О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 143
София 29.03.2016 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми януари, две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдия Първанова
гр. дело №95/2016 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. П. В., [населено място], чрез пълномощника и адвокат Н. И., срещу въззивно решение №2258/03.04.2015г. по гр.дело № 6051/2011г. на Софийския градски съд. Твърди се, че обжалваното решение частично е недопустимо поради забраната на чл.299 ГПК. Сочи се, че са налице основанията на чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК за допускане касационно обжалване. Поставят се следните въпроси : може ли въззивната инстанция да потвърди решение на първоинстанционния съд, което вече е било обезсилено и вместо него предходният въззивен съд е постановил друго, с което делото е частично прекратено в една част, а в останалата е отменено.; има ли срок за предявяване на възражение по чл.76 ЗН в процеса; може ли след като съдът е указал на страната да заяви становище по чл.76 ЗН и е дал срок за това, това да стане след изтичането му; длъжен ли е съдът да участва активно при определяне частите на съделителите и налице ли е служебно начало при изясняването им. Във връзка с последния въпрос се твърди, че ВКС е постановил в отменителното решение да се дадат указания на страните да проявят активност, за да се установи дали имотът е придобит по време на брака на Д. В. и Г. Х., ако е лична собственост на наследодателя да се установи има ли разлика между стойността на отчуждения имот и тези, които се отстъпват в обезщетение и дали разликата е заплатена със семейни средства. Макар да се твърди основанието на чл.280,ал.1,т.1 ГПК не се сочат решения на ВКС.
Ответникът по касация Й. П. Я. сочи в писмен отговор по чл.287,ал.1 ГПК, че следва да се допусне касационно обжалване на решението като се постанови решение, с което се допусне делба на процесните три имота при квоти 16/18 за Д. В. и 2/18 за Й. Я..
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С решение №184/2011г. по гр.д.№752/2010г. на ВКС, І г.о. по касационна жалба на Й. Я. относно определените квоти на съсобственост, е отменено решение от 03.07.2006г. по гр.д.№5747/2002г. на Софийския градски съд в частта, с която е допусната делба на гараж №7, гараж №9 и апартамент №24 при квоти 1/18ид.ч. за Й. П. Я. и 17/18 ид.ч. за Д. П. В. и делото е върнато за ново разглеждане. Прието е, че ищцата твърди, че отчужденият имот е бил лична собственост на наследодателя, а ответницата В. – че е СИО.Съдът е следвало да укаже на страните да ангажират доказателства за твърдяните обстоятелства и да обсъди всички направени доводи и възражения. Допуснати са съществени процесуални нарушения, което е основание за касационна отмяна на решението, но само в обжалваната му част. В останалата обжалвана част /по касационната жалба на Г. Б. относно възражението по чл.76 ЗН за договора за покупко-продажба на гараж №9/ решението на СГС е оставено в сила.
При новото разглеждане с обжалваното решение е оставено в сила решение от 03.07.2002г., постановено по гражданско дело № 6768/ 2000г. на Софийски районен съд, 52 с-в, в обжалваната му част.
Въззивният съд е описал постановените по делото съдебни решения: от първоинстанционния съд, от първата въззивна инстанция и отменителното решение на ВКС. Посочил е че : с първото въззивно решение по гр. дело 5747/2002г. на СГС /по въззивна жалба на Д. В./ е обезсилено като недопустимо решението на СРС в частта, с която е допусната делба на апартамент №25 и е прекратено производството в тази част; в останалата част е отменено първоинстанционното решение и е постановено ново, с което е допусната съдебна делба между Й. Я. и Д. В. на гараж № 7, гараж №9 и апартамент № 24 при квоти 1/18 ид. ч. за първата и 17/18 ид. ч. за втората; признато е за установено по отношение на Й.Я., Д.В.,М. И. и Д.И., че договорите по нот. акт № 11/1998г. и № 34/1998 г. са относително недействителни на основание чл. 76 ЗН, доколкото имотите не се паднат в дял на В.; признато е за установено по отношение на Й.Я., Д.В. и Г. Б., че договорът по нот. акт № 25/1998г. е относително недействителен на основание чл. 76 ЗН, доколкото имотът не се падне в дял на В.; отхвърлен е искът за делба на същите имоти по отношение на останалите ответници – Е. Г., Б. У. и С. У.. Срещу решението на СГС в частта, с която са определени квотите, е подадена касационна жалба от Й.Я..С решението на ВКС е отменено въззивното решение и делото е върнато за ново разглеждане. Искът е за делба на процесните два гаража /№7 и №9/ и апартамент №24. При така възприетия от въззивния съд предмет на новото разглеждане на делото, той е постановил решение, с което е оставил в сила решението на първоинстанционния съд в обжалваната част. Приел е, че не са събрани доказателства, установяващи съпритежаване на право на собственост в режим на СИО между преживялата съпруга Д.В. и наследодателя Г. Х.. Последният е придобил и притежавал право на собственост върху процесните апартамент и два гаража по реда на чл.100 от З. – като обезщетение срещу отчужден негов собствен недвижим имот. Придобиването е станало по време на брака му с ответницата Д.В., но имотите имат характер на лично имущество на Г.Х. по смисъла на чл.20 СК. Изводът следва от съдържанието на неоспорената заповед за отчуждаване по чл.95 З., в която като собственик на отчуждения имот е вписан Г. Х. и от липсата на доказателства за притежавано право на собственост /вкл. по силата на СИО/ върху същия имот от съпругата Д.В.. Не са представени доказателства за извършени плащания на парични суми за погасяване стойността на отстъпените в обезщетение имоти по време на брака, които биха породили за същата права върху процесните имоти по силата на чл.19 СК. Правото на собственост върху придобитите по реда на чл.100 З. недвижими имоти е станало притежание само на съпруга Г.Х.. Той е починал на 25.03.1998г. Наследници по закон са преживялата съпруга Д.В., двете сестри му на – Е. и Н. /заместена в порцеса от Й. Я./ и Б. У. и С. У. – наследници по право на заместване на своята майка. Бракът между Х. и В. е продължил повече от 10 години, поради което съпругата има право на 2/3 части от откритото наследство, съгл. чл.9, ал.2 от ЗН. Другите наследници на общия наследодател имат право на 1/3 част от наследството, като наследствените им права са равни, съгл. чл.8, ал.1 вр. с чл.5, ал.1 ЗН. След откриване на наследството Д.В. се е разпоредила с наследствените имоти като ги е прехвърлила с договори за покупко – продажба на трети лица. Извършените разпоредителни сделки са непротивопоставими на останалите наследници – съделители в процеса, тъй като ответницата не е притежавала право на собственост върху целите обекти, а само върху 2/3 ид. ч. от същите, поради което не е могла да прехвърли другата 1/3 ид. ч. от собствеността по силата на правилото, че никой не може да прехвърли повече права от тези, които притежава. За придобитите по наследяване от другите сънаследници по 1/3 ид. ч. от имотите сключените договори за покупко – продажба не са породили вещно – транслативен ефект. Съобразно чл.76 от ЗН актовете на разпореждане с наследствена вещ, извършени от сънаследник, са недействителни, ако вещта не се падне в негов дял при делбата. Този акт на разпореждане е относително недействителен – сделката е валидна в отношенията между страните по нея, както между тях и трети лица, но по силата на закона няма действие за сънаследниците на прехвърлителя. Недействителността по чл. 76 ЗН не настъпва по право и не се прилага служебно от съда, а следва да бъде предявена чрез иск или възражение от някой от сънаследниците, в чийто интерес е установена.Сънаследниците са упражнили правото си по чл. 76 ЗН, с което целят чрез прогласяване на недействителност по отношение на тях на акта за разпореждане със сънаследствената вещ, да върнат същата в делбената маса, за да могат да реализират правата си по чл. 69, ал. 2 ЗН. При уважаване на иск или възражение по чл. 76 ЗН, актът на разпореждане, макар и валиден, не прехвърля права, поради което в отношенията между сънаследниците сънаследникът – прехвърлител, е съсобственик на вещта и делбата следва да се извърши с неговото участие под страх от нищожност – чл. 75, ал. 2 ЗН. Когато правото по чл. 76 ЗН бъде упражнено по предвидения за това ред, като главни страни в процеса следва да участвуват както сънаследникът – прехвърлител, така и третото лице – приобретател, които имат качеството на необходими другари. В процесния случай ответницата се е разпоредила с идеални части от наследствените имоти в полза на трети лица, чужди за наследството, от което следва, че разпоредителните сделки са недействителни по смисъла на чл.76 ЗН и не са породили правни последици, т. е. прехвърлителката е „останала“ собственик на 2/3 ид. ч. от имотите, които е придобила по наследство.Други възражения и оплаквания по първоинстанционното решение страните не правят, с оглед на което решението следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.
С оглед така възприетия от въззивния съд предмет на спора във въззивното производство след отменителното решение на ВКС и постановения краен резултат, настоящият състав на ІІ г.о., намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Обжалването трябва да се допусне с оглед приетото в т.1 от ТР№1/2009г.,ОСГТК, че ВКС допуска касационно обжалване по правен въпрос, който има значение за евентуалната нищожност, респ. недопустимост на обжалваното решение, дори и да не е конкретизиран и посочен от касатора в изложението по чл.287,ал.3,т.1 ГПК. В случая касаторът е развил доводи за недопустимост на въззивното решение. Във връзка с тях и предвид приетото в цитираното тълкувателно решение, касационно обжалване следва да бъде допуснато и извън хипотезите на чл.280,ал.1 ГПК. При това положение поставените от касатора правни въпроси, касаещи съществото на спора, не следва да бъдат обсъждани в производството по предварителна селекция на касационните жалби.
Касаторът следва да внесе държавна такса по сметка на ВКС в размер на 25 лева за разглеждане на касационната жалба по същество.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение решение №2258/03.04.2015г. по гр.дело № 6051/2011г. на Софийския градски съд.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ производството по делото.
УКАЗВА на касатора Д. П. В., [населено място] да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25 лева и да представи вносния документ в едноседмичен срок от съобщението. В противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След изтичане на срока делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: