Определение №496 от 28.10.2011 по ч.пр. дело №330/330 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

2

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 496

С. 28.10. 2011 г.

В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети октомври, две хиляди и единадесета година в състав:

Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова
ч. гр. дело №330/2011 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. В. Д. и В. В. К., [населено място], подадена от пълномощника им адвокат В. А. С., срещу определение №1278 от 12.05.2011 г. по ч. гр.дело №1259/2011 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставена без уважение частната им жалба срещу определение по гр.д.№526/2011г. на Асеновградски районен съд за прекратяване на производството по делото. поради недопустимост на предявения иск с правно основание чл.108 ЗС.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното определение е потвърдено определение, с което е прекратено производството по делото като недопустимо, поради липса на правен интерес от предявяване на иск с правно основание чл.108 ЗС, поради незавършена реституция по ЗСПЗЗ, а оттук и липса на обект на търсената защита.
Настоящият съдебен състав приема, че е налице хипотезата на чл.274,ал.4 ГПК /изм.ДВ,бр.100/2010г./, съгласно която не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Производството по такива спорове е двуинстанционно. Предявеният иск /според определение за разделяне на производствата по обективно и субективно съединени искове/ е с правно основание чл.108 ЗС и касае земеделски имот с площ 362 кв.м., включен в парцел ІІІ-5440, землището на А., представляващ по кадастралната карта ПИ № 00702.511.227. Видно от приложеното пред РС удостоверение от 02.06.2010г. /лист 48/, данъчната оценка на процесния имот №511.227 е 1 818,30 лева. При това положение решението по спора също не би подлежало на касационно обжалване – арг. чл.280,ал.2 ГПК вр. чл.68 и чл.69,ал.1,т.2 ГПК. По делото няма данни, обосноваващи цена на иска над минимално определения в чл.280,ал.2 ГПК. Ето защо частната касационна жалба се явява недопустима. Тя следва да бъде оставена без разглеждане, поради недопустимост на касационното обжалване.
С оглед изложените съображения и на основание чл.274,ал.4 ГПК, ВКС, състав на ІІ г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима частна жалба вх.№ 12009/26.05.2011г. на Д. В. Д. и В. В. К., срещу определение №1278 от 12.05.2011 г. по ч. гр.дело №1259/2011 г. на Пловдивския окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top