О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50
София, 04.02. 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на пети ноември, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРВАКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 6035/2014г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на С. Ч. Г.,чрез процесуалния му представител адвокат Н., и на А. Г. Г., чрез процесуалния и представител адвокат Ч., срещу въззивно решение №267/31.05.2014г. по гр.д.№185/2014г. на Русенския окръжен съд.
С. Г. обжалва решението в частта, с която е отхвърлено искането му по сметки над присъдената сума 3374,23 лева до предявената сума от 6748,39 лева – обезщетение за ползването на делбения недвижим имот за период 10.07.2009г. – 10.02.2013г. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по следните правни въпроси : Допустимо ли е въззивният съд да намали обезщетението за лишаване от ползване на имота, придобит в режим на СИО, поради обстоятелството, че в него живее непълнолетното дете на страните – бивши съпрузи, без да е ваправено възражение от насрещната страна. Допустимо ли е да бъде намалено обезщетението за ползване по отношение на имоти, които не са семейно жилище – стопански постройки, гараж, поземлен имот.По какъв принцип следва да се намали обезщетението за ползване на имота при положение, че в него живее и непълнолетното дете на страните.Сочат се основанията на чл.280,ал.1,т. и т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на решението.Прилагат се решения на ВКС.
А. Г. Г. обжалва решението в частта, с която е осъдена да заплати на С. Г. сумата 3374,23лева – обезщетение за лишаване от ползване на недвижими имот и сумата 1612,50 лева – обезщетение за лишаването от ползване на МПС. Поставя се следният въпрос : При липса на отправено искане за ползване на процесния имот без очертани параметри за това, може ли страната да претендира заплащане на обезщетение, без да е отказвано правото на ползване.Издадената заповед по ЗЗДН дерогира ли правото на ползване на имота от лицето, чиито права са ограничени.
Всяка от страните оспорва касационната жалба на насрещната страна в становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационните жалби е депозирана в срока по чл.283 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е отменено решение по гр.д.№6169/2009г. на Русенския районен съд в частта, с която са отхвърлени претенциите по сметки на С. Г. срещу А. Г. за заплащане на 3374,23 лева – обезщетение от лишаване от ползването на делбения недвижим имот за период 10.07.2009г. – 10.02.2013г. и за заплащане обезщетение за лишаване от ползване на лек автомобил „Фиат П.” в размер на 1612,50 лева за период 10.07.2009г. – 10.02.2013г. Постановено е друго, с което претенциите са уважени. Първоинстанционното решение е потвърдено в останалата част, с която делбеният недвижим имот е изнесен на публична продан и са отхвърлени исканията за сметки над уважения размер : над сумата 3374,23 лева до 6748,39 лева – обезщетение за лишаване от ползването на делбения недвижим имот, както и над уважения размер от 1612,50 лева до предявения от 3225 лева – обезщетение за лишаване от ползването на лек автомобил „Фиат П.”.
Въззивният съд е приел, че съгласно влязлото в сила решение по допускане на делбата, делбените имоти са съсобствени вследствие на прекратена СИО при равни квоти на страните. По силата на решение за развод ползването на недвижимия имот е предоставенf на Г., поради което за Г. е възникнало право по чл.31,ал.2 ЗС- да получи обезщетение за ползата, от която е лишен от деня на писменото поискване.С нотариална покана от 09.07.2009г. тоя е отправила искане за заплащане на обезщетение.За исковия период имотът се ползва от ответницата и непълнолетната дъщеря на страните. Последната е лице, на което съделителят Г. дължи издръжка и тя е със самостоятелни права в имота. Обстоятелството, че по отношение на Г. са постановени мерки по ЗЗДН, свързани с отстраняване от жилището и забрана да приближава същото, е ирелевантно за искането по сметки и не може да се отрази на провъзгласеното в закона право на съсобственика да иска да ползва вещта по предназначение. При липса на други доказателства следва да се приеме, че ответницата и дъщерята на страните са ползвали имота при равни квоти, поради което ответницата дължи обезщетение съобразно правата му. Претенцията за заплащане обезщетение за лишаване от ползването на съсобствения автомобил също е основателна и доказана до размера на 1612,50 лева.
Касационната жалба на А. Г. срещу въззивното решение в частта му относно претенцията по чл.31,ал.2 ГПК за заплащане обезщетение за лишаване от ползването на съсобствения лек автомобил е процесуално недопустима. Това е така, защото претенцията е предявена в размер от общо 3225 лева. При това положение е налице хипотезата на чл.280,ал.2 ГПК – не подлежат на касационно обжалване решения по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева – за граждански дела. Ето защо в тази част касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане.
Не са налице основанията на чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК за допускане касационно обжалване по касационната жалба на С. Г.. По въпроса дали е допустимо въззивният съд да намали обезщетението за лишаване от ползване на имота, придобит в режим на СИО, поради обстоятелството, че в него живее непълнолетното дете на страните – бивши съпрузи, без да е налице възражение от насрещната страна не е налице противоречие със соченото ТР №1/2013г., ОСГТК. В съответствие с приетото в т.1 на цитираното ТР въззивният съд при проверка на първоинстанционното решение е приложил императивна правна норма, отчитайки самостоятелните права на непълнолетното дете да обитава процесното жилище и задължението на касатора да му осигурява издръжка, в т.ч. и жилище. Не се касае за възражения срещу иска по смисъла на чл.133 ГПК, поради което е неоснователно позоваването на т.4 от същото ТР. Вторият въпрос допустимо ли е да бъде намалено обезщетението за ползване по отношение на имоти, които не са семейно жилище – стопански постройки и гараж не са включени в предмета на спора пред въззивния съд и последният не е излагал мотиви. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2010г. по тълк.д.№1/2009г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правен въпрос, който е следва да се изведе от предмета на спора, и който трябва да е от значение за решаващата воля на съда. Последният въпрос също не може да предпостави допускане касационно обжалване на решението. Не e налице противоречие с посоченото определение №994/2011г. по гр.д.№314/2011г. на ВКС, постановено в производството по чл.288 ГПК. В същото не е приет начин за изчисляване на необходимата жилищна площ на непълнолетното дете. С него не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение, с което е прието, че непълнолетното дете, за което и двамата родители имат задължение за издръжка и грижи, има самостоятелни права в размер на ? ид.ч., при което лишеният от ползването съсобственик-негов родител, следва да бъде обезщетен за права в размер на ? ид.ч. С решение №478/1979г., по гр.д.№19/1979г., ВС, е прието ,че ползващият съсобствен имот бивш съпруг не дължи обезщетение на неползващия бивш съпруг за онази част от семейното жилище, която се обитава от малолетното или непълнолетното дете, а тази част се определя от действително заеманата от последното площ. Следователно приетото в настоящия случай не е в противоречие, а в съответствие с посочената практика, поради което не е налице соченото основание на чл.280,ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението.
Поставените от касатора А. Г. правни въпроси също не могат да обусловят допускане касационно обжалване на решението в хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Не се излагат конкретни съображения в тази насока. Освен това не се налага такова тълкуване на закона, при което ще се стигне до отстраняване на противоречива съдебна практика или непълноти на правните разпоредби и усъвършенстване на правоприлагането. Това е така, защото въззивинят съд в съответствие с установената съдебна практика, в т.ч. ТР№7/2012г. ОСГК, ВКС, е приел, че лишеният от правото на ползване на общата вещ съсобственик има право да получи обезщетение при наличие на останалите законови предпоставки. Издадената заповед по ЗЗДН не може да лиши съсобственика от правото му на обезщетение, тъй като препятстването от страна на ползващия съсобственик, макар и по силата на правомерно поведение, на възможността на другия съсобственик да упражни субективното си материално право да ползва своята част от общата вещ, нарушава забраната на чл.31,ал.1 ЗС и поражда установеното в ал.2 право на обезщетение.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. С оглед изхода на производството по двете касационни жалби, на страните не следва да се присъждат разноски.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на А. Г. Г. срещу въззивно решение №267/31.05.2014г. по гр.д.№185/2014г. на Русенския окръжен съд в частта по претенцията с правно основание чл.31,ал.2 ЗС – за заплащане обезщетение за лишаване от ползването на лек автомобил „Фиат П.” за период 10.07.2009г. – 10.02.2013г. и прекратява производството по гр.д.№6035/2014г., по описа на ВКС,ІІ г.о. в тази част.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №267/31.05.2014г. по гр.д.№185/2014г. на Русенския окръжен съд в останалата обжалвана част по касационните жалби на С. Ч. Г. и А. Г. Г..
Определението в частта, с която се прекратява производството по делото, подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: