4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 806
С. 01.08. 2011 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на динадесети май, две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 136/2011г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. А. В. – К., В. С. Г. и А. Н. Г., [населено място], срещу въззивно решение №213 от 15.10.2010 г. по гр. дело № 292/2010 г. на Смолянския окръжен съд. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания за допускане касационно обжалване на решението по чл.280,ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Първата група са във връзка с прилагане института на придобивната давност и разпоредбата на чл.12,ал.7 ЗСПЗЗ.Относно последната се сочи въпрос за това дали обстоятелството, че един имот е деклариран в емлячния регистър 1949г. и е внесен в ТКЗС е значимо за придобиване собствеността по давност. В противоречие с практиката на ВКС е прието значението на извлеченията от емлячния регистър и декларацията за членство в ТКЗС като документи по смисъла на чл.12,ал.7 ЗСПЗЗ. Сочат се решения на ВКС. Втората група въпроси са относно прилагането на чл.133 ГПК и чл.147 ГПК, след изтичане на срока по чл.131 ГПК. Конкретно се сочи въпрос дали се преклудирани вече правата на ответника по чл.133 ГПК да посочи нови доказателства във връзка с допуснатите твърдения за нови обстоятелства от страна на ищеца по реда на чл.147,ал.1 ГПК. След като е дадена възможност на ищеца преди приключване на съдебното дирене да допълни исковата си молба и да промени съществени твърдения в нея с ново узнати обстоятелства, както и да сочи доказателства във тази връзка, преклудирани ли са правата на ответника да сочи доказателства във връзка с тези нови твърдения. Произнасянето по този въпрос е в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касация Б. С. С., оспорва жалбата и счита, че не следва да се допуска касационно обжалване в становище по чл.287, ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е отменено решение №100/2010г. по гр.д. №493/2009г. на районен съд – С.. Постановено е друго, с което е уважен предявеният от Ф. С. С., бисер С. С., С. С. С. срещу Л. А. Б., Ц. А. В., А. Н. Г., В. С. Г., С. А. Д., Н. А. П., Р. А. В. – К. и С. А. С., че към момента на образуване на ТКЗС С. С. С. /С. С. с./, поч.1961г. е бил собственик на земеделски имот – пасбище в м.”К.”/”Пожара”/, землището на [населено място] с площ 4 дка, който е възстановен с решение на ПК №1832/1999г. на наследниците на Руса А. Синапова , поч.1974г. като земеделски имот – пасбище с храсти от 5.536 дка, землището на С., м.”К.”, имот № 300895 по картата на землището.
В. съд е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ по отношение на процесния имот № 300895, възстановен на ответниците в качеството им на наследници на Р. С.. Ищците са заявили права върху имота към миналия момент на основание частен договор от 1957г., по силата на който наследодателят им е закупил от Р. С. имота и осъществено давностно владение. В хода на производството са изменили фактическите твърдения като са въвели придобивно основание давност, считано от 1949г., когато бил закупен имотът, но договорът бил оформен по-късно. В. съд е ценил като доказателства във връзка с твърденията на ищците – извлечение от декларация за притежавани земеделски имоти от 1949г., партида №441, т.13 на името на наследодателката на ответниците руса С., от която е направил извод, че процесният имот не е деклариран.Представената по-късно от ответниците декларация от 1949г., парт.№444, т.13, в която фигурира декларирано пасбище в м.”К.” не е обсъдена поради това, че е представена извън преклузивния срок по чл.133 ГПК. От правна страна е достигнал до извод, че владението на наследодателя на ищците е започнало през 1949г., като в декларацията по емлячния регистър за същата година е посочено основание покупка. Съгласно чл.12,ал.7 ЗСПЗЗ придобивна давност, започнала да тече в полза на владелеца на земеделската земя, който основава владението си на писмен договор, доброволна делба или на друг писмен документ, какъвто може да е декларацията в емлячния регистър, не се прекъсва с включване на земеделската земя в ТКЗС. Ищците са доказатели, че правото на собственост към момента на образуване на ТКЗС е принадлежало на техния наследодател.
Поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК процесуални въпроси имат обуславящо значение за изхода на делото. Те са релевантни за решаващите изводи относно изпълнената в процеса доказателствена тежест и касаят прилагането на правилата на чл.133 ГПК и чл.147 ГПК относно правата на ответника да посочи нови доказателства във връзка с допуснато въвеждане на твърдения за нови обстоятелства от страна на ищеца по реда на чл.147,ал.1 ГПК. След като е дадена възможност на ищеца преди приключване на съдебното дирене да допълни исковата си молба и да промени съществени твърдения в нея с ново узнати обстоятелства, както и да сочи доказателства във тази връзка, преклудирани ли са към този момент правата на ответника да сочи доказателства във връзка с тези нови твърдения. Разрешението на тези въпроси е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Останалите въпроси в изложението нямат самостоятелно значение за изхода на делото и по тях не следва да се допуска касационно обжалване.
С оглед горното следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на решението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от въззивно решение №213 от 15.10.2010 г. по гр. дело № 292/2010 г. на Смолянския окръжен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ касационната жалба.
УКАЗВА на Р. А. В. – К., В. С. Г. и А. Н. Г., [населено място], да внесат държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 50 лева и да представят вносен документ.
След изтичане на срока делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: