О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 95
София, 01.02.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 26.01.2010 две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 1176/2009 година
Производството е по член 288 от ГПК
Образувано е по касационна жалба,подадена от Г. Й. Л. и Д. Й. Л. против решение от 14.04.2009г. на Софийски градски съд,ГО,ІІб въззивен състав,постановено по гр.д. №2661/2008г. по описа на същия съд,с което е оставено в сила решението от 12.05.2008г. постановено по г.д. №6130/2006г. по описа на Софийски районен съд,56 състав,като е отхвърлен предявеният от Г. Й. Л. и Д. Й. Л. срещу Ф. Г. Л. и С. Г. К.,иск с правно основание член 69 ал.1 от ЗН на описания в решението недвижим имот.
В изложението си приложено към касационната жалба,касаторите заявяват,че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос-„дали наследяването по закон съставлява правно основание на съсобствеността,чието прекратяване се иска с делбата” и по процесуалноправни въпроси- „предпоставя ли упражняването на правото да се иска делба конкретно обстоятелствено твърдение за оригинерното основание на наследодателя спрямо конкретния имот и допустимо ли е във въззивната жалба да се уточни,че след установяване на нищожност на придобивното основание на общия наследодател,то като алтернативно основание на собствеността на наследодателя ищците се позовават на придобивна давност изтекла в полза на наследодателя”,които въпроси са решение в противоречие с практиката на ВКС и разрешаван противоречиво от съдилищата,основание за касационно обжалване съгласно предвиденото в член 280 ал.1т.1 и т.2 от ГПК. В тази връзка касаторите се позовават на задължителна практика на ВКС-Тълкувателно решение №1/04.01.2001г. по т.гр.д. №1/2000г. на ОСГК на ВКС ,точка 9 и на съдебни актове на ВКС,постановени от тричленен състав на съда-практика по конкретни казуси,като се твърди че посочените правни въпроси са решение в противоречие с разрешението,дадено в посочените:Решение №110/17.01.1983г. по гр.д. №3593/1982г. по описа на ВС,Іго-във връзка с установяване на самостоятелни права на преживелия съпруг върху поделяемия имот чрез възражение в делбеното производство,каквото в настоящото производство не било правено,и Решение №1060/19.05.1956г. по гр.д. №1357/1956г. по описа на ВС,ІVго,свързано с възможността за повдигане на въпросите за правото на сънаследника за участва в делбата,а също и за размера на неговия дял,които могат да бъдат повдигнати освен в първото по делото заседание,а и всякога,когато се открие неправилност в тази насока до края на устните състезания по съществото на делото.
Ответницата по касационната жалба Ф. Г. Л.,в писмения си отговор вх. №42673 от 13.08.2009г.,счита,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване и моли същото да не допуска,като в хода на настоящото производство Ф. Г. Л. е починала на 8.11.2009г.-заместена от законните си наследници К.
С мотивите си въззивният съд е констатирал,че имота предмет на делбата е определен в обезщетение със заповед №РД-35-1913/11.06.1981г. на П. на ИК на СГНС,на основание член 100 от ЗТСУ/отм/ на семейството на общия наследодател Й.20.01.2004г.,като към този момент същият е бил в брак с първата си съпруга С,а ищцата Ф съпруга от втория му брак,сключен на 4.10.1985г., ответниците Г са негови синове от първия му брак,като впоследствие общия наследодател Й втората му съпруга Ф се снабдили с констативен нотариален акт за собственост върху процесния имот,приложен по делото-нот.акт №36,т. ХІVн.д. №2346/1986г.Съдът е посочил,че след като процесния имот е бил даден като обезщетение срещу отчужден имот за него намира приложение разпоредбата на член103 ал.2 отЗТСУ/отм/ в редакцията й преди изменението с Д.в.бр.45 от 1984г.,съгласно която и във връзка с член 77 и чл.134 от ЗТСУ/отм/ и доколкото купувачите са били кредитирани от ДКС,собствеността следва да се счита придобита с влизане в сила на заповедта по член 100 от ЗТСУ/отм/-№РД-35-1913 от 11.06.1981г.,обаче по делото е установено, с оглед данните по съдебно-почерковата експертиза,че тази заповед се явява нищожен административен акт,тъй като не е подписана от председателя на ИК на СГНС към този момент П. М. ,а от друго лице,за което не се установява по делото наличието на властнически правомощия,предвид на което е стигнал до извода,че по силата на посочената заповед не е довела до възникване правото на собственост върху делебения имот от страна на общия наследодател Й съпругата му към този момент-1981г.- С. К. ,поради което ищците,настоящи касатори не могат да се легитимират по силата на наследствено правопиремство от баща им като съсобственици на процесния имот и искът за делба явява неоснователен. Поради тези си изводи,решаващи за изхода на спора въззивният съд не е обсъждал доводите на настоящите касатори ,изложени във въззивната жалба за придобиване на имота на основание давностно владение,тъй като последните са посочили като единствено основание на претендираната от тях съсобственост наследствено правоприемство,а в настоящия случай се сочи ново основание,като с оглед неоснователността на иска по отношение на процесния имот,въвззивният съд не обсъжда възражението на Ф. Л. за придобиване на апартамента по давност.
Поставените от касаторите правни въпроси,които според техните твърдения имат значение за изхода на делото,всъщност представляват въпроси по съществото на спора,свързани с изискванията на закона по предявяване на иск за делба, що се отнася до факта на възникване на съобственост между лицата,този въпрос също се решава във връзка с конкретно основание по всеки конкретен случай,в зависимост от установеното по повдигнатия спор. Както вече бе посочено по горе правният въпрос от значение за изхода на делото е установеното липса на право на собственост върху процесния имот от страна на общия наследодател-тъй като основанието за нейното придобиване,посочено от ищците,настоящи касатори в исковата молба е получаването на същия като обезщетение срещу отчужден имот,факти ,които са били установени с доказателствата по делото,като в резулатат на установената нищожност на заповедта по член 100 от ЗТСУ/отм/ същата не е породила правни последици и собствеността върху процесния имот не е преминала в патримониума на наследодателя на това основание. Наред с това, цитираните съдебни решение на тричленни състави на ВКС са неотносими към настоящия спор,същите се отнасят до защита на преживелия съпруг в делбеното производство от една страна,и за възраженията на сънаследниците за изключване от делбената маса на някои имоти,поради което не са налице основанията за допускане на касационно обжалване предвидени в член 280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 14.04.2009г. на Софийски градски съд,ГО,ІІб въззивен състав,постановено по гр.д. №2661/2008г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Г. Й. Л. и Д. Й. Л. да заплатят на К. В. С. и В. В. С. сумата 1000 лева/хиляда лева/ разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: