О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 275
София 17.06. 2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на девети април, две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 1963/2014г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от държавата, представлявана от министъра на финансите, срещу въззивно решение № 210/19.12.2013г. по гр.д.№111/2010г. на Варненския апелативен съд.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се сочи, че въззивният съд се е произнесъл в хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК по следните въпроси : Допустимо ли е конституирането на държавата, представлявана от министъра на финансите, като страна в процеса без да е приключило образуваното производство по приемане наследство на починала страна в процеса по опис и да е установена наследствената маса. Допустимо ли е да се даде ход на делото без да е безспорно установено, че държавата е правоприемник на въззивника – физическо лице, поради неприключило производство по приемане на наследството му по опис.
Ответниците по касация К. Я. П. и М. Я. Н. оспорват касационната жалба в становище по чл.287, ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С определение по ч.гр.д.№4316/2013г. на ВКС, Іг.о. е отменено определение № 288/2013г. по гр.д.№111/2010г. на Варненския апелативен съд, с което на основание чл.188,ал.2 ГПК /отм./ съдът е обезсилил решение № 1608/2009г. по гр.д.№1587/2009г. на Варненския окръжен съд и е прекратил производството по делото. Делото е върнато на Варненския апелативен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
С обжалваното решение е оставено в сила решение №1608/2009г. по гр.д.№ 1587/2009г. на Варненския окръжен съд. С последното Д. М., починал в хода на въззивното производство и заместен по реда на чл.120 ГПК /отм./ от правоприемника си държавата чрез министъра на финансите съгласно чл.11 ЗН и М. М., действаща чрез настойника си, починала в хода на въззивното производство и заместена по реда на чл.120 ГПК /отм./ от правоприемника си държавата чрез министъра на финансите съгласно чл.11 ЗН, са осъдени да заплатят на Я. З. Д., поч.2012г. и заместен по реда на чл.120 ГПК /отм./ от наследниците си по закон М. Я. Н. и К. Я. П. сумите 15 996 лева и 3 475 лева – обезщетения за ползите, поради владение, упражнявано върху собствените на ищеца имоти /апартамент и гараж/ в периода 01.06.2001г. – 01.06.2006г. на основание чл.73,ал.1 ЗС.
Въззивният съд е приел, че починалият в хода на процеса ищец Я. Д. е бил собственик на процесните имоти, вкл. за процесния период, съгласно влязло в сила решение по гр.д.№1116/1998г., с което е уважен предявени от него иск с правно основание чл.19,ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен предварителен договор от 22.04.1996г. за продажба на имотите, сключен с [фирма]. С влязло в сила решение на 05.08.2008г. по гр.д.№4363/2000г. на ВРС ответникът по иска Д. М. е осъден да предаде на ищеца Я. Д. владението върху апартамента и гаража.Установено е, че за процесния период имотите са ползвани от М. и съпругата му – ответницата М. М. .За да присъди обезщетението за ползите, от които е бил лишен собственикът, въззивният съд е възприел заключението на тройната техническа експертиза. При конституирането на държавата като правоприемник по чл.11 ЗН на починалите в хода на въззиввното производство ответници, въззивният съд е съобразил представените удостоверения за наследници, вписаните откази от наследство и указанията, дадени с определение №390/2013г. по ч.гр.д.№4316/2013г. на ВКС, І г.о., с което е отменено определение №288/2013г. по гр.д.№111/2010г. на Варненския апелативен съд. Счел е, че образуваното производство пред районния съд за приемане от страна на държавата по опис на наследството на починалите ответници по иска няма обуславящо значение за конституирането на държавата като правоприемник в производството по чл.11 ЗН.
Поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси не могат да обусловят допускане касационно обжалване на въззивното решение на соченото основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Въпросите са релевантни за изхода на делото.Те обаче не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, защото в съответствие с установената съдебна практика по прилагане разпоредбата на чл.11 ЗН и в изпълнение указанията, дадени с определението на ВКС въззивният съд е конституирал държавата в процеса. Когато при откриване на наследството няма наследници или те се откажат, респ. изгубят правото си да го приемат, то преминава в полза на държавата, която не може да се откаже от него.Държавата не може да носи отговорност обаче за наследените дългове в размер по-голям от полученото имущество, независимо от това дали е извършен опис, или не. Извършването на опис придобива техническо значение, без с него да е свързано получаването на наследството и без спрямо държавата то да е свързано с някакъв срок.Това е така защото държавата нито може да се откаже от наследството, нито да го приеме без опис.В противен случай ще се стигне до незаето наследство или изоставено такова, каквото положение е недопустимо по ЗН и ЗС.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 210/19.12.2013г. по гр.д.№111/2010г. на Варненския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: