О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 379
София, 14.11.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ
гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова
ч. гр. дело № 5022/2013г.
Производството е по реда на чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. О. Н., С. Х. Т., С. П. Б., Н. П. О. и К. С. О., чрез пълномощника им адвокат И., срещу определение №1102 от 24.04.2013г. по гр. дело №530/2013г. на Бургаския окръжен съд, с което е спряно производството по същото дело на основание чл.229,ал.1,т.4 ГПК до приключване на преюдициален спор.
Жалбоподателите излагат доводи за неправилност на определението.
Ответникът по частната жалба Н. Х. Т., [населено място], оспорва същата.
Върховният касационен съд, като обсъди допустимостта на частната касационна жалба и като провери данните по делото, констатира следното:
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
С обжалваното определение въззивното производство е спряно до приключване производството по гр.д.№2932/2013г. по описа на Бургаския районен съд. Съдът е приел, че производството по делото за делба следва да бъде спряно поради наличие на заведено впоследствие от ищцата по него срещу единия ответник – М. Н., иск с правно основание чл.108 ЗС по отношение на 197/1180 кв.м. идеални части от имот пл.№835 от 1180 кв.м., от който през 2009г. са създадени два имота – №837/1000 кв.м./ и №837/180кв.м./ и за отмяна на нотариален акт №97/2010г., с който Н.О. е дарил на дъщеря си М. Н. 180 кв.м. от описания имот.
Обжалваното определение е незаконосъобразно. Н. Т. е предявила на 23.10.2010г. против О. О., С. Т., Н. О., К. О. и С. Б. иск за делба на дворно място от 1180кв.м., находящо се във в.з.”М. бани”, с Б., съставляващо ПИ 835,кв.12, от който имот са образувани ПИ835 /1000кв.м./и ПИ 837/180кв.м./. В отговора по чл.131 ГПК ответникът О. О. е посочил, че имотът не е съсобствен между ищцата и ответниците, а е негова еднолична собственост. Проследил е извършени между наследниците на общия наследодател Н. Б. разпоредителни сделки, уговорки, както и уважен срещу тях иск от трети на делото лица, вследствие на което възстановеният общ имот от 3600 кв.м. е останал с площ 1180 кв.м. Правото си на собственост е основал на давностно владение като е приложил констативен нотариален акт №51/2009г. Заявил е, че част от общия имот от 1180кв.м. – 180 кв.м., са обособени в самостоятелен ПИ 837, който е собственост на дъщеря му М. Н., съгласно договор за дарение по нотариален акт №97/2010г. В отговорите си останалите ответници са признали правата на О. предвид уговорки и липса на спорове между тях, респ. преките им наследодатели, по отношение на сънаследствения имот. В становището си ищцата е заявила, че оспорва правото на собственост на О., тъй като той не е завладял притежаваните от майка и О. Т. идеални части от сънаследствения имот. С определение от 18.02.2011г. М. Н. е конституирана като съделител, а впоследствие съделителят О. О. е заличен като страна поради смърт. С първоинстанционното решение от 28.12.2012г. искът за делба е бил отхвърлен. В образуваното по жалба на Т. въззивно производство, последната е представила копие от искова молба с дата 12.04.2013г., удостоверяваща така предявения срещу М. Н. ревандикационен иск.Незаконосъобразен е изводът на въззивния съд, че спорът по ревандикационния иск между ищцата и единият ответник за посочените идеални части от имота обуславя спиране производството по делбеното дело на основание чл.229,ал.1,т.4 ГПК. Със задължителната за него практика на ВКС – определение №21/2011г. по гр.д.№485/2010г., ВКС, Іг.о., е прието, че оспорването правата на съделителите следва да стане в делбеното производство до приключване на първото по делото заседание,където най-късно се въвеждат в процеса всички оспорвания и преюдициални въпроси, съгласно чл.342 и чл.343 ГПК. Непредявените възражения не могат да се въвеждат като предмет в отделен процес и делбеното производство да се спира до приключването му, тъй като това означава заобикаляне на процесуалния закон в частта му за преклузията, настъпваща в делбеното производство с приключване на първото по делото заседание. Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че незаконосъобразно въззивният съд е приел наличие предпоставките на чл.229,ал.1,т.4 ГПК за спиране производството по делба. За пълнота следва да се отчете липсата на правен интерес за ищцата от воденето на отделен иск за собственост на идеални части от делбения имот, тъй като всички нейни надлежно въведени възражения срещу правата на ответника следва да бъдат разгледани в делбеното производство.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение №1102 от 24.04.2013г. по гр. дело №530/2013г. на Бургаския окръжен съд за спиране производството по делото на основание чл.229,ал.1,т.4 ГПК.
Връща делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.