписване преди другите и затова вписаните актове са противопоставими на трети лица. Решение №184/2006г. на ВКС по гр.д.№ 2772/2004г., съгласно което приобретателят на чужд имот не може да стане собственик, макар и да черпи права от вписан акт, е неотносимо към разглеждания случай, тъй като правото на собственост е преминало в патримониума на съделителя Х. Н. на основание постановление за възлагане след извършена публична продан на принадлежащ на длъжника имот.
По изложените причини съдът намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Въпреки изхода на производството по чл.288 ГПК на ответника по касация не следва да се присъждат разноски, тъй като не са поискани.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 11.02.2010г. по гр.д.№954/2009г. на Плевенския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: