О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 254
София, 15.03.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 02.03.2010 две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №1347/2009 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от В. Б. П. против решение от 01.07.2009г. на Софийски градски съд,постановено по гр.д. №3903/2007г. по описа на същия съд,с което е отменено решение от 27.07.2007г. по гр.д. №6814/2006г. по описа на Софийски районен съд,44 състав и вместо него е постановено:осъжда С. Т. П. ,В. Б. П. и П. С. П. да предадат на С. И. Б.,К. И. И.,И. И. И.,В. Ц. Н. и А. П. Г. владението върху описания в решението недвижим имот,на основание член 108 от ЗС.
В изложението си,приложено към касационната жалба,касаторът в точка първа от същото излага касационния оплаквания по член 281 т.1 от ГПК,с които аргументира допуснати нарушения на материалния закон и процесуални нарушения от въззивния съд при постановяване на въззивното решение. В точка втора на същото,предвид изложените в решението мотиви,касаторът сочи като съществени материалноправни въпроси следните:налице ли са доказателства и установени ли е придобиването от праводателката ми на имота на валидно правно основание съгласно параграф 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ,активно легитимирани ли са жалбоподателите за завеждане иск с правно основание по член 108 от ЗС,налице ли са доказателства кога е построена къщата и по каква причина игнорирано решение по адм.д. №2232/1994г. по описа на СГС,налице ли е добросъвестно владение за касатора,които въпроси счита,че съдът е разрешил в противоречие с практиката на ВКС,основание за допускане на касационно обжалване съгласно член 280 ал.1 т.1 от ГПК,което се сочи от касатора в молба от 19.10.2009г.,депозирана по делото във връзка с отстраняване нередовности по касационната жалба. В подкрепа на тези свои твърдения,касаторът се позовава на съдебни актове на тричленни състави на ВКС,приложени към изложението:
-решение №939/22.06.2006г. по гр.д. №1317/2005г. по описа на ВКС,ІVго,според което решението на ПК,постановено по реда на член 14 ал.1 от ЗСПЗЗ,е индивидуален административен акт,който се издава в самостоятелно административно производство,изключващо възможността да участват и „заинтересовани лица” по смисъла на член 17 от ЗАП,поради което в общото исково производство,при възражение на тези,които претендират собствени права върху имота,трябва да се изследват и предпоставките за реституция по ЗСПЗЗ,
-решение №1048 от 03.10.20006г. по гр.д. №1062/2005г. по описа на ВКС,според което за успешно провеждане на иск по член 108 от ЗС необходимо условие е ищецът по несъмнен начин да установи правата си на собственост,а ответникът да владее без правно основание,като при липсата на един от двата елемента иска се счита недоказан,
-решение №1078/01.10.2007г. по гр.д. №1107/2006г. по описа на ВКС,Vго,според което легитимиран собственик на земеделска земя е този ,който има позитивно решение на ПК,придружено със скица и който може да установи,че ползвателят по параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ не е построил при спазване актовете на държавните органи сграда върху земята до 01.03.1991г. и не е заплатил земята по земи определени от МС,като едноетажни бараки без електрификация,водозахранване и без сервизни помещения не представляват „сграда” по смисъла на закона и не са предпоставка за трансформиране правата на ползване в права на собственост.
Постъпила е касационна жалба и от С. Т. П. и Б. С. П. против горепосоченото въззивно решение
И. ,депозирано от тези касатори по член 280 от ГПК,е с идентично съдържание,на това депозирано от касатора В. Б. П.,като се иска допускане на касационно обжалване на въззивното решение на посоченото от последната основание със същите доводи.
Ответниците по касационната жалба С. И. Б. ,К. И. И.,И. И. И.,В. Ц. Н. и А. П. Г.,в писмения си отговор,считат,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и молят същото да не се допуска.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е посочил,че ищците,в качеството си на наследници на Ц. Н. М. ,основават правото си на собственост върху процесния имот,като възстановено по реда на ЗСПЗЗ по решение №Р4ГБ от 04.03.1998г. на ПК Община О. купел,гр. София,като в тази връзка е отбелязъл,че актовете на ПК,които са индивидуални и стабилни административни актове,не обвързват съда,сезиран със спор за материално право на собственост,поради което за него е налице задължение да прецени дали са изпълнени всички предпоставки на закона,за да се приеме че е възстановена собствеността по ЗСПЗ,което е в тежест на доказване за ищците. По отношение на ответниците,съдът е посочил,че с оглед доказателствата по делото, правата на ответниците се основават на продажба на недвижим имот,обективирана в нот.акт №166 от 10.09.1996г. по нот.дело №14819/1996г., като предоставеното им право на собственост от страна на праводателката им Първолета М. ,е било придобито по параграф 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ,съгласно нотариален акт от 17.06.1996г.,нот.дело №2770/1996г. При анализа и преценката на всички събрани по делото доказателства,съдът е стигнал до извода,че по отношение на ищците е възстановено право на собственост върху описаните земеделски земи,с постановеното решение на ПК,а противопоставените права на праводателката на ответниците по параграф 4 а от ЗСПЗЗ,са останали недоказани,тъй като по делото не е установено,че сградата в процесния имот е била построена до 03.01.1991г.,нито че е отстъпено право на строеж,като отделно съгласно удостоверение №137 от 1990г. на праводателката на ответниците П е предоставено право на ползване на земя за селскостопански нужди от ТКЗС и съгласно параграф 11 от ПЗР на ЗСПЗЗ решението на ТКЗС от 03.04.1990г. за предоставянето му е нищожно,тъй като е след 01.01.1990г.,поради което ответниците не могат да се позовават и на давностно владение и владеят имота без правно основание.
Видно от съдържанието на посочените от касаторите материалноправни въпроси,въззивният съд е отговорил на същите при решаване на спора по същество в мотивите. Така изложеното в същите от съда и съдържащите се разрешения на поставените въпроси в приложената от касаторите съдебна практика на ВККС не са в противоречие,напротив приетото с въззивното решение е в съответствие с тази практика на ВКС,поради което не е налице соченото от касаторите основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 01.07.2009г. на Софийски градски съд,ІVа състав,постановено по гр.д. №3903/2007г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: